Откъдe идват Тодоровден и кушиите


Откъдe идват Тодоровден и кушиите
Кушански воин върху кон
04 Март 2017, Събота


Българите от Кушанското царство са одомашили конете

Автор: Десант

Тодоровден е класически образец за запазване на старата традиция за отдаване на почит към коня. Той съвпадал с празника на свети Тодор (Тирон). Според християнския календар на този ден светията яхвал жребец и отивал при Бог да го моли да идва вече лятото. Празникът е известен още като Конски Великден и винаги се чества в събота преди Заговезни. Той е тясно свързан с обичая кушии.

Според покойната днес изследователка Кристина Кирилова, царството на конния народ – българите, е било известно като Кушанско царство. То се е намирало в Северна Индия, около днешния пакистански град Пешавар. Следи по тези земи с български традиции има и сега – шевици, обредни хлябове, дърворезба и др.

Доказателство, че кушаните са българи е видно и от това, че са носили островърхи шапки – български патент, запазен допреди няколко десетилетия в традиционния овчарски ямурлук с гугла. И още – с изобразяването от българите на Бога на изобилието като овен с мартеница.

Българите първи одомашили конете. Това според Дейвид Антъни и Денис Синор е станало край Днепър и западните части на Евразия около 4000 години преди Христа. Потвърждава го и руската изследователка Наталия Шишлина, която сочи долните течения на Волга и Дон и Черно море като местата с български поселища. Докторът на историческите науки Марин Димитров пък посочва българите като създатели на конни армии с докъм 400 000 кавалеристи и почти още толкова в резерв. 

От благодарност към застъпника си сънародниците ни кичели конете с венци от кукуряк и здравец. За здраве на красивите животни по традиция жените месят специални погачи с форма на конче или подкова. Тези обредни хлябове замесвали рано сутрин преди изгрев слънце и украсявали с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях слагали по залък в храната на конете, а после раздавали.

Докато правели това, жените в детеродна възраст подскачали и имитирали движението и цвиленето на конете. Така те вярвали, че ще родят здрави и силни деца. Варяло се още жито, царевица и боб, от които давали на конете за здраве, а в градината разхвърляли, за да е плодовита годината.

В подготовката за кулминацията на деня – кушията (дали пък названието на тези състезания не идва от името на древното българско царство - Кушанското, б.р.), участие взимало мало и голямо.
Невестите и момите миели косите си с билки, като във водата пускали слама от яслите на конете, превързана с червен конец. И всичко това, за да са гъсти и лъскави косите им като конските опашки. Водата изхвърляли на улицата след конете, поели с ездачите си към кушията.

Преди изгрев слънце ергените пък водели конете на водопой, почиствали гривите им, разчесвали опашките, за да са буйни и красиви. Участниците в кушията полагали по-специални грижи –  те окичвали коня си със синя мъниста и с червен конец против уроки. Опашките, сресани и богато украсени, вплитали в сложна плитка.

"Именно на Тодоровден старите българи проверявали ежегодно изрядността на конната  войска и в състезанията, носещи и до днес името кушии, се е извършвало бойното кръщене на конете. Животните били толкова тачени от прабългарите, че за смъртта на боен кон, причинена от немарливост, наказанието е било смърт" - казва Кристина Кирилова.

Победителите в кушията се награждавали – стопанинът с риза или кърпа, а конят получавал юзда. Спечелилият състезанието обикалял всички домове, за да честити празника. Него го благославяли, а конят му бил поен с вода.

На Тодоровден именници са освен Тодор, Тодорка, които са гръцки имена, и Божидар, Божидара – българския им превод, както и името със същото значение – Сара, което е пък еврейска аналогия. Празнуват още Божин, Божил, Богин, Дарко, Дарина. Тъй като това е ден на почитта към коня, би трябвало да празнуват и Филип и Филипа, което в превод от латински означава „Обичащ конете".


В категории: Праистория , Новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
lele/male!
07.04.2017 02:39:06
1
0
Глупости!Какво Кушанско царство сте си измукали от пръстите?!
Това е типичен български,езически обичай,примесен с християнски елементи по-късно.Оригиналното име е КУЧИЯ,а в някои краища се нарича и КУШИЯ,което означава надбягване,състезание с коне.Виждала съм такива празници като малко дете,а баба ми е разказвала,пяла народни песни свързани с кучията,тя казваше "кучия".От там идва и думата "кочияш".Тази дума съществува или е пренесена и в немския език от конните народи "Kutsche",произнася се "куча" - впряг файтон+кон/е.Думата "кучия"/"кушия" е стара дума,но няма нищо общо с Кушанското царство!
1
MUNCHO
06.03.2017 12:09:44
0
0
POPOV! TOLKOVA E I BROJA NA BALGARSKATA ARMIJA PO VREME NA TZARSTVOTO DO 1945 GOD./400 XILADI
+400 XILJADI ZAPASNI/.4ETI POVE4E BALGARSKA ISTORIJA!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки