Съдебният процес срещу българите, вдигнали се срещу турския ятаган, продължава в дните от 1 до 10 юни 1842 г. в Букурещ
Автор: Светлана Николова
Българската емиграция в Румъния организира между 1841 г. и 1843 г. серия от бунтове за освобождение на България от османско иго, с ръководен център Браила.
Първата от тези революционни акции е организирана през 1841 г. Начело на бунта застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът Васил Хадживълков.
Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг.
В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие.
В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя.
В резултат на сблъсък между румънските граничари и българските четници около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.
Противодействието от страна на румънските власти не попречва на замисъла на българските емигранти. След неуспеха на първата им акция, през август същата година те започват подготовката на нова.
По това време в Браила пристига Георги Сава Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри - пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Георги Димитров Казак.
Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци.
Според предвидения план след като бъде разбит местния румънски гарнизон, отрядът е трябвало да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание.
Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. При опита им да арестуват през февруари 1842 г. Раковски, който изпъква като най-главната фигура в тази акция, се стига до ново сражение със заговорниците.
За да спаси заловените бунтовници, Раковски се предава на румънските власти и е осъден на смърт. Тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките консулски власти.
И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават.
През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава Андрей Дешев. По същото време в други градове на Румъния дейност развиват Петър Иванович, капитан Станко Радович, Никола Филиповски (капитан дядо Никола) и др.
Четниците отново трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и взимат мерки за осуетяването на бунта.
През септември същата година организаторите на акцията са заловени и осъдени на каторжна работа в Румъния.
Освен в Браила и Галац, ядро на заговора има и в намиращия се на руска територия град Рени. Там организацията се ръководи от Васил Хадживълков и Петър Ганчев. Тя развива активна дейност сред българите в Южна Бесарабия, Одеса и Кишинев, събирайки средства и подготвяйки доброволци, а в Добруджа са изпратени разузнавателни групи. Заговорът е разкрит от руската полиция и организацията е разбита, но никой от заговорниците не е изпратен в затвора.
Макар и безуспешни, Браилските бунтове имат важно значение в националнореволюционната борба на българския народ против османското робство. Те представляват сериозен опит за сътрудничество между балканските народи в тяхната съвместна борба против Османската империя.
Източници: Стефан Дойнов, „Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878)”, Уикипедия, агенция „Фокус”
