А защо да няма асфалтирана алея до светилището Мишкова нива в Странджа?


А защо да няма асфалтирана алея до светилището Мишкова нива в Странджа?
05 Юни 2017, Понеделник


Тракийското светилище запада и се руши, средствата за поддръжката му не достигат. Това може да се промени единствено, ако туристическият поток в тази част на Странджа се засили. Местни хора от Малко Търново обаче негодуват срещу път, изграден като дарение и твърдят, че място за асфалт в гората няма

Автор: Севдалина Пенева

За най-древното тракийско светилище в Странджа - Мишкова нива край Малко Търново, в Десант сме разказвали безброй пъти. Мястото е наистина уникално, всеки, който е имал щастието да го посети, знае това.

Първоначално там е имало древен долмен с крепида, който частично е запазен до днес. Куполната гробница в съседство е изградена много по-късно, през римската епоха, около II – III век след Христос и е изпълнявала ролята на монументално светилище – мавзолей. Използвана е като място за почитане на митичен прародител-херой и като храм на бог Аполон Аулариок.

Първата научна публикация за култовия комплекс е на Карел Шкорпил в монографията му „Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, издадена в България през 1926 г


Първите разкопки на Мишкова нива през 1981 г.

Но едва през 80-те години на миналия век започва първата същинска археологическа експедиция, ръководена от Александър Фол, а няколко години по-късно - и проучването на пещерата на Бастет (на около 2 километра от Мишкова нива, в подножието на връх Голямо градище), където се предполага, че е гробът на египетската богиня-котка.


Пещерата на Бастет, където се предполага, че е била погребана египетската богиня-котка

Откритите мраморни плочи от светилището на Мишкова нива са номерирани от екипа на Фол, имало е идея куполът на гробницата да бъде възстановен в първоначалния си вид, но това е направено частично, след което работата по обекта е била преустановена. 


Така изглеждаше куполната част на светилището преди няколко години

Знае се, че в южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 метра и височина 1,80 м., изграден от 3 реда блокове от бял странджански мрамор. В южната част на кръга е локализиран вход към гробницата, увенчан сфронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани.

При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни, с материал и техника, които са различна от тази на гробницата. От същите ломени гранитни камъни е изграден вътрешен каменен кръг, който огражда големи гранитни плочи – останки на разрушен долмен.

От обекта са открити мраморни жертвеници на Аполон Аулариос, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на град Малко Търново. Текстът гласи: "На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайстата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците."

На практика след тази първа (и единствена) експедиция,

на Мишкова нива нищо не е пипнато
.

С годините обектът е започнал отново да се руши, а пари за поддръжката му никога повече не е имало. В бедна община като Малко Търново да се хвърлят средства за туристически обекти е лукс, местните хора добре го съзнават.


Днес мястото е занемарено, а част от наредените някога от екипа на Фол камъни в куполната част са изпадали

Но точно те бяха първите, които възроптаха срещу безвъзмездно изградена асфалтова алея до Мишкова нива, в която общината не е вложила и една стотинка бюджетни средства. Но пък може само да спечели, ако местната управа прояви малко повече далновидност.

За какво точно става дума?

Достъпът до Мишкова нива досега ставаше по два начина – пеша, ако човек познава мястото и знае къде отива или със стари УАЗ-ки, срещу 15 лева на човек, плюс такса за лекция от музеен работник. Пак със съдействието на музея в Малко Търново става и предвижването пеша, като цената в този случай е малко по-ниска.

Вероятно заради бизнес интереса на собствениците на въпросните раздрънкани джипки, указателни табели до двете култови места – Мишкова нива и пещерата на Бастет, липсват. Имало е опити през годините да бъдат поставени указателни знаци, но те мистериозно изчезвали след по-малко от 24 часа, твърдят ентусиасти, които лично са инвестирали време и пари да поставят ориентирите.

Така българският Стоунхендж, както някои наричат Мишкова нива, остава скрит за любопитните погледи на масовите туристи, трудно достъпен и подложен на разрушението на времето.

С асфалтираната алея нещата вече не изглеждат така –

до светилището могат да стигнат дори и хора в неравностойно положение при това, без непременно да плащат луди пари за превоз с уазките. Но всеки, без изключение, с удоволствие би платил символична сума пари за „вход“, ако местната власт, вместо да се гневи на асфалта, постави на завоя преди самата местност една бариера. Примерно.


Доскоро достъпът до Мишкова нива ставаше само пеша или с високопроходими коли (срещу солени такси), сега вече до там могат да отидат и хора в неравностойно положение. Придобивката е безвъзмездно дарение на общината

Тогава приходите от посещенията драстично ще се увеличат и най-важното - няма да отиват само в джобовете на шепа хора, ами ще влизат регламентирано в местния бюджет. Така, както преди време направиха общинарите в Приморско пред тракийския мегалит Бегликташ.

За тези, които никога не са ходили в тази част на Странджа планина, а имат желание да посетят Мишкова нива и гроба на Бастет,

правим следното практично указание.


Пътят започва вдясно от местността „Манастирчето“, преди за първи ориентир служеше стария кльон, сега просто следвайте асфалтовата алея.

След не повече от час преход с умерено темпо, се стига до разклон. Вляво се отива до Мишкова нива, вдясно се продължава за пещерата и връх Голямо Градище (най-високата точка на Странджа в българската част на планината).

Освен вода и лека храна, носете си задължително личните карти, защото светилището се намира на около 300 метра от самата граница с Турция и не е изключено гранична полиция да ви направи проверка.


В категории: Новини , Общини , История , Траки , Туристически обекти

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Нели
06.06.2017 11:19:18
1
0
Браво с кола може ли да се стигне до там
1
Нели
06.06.2017 11:19:15
0
0
Браво с кола може ли да се стигне до там
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки