Денят на Свети дух в Северозападна България е известен като Русаля, а дните след него – като русалски. По принцип в цялата страна се знае, че започва Русалската седмица.
На този ден мъжете изпълняват специални русалски игри, които приличат на магически обреди. Те са запазени и до днес в някои врачански села и наподобяват кукерските игри от други краища на България.
В селата около Лом Русаля е известен под името Калуш. Това е румънска дума и означава конче. Изпълняваните в този ден обреди са популярни като калушарски игри, а участниците в тях се наричат калушари. Със заклинания с думи и тела те прогонват болестите и злините.
Калушари стават само здрави и енергични мъже. На места в групата влизат само тези, които са родени през Русалската седмица. За игрите те си шият специално знаме и си приготвят дрянови тояги. На калпаците си слагат китки от билки – комунига, перуника, вратига, тинтява, пелин, росен и чесън, а цървулите си окичват с малки звънчета и други дрънкалки. Предвождат се от главатар, наричан ватафин. Откъдето минат те, през цялата година никой не се разболява.
За целта калушарите извършват редица магически ритуали.
Единствено ватафинът знае с какви билки се лекува „русалската болест“. Неговата длъжност се предава по наследство на най-големия му син. Той определя и кои ще са калушари.
Ако някой болен поиска помощ от калушарите, те го карат да легне върху черга, а до главата му оставят гърне с лековити билки. Под звуците на русалийски мелодии мъжете започват своя танц, като в края му подхвърлят болния и го прескачат три пъти, след което му дават да пие вода от паницата.
Един от групата разбива гърнето с тоягата си и разпръсква водата върху него. Болният става и побягва, калушарят пада в безсъзнание. Около него започват пак същите игри, за да го излекуват. С този обред се цери и „русалската болест”.
Калушарите ходят по болните цялата седмица. Днес този обичай се изпълнява предимно на фолклорни фестивали. В селата около Вълчедръм има специални трупи, кито показват на сцената обичая калуш. Те участват на събори, посветени на народните празници и у нас, и в Румъния, където този празник е много почитан.
Хората вярвали, че в едно село не бива да играят и да се срещат две калушарски групи, тъй като наставал бой. Ако калушар умре в такъв бой, не го погребвали по християнски обичай, а го заравяли в „русалски гробища“.
В края на Русалската седмица (неделя) цялата група се събира в дома на ватафина на вечеря и си разделя даровете, получени от хората, които са излекували.
