Като министър на транспорта и съобщенията Иван Михайлов, от чието рождение се навършват 120 години, първи изказва мнението, че само един мост на река Дунав между българския и румънския бряг не е достатъчен и ще трябва да се построят и други
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Иван Михайлов е роден през 1897 г. в град Фердинанд. Брат е на Христо Михайлов, на когото днешният град Монтана носи името до 1990 г.
Военната си служба отбива в ШЗО и в частите. Участва в Септемрийското въстание. Осъден е задочно на смърт през 1925 г. Емигрира отначало в Югославия, а след това в Съветския съюз.
Там завършва Военно-техническата академия в Ленинград и след това служи в Червената армия, достига до чин полковник.
През 1945 г. се връща в България и работи във военната област. Произведен е в чин генерал-майор и командва артилерията. През 1950 г. става зам.-министър на отбраната с чин генерал-лейтенант. След това е министър на отбраната с чин генерал-полковник, а след това и с най-високото звание в българската армия – армейски генерал, което той първи получава (другият е Добри Джуров).
Бил е дълги години народен представител, началник на Гражданската отбрана, зам.-председател на Държавния комитет за отбрана, член на Държавния съвет.
Награждаван е с ордените „Герой на Народна република България“, „Герой на социалистическия труд“ и други високи отличия. Умира през 1982 г. на 85-годишна възраст.
Щрихи от живота
Конструктор
През 1935 г. Иван Михайлов е старши преподавател във Военно-артилерийското училище в Тамбов, но се увлича и от конструкторска дейност. Поради това се включва в екипа, който се е заел със създаването на нов тип оръдие.
През 1936 г. оръжието е готово и подлежи на изпитание. Понеже подобни мероприятия винаги стават в присъствието на Сталин, той е поканен на полигона. Идва почти разярен, защото не му е дакладвано, че се прави разработка на нов тип оръдие, с намерението да направи на пух и прах неговите конструктори, а дори и да ги накаже най-сурово.
В проведените стрелби обаче 76-милиметровото оръдие Ф-22 показва забележителни резултати и Сталин е принуден да признае неговите превъзходни качества. Затова вместо замислените от него наказания, изказва похвалата:“Вие сте създали един шедьовър на артилерията“. Всички конструктори, в т. ч. и Иван Михайлов са наградени с ордени.
Строител
Иван Михайлов е министър на транспорта и съобщенията, когато се взима решение за построяването на моста на река Дунав между Русе и Гюргево. Въпреки че това би трябвало да бъде работа предимно на Министерството на строителството, Михайлов се оказва негов ръководител.
Прекарва дълго време на строежа, като непосредствено следи изграждането на моста. Предвидено е той да бъде построен за 3 години, но благодарение и на усърдието на министър Иван Михайлов срокът е съкратен на 2 г.и 3 месеца.
Иван Михайлов лично прави предложения за някои промени в структурата на съоръжението и те са приети дори от съветските специалисти, за които са смята, че са корифеи в тази област. На откриването на моста присъстват Вълко Червенков и Георге Георгиу-Деж.
Още тогава Иван Михайлов изказва мнението, че само един мост на река Дунав между българския и румънския бряг не е достатъчен и ще трябва да се построят и други.
Моята сраща с Иван Михайлов
През 1962 г. бях на ученически лагер в Обзор. На него беше и племеникът на Иван Михайлов – Александър (Сашо), с когото се сприятелихме, но аз не знаех, че има такъв известен вуйчо.
Един ден до лагера спря черна „Волга“ и от нея излезе човек в цивилно облекло, но аз веднага познах в него армейския генерал Иван Михайлов. Попитах го с какво може да му помогна и той ми каза, че е дошъл да види племеника си Александър. Казах му, че сме приятели и веднага ще го доведа.
Скоро открих Сашо и го заведох при вуйчо му. Генералът ми благодари и ми подари за спомен една армейска значка.
През 1964 г. завърших ШЗО към ВНВАУ в Коларовград (дн. Шумен) като пълен отличник и първенец на випуска и съгласно издадената заповед от министъра на отбраната Добри Джуров трябваше да бъда произведен в чин младши лейтенант, а не както останалите – в старшина-школник.
За моя, а и на началниците ми, голяма изненада, това не се получи, аз също бях произведен в старшина-школник, а ми дадоха само 5 дни допълнителен домашен отпуск.
Пуснаха ни в годишен отпуск, но аз изобщо не се зарадвах на него. Непрекъсното мислех какво да направя, за да получа справедливост. Тогава се сетих за Сашо, успях да се свържа с него и го помолих да се опита неговият вуйчо да ми помогне.
По това време той вече на беше министър на отбраната, а член на Политбюро на ЦК на БКП. Не знам какво му е казал Сашо, какво е предприел Иван Михайлов, но една седмица след това ме поканиха в Мнистерството на отрбаната и едни от зам.-министрите ми връчи заповед за производството ми в чин младши-лейтенант. Като такъв прослужих втората година от казармата, а при уволнението бях произведен в чин лейтенант.
