На 9 април се навършват 92 години от рождението на първия български боен пилот - кандидат на военните науки
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Той е роден на 9 април 1925 г. в казанлъшко село Шейново, свързало завинаги името си с победата на руските войски над армията на Вейсел паша в Освободителната война 1877-1878 г.
Любовта му към небето го отвежда в Школата за летци в Казанлък. На 2 април 1945 г. извършва първия си учебен полет със своя инструктор, фелдфебел Никола Краличев, родом от Карлово.
След слизане на малка височина, самолетът ДАР - 9 “Синигер” закача клоните на високо дърво в землището на неговото родно село Шейново. Машината се поврежда и пада на земята, където се разбива на парчета. Инструкторът, фелдфебел Краличев загива на място, а неговият курсант Симеон Симеонов оживява.
Тайно от своите родители, една година по-късно кандидатства и е приет в първия випуск на Военновъздушното училище, което завършва през 1947 г.
Започва службата си като млад летец в авиобазата край плевенското село Телиш. По-късно е преместен на в Горна Оряховица, където служи като инструктор-летец.
„Авиогарадоците“ (така на жаргон по времето на соца били наричаните жилищата за военните и техните семейства в района на авиобазите и казармите, б.р.) и летищата се сменят едно след друго като в калейдоскоп, а заедно с тях и звездичките по пагоните. Той е един от пионерите, летяли на първите реактивни изтребители в българската бойна авиация - съветските „Як-17” и „Як-23” и „МиГ-15”.
Особено място в живота му заема периода, през който е назначен за първи командир на 19-ти авиоизтребителен полк Граф Игнатиево. Тук става първият български пилот, полетял нощем на реактивен изтребител.
Невероятно еродирана личност, той става първият боен пилот - кандидат на военните науки. Завършва с отличен успех Военновъздушна академия и академията на Генералния щаб на Съветската армия “Маршал Климент Ворошилов” в Москва през 1959 г., след което е назначен за командир на авиодивизия. На 36 години вече е генерал-майор.
Симеон Симеонов връчва първите офицерски пагони на випускници от Висшето военновъздушно училище “Г. Бенковски”
Като командир на 10-ти смесен авиокорпус в Пловдив той набляга върху обучението на младите летци в условия, максимално близки до бойните и на усвояването на нови способи за водене на въздушния бой, като летенето в група, на пределно малки височини, в сложни метеорологични условия и взаимодействието във въздуха.
Заедно с генералите Захари Захариев и Август Кабакчиев, той има най-голям принос за изграждането на ПВО и ВВС. Със своята всеотдайност, като командир и летец се превръща в емблематична фигура на българската бойна авиация.
След преминаването в запаса на генерал полковник Захари Захариев той поема командването на войските на ПВО и ВВС. По това време е едва на 48 години.
И до днес в бойната авиацията се носят легенди и се споменават с възхищение безумно смелите постъпки генерал Симеон Симеонов, които отдавна са го превърнали в име легенда за българските авиатори.
Една от тях е навлизането му по погрешка в турското въздушно пространство след нощен полет, принудителното му кацане след прехващане от два турски изтребители на летището край Одрин и излитането му под носа на втурналите се да го заловят турски войници.
Спортист и ексцентрик до мозъка на костите, той е фанатично влюбен в небето и обича предизвикателствата. Приема ги, като тест за себедоказване, втурва се в борбата с тях с много хъс и търси смисъла на своя живот в преодоляването им.
В началото на 1975 г. ген.-полковник Симеон Симеонов заминава на специализация в Москва. Там получава жестоко главоболие, състоянието му рязко се влошава. Лекарите откриват тумор в мозъка. На 3 март 1975 г. го оперират, а след месец се прибира в България. Настанили го във военния санаториум в Хисаря, но лечението не върви добре.
Налага се втора операция. На 24 май известният хирург Ганчо Савов го оперира в София, но генералът не издържа операцията и почива, едва на 50-годишна възраст.
Посмъртно е награден с орден “Георги Димитров ” – най-високото държавно отличие по времето на социализма в Народна Република България. Името му отдавна е записано със златни букви в Пантеона на българската бойна авиация.
