Кървавият код на българина: Трагичната съдба на героя от Сливница, разстрелян без милост от свои


22 Февруари 2017, Сряда


Майор Олимпий Панов, към когото Левски се обръщаше с “братленце”, Каравелов наричаше “гълъбе”, а Ботев казваше, че е “отличен момък”, бе екзекутиран на 22 февруари 1887 г., по заповед на Стефан Стамболов

Автор: доц. д-р Петър Ненков

В бурната и драматична следосвобожденска история на България, не от вражеска, а от българска ръка загиват едни от най-блестящите умове и храбри герои на нацията ни, много от които са легендарни участници в национално-освободителната борба.и във войните за национално обединение.

Десетилетия наред нацията се разделя на русофоби и русофили, комунисти и фашисти, които се преследват и изтребват с някакво диво опиянение и загуба на разсъдъка.

За съжаление това разделение продължава и до днес...


В борбата за завземане на политическата власт, и от дясно и от ляво се развихря истинска вакханалия от низки страсти, в която шества триумфално сляпата ярост и вопиюща омраза към поваления партиен и класов враг.

Вследствие на нея са предадени, инквизирани, убити и хвърлени в затвора хиляди бележити българи, цвета на българската нация! Един от тях е майор Олимпий Панов.


Паметникът на Олимпий Панов в Тараклия

На 22 февруари 1887 г. е екзекутиран майор Олимпий Пановсъратник на Левски в национално-освободителната борба, първостроител на българската войска, началник на артилерията и герой в Сръбско-българската война от 1885 г.  

Олимпий Панов е роден на 17 юни 1852 г. в семейство на преселници от Плевен в Бесарабия. След преждевременната смърт на неговите родители, израства в дома на чичо си, който дълги години е кмет на Болград. Завършва болградската гимназия с отличен успех и заминава за Букурещ, където продължава своето образование в училището за строеж на мостове и шосета.

Включва се в живота на българската революционна емиграция. Запознава се с Любен Каравелов и Христо Ботев, с войводата Панайот Хитов и Васил Левски и бива избран по тяхно предложение за секретар на БРЦК.

След залавянето и обесването на Васил Левски, се свиква ново Общо събрание на революционната организация в Букурещ и то избира нов БРЦК. Кристално чистият и отдаден на революционното дело Олимпий Панов е избран за негов член.

Той се завръща в Болград, където е назначен за градски инженер. На 9 март 1875 г. заминава за Париж със стипендия на болградската община, за да учи в Института за строителство на мостове и шосета.

Когато разбира от пресата за избухналото в България Априлско въстание през 1876 г. и извършените жестокости на турската армия и башибозука над въстаналия народ, той зарязва учението в Париж и се завръща в Букурещ.

На 10 юни 1876 г. след настъпилите разногласия в БРЦК, които на практика спъват по-нататъшната му дейност, се основава Българското централно благотворително общество. За негов член и подпредседател бива избран Олимпий Панов.

Когато руският император Александър II обявява на 24 април 1877 г. война на Османската империя, Олимпий Панов се записва опълченец. Проявява чудеса от храброст в боевете при Стара Загора и Шипка, за което командирът на 1-ва опълченска дружина го представя на началника на Българското опълчение, генерал-майор Николай Столетов за повишение в първо офицерски звание и награждаване с орден за храброст.

В края на войната участва в прочистването на Тозлука от турски банди. След войната е назначен в 57-ми Модлински полк в Одеса.

От юли 1878 г. се завръща в България и постъпва в Българската Земска войска. Приет е във Военно-артилерийската академия в Санкт Петербург, Русия. Поради влошеното си здраве недовършва обучението си и се завръща в България. Назначен е за батареен командир в Шуменския гарнизон . През 1884 г. е назначен за командир на батарея в 1-ви артилерийски полк в София.

През Сръбско-българската война 1885 г. капитан Олимпий Панов командва българската артилерия и войските от Центъра на Сливнишката позиция. Той се противопоставя на предложението на княз Александър Батенберг да се изостави София и да се даде решително сражение на сърбите на Вакарелските или на Ихтиманските височини.

И, докато князът на 7 ноември изоставя армията и се завръща в София, капитан Олимпий Панов проявява истинско безстрашие и героизъм. В разгара на боя през този ден командирът на Шумадийската сръбска дивизия решава да се вклини в оголения български център и хвърля за тази цел

три батальона в атака срещу три български роти.

В този критичен момент капитан Олимпий Панов, оценявайки надвисналата опасност, заповядва:

„Съберете незабавно музикантите, ординарците, писарите, готвачите, въоръжете ги с пушките на убитите и ранените и ги разположете в окопите. Кажете им, че в техни ръце сега е съдбата на България. Така беше някога на Шипка! Тогава техните бащи и братя издържаха. Длъжни са да издържат и те!“

И те издържат. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление...

За тази своя героична проява той става един от четиримата български офицери, удостоени с втора степен на ордена "За храброст". Другите са подполковник Данаил Николаев, капитан Рачо Петров и капитан Никифоров.

Олимпий Панов не взема участие в преврата срещу княз Александър Батенберг, организиран на 9 август 1886 г. от офицери русофили, но морално ги подкрепя.

За кратко бива назначен за министър на войната в правителството на Петко Каравелов. Когато войските на Пловдивския гарнизон влизат в столицата и извършват контрапреврат, той бива арестуван заедно с останалите министри и по заповед на подполковник Сава Муткуров е хвърлен в Черната джамия.

В страната се развихря див терор.

Майор Панов е уволнен от армията и екстерниран в Румъния. На 19 февруари 1887 г. той участва в неуспешния русенския бунт на офицерите русофили срещу режима на Стефан Стамболов и останалите регенти. Бива ранен при преминаването на река Дунав и арестуван.

На устроения от правителствения пратеник майор Рачо Петров съдебен процес, майор Панов се държи доблестно и отказва да иска помилване.

Осъден е на смърт от военния съд, без да се вземат под внимание неговите заслуги за Свободата на Отечеството и изграждането на българската армия.

Разстрелян е на 22 февруари 1887 г на брега на Дунава със своите другари, пеейки опълченската песен “Българийо, Българийо".

По-същото време в София, застаналият до телеграфа Стефан Стамболов, който настоява за смъртни присъди на участниците в бунта, заплакал с бутафорни сълзи, когато разбрал, че присъдата е приведена в изпълнение.

На туй му се вика - театрална сценка и височайшо лицемерие.

Така загива трагично майор Олимпий Панов - този, към когото Левски се обръщаше с “братленце”, Каравелов наричаше “гълъбе”, а Ботев казваше, че е “отличен момък”.

За него Тома Кърджиев преди разстрела в Русе казва: „Плачете не за мен, плачете за Олимпий, защото България няма да роди такъв човек и след сто години !”


Паметникът в Русе на убитите офицери-русофили. Той е издигнат през 1933 г. В 1943 г. е взривен от националистическата организация "Бранник". През 1966 г., по случай 80-годишнината от бунта на офицерите-русофили, монументът е възстановен отново



В категории: Новини , Войни за освобождение , Епопея на забравените , Българските родове

8
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
8
ОФИЦЕР
05.03.2018 19:10:58
0
0
Срамувам че съм Българин след изказванията на Президента и Премиера на трети март
7
ОФИЦЕР
05.03.2018 18:45:58
0
1
Изказването на Петър Влахов щеше да е вярно ако управниците тогава бяха Българофили, но те бяха Германофили и го потвърдиха после в две световни войни. Един наивник тука пише че офицерите трябва да се кълнат да защитават собствената си страна а не чужда. И аз така мисля, но защо сегашните ни военнослужещи подписват договор, че нямат право да отказват когато ги изпратят на мисия да защитават чужди интереси в Камбоджа Ирак, Косово, Афганистан.
6
БЪЛГАРИН
24.02.2017 15:13:37
2
1
Щом се обърнеш срещу Родината си ставаш предател, независимо какви заслуги си имал преди това. И този паметник на русофилските еничари е срамен, поощрява предателството. Това е паметник на предателя, трябва да се премахне.
5
Генади Савов
22.02.2017 17:58:30
1
0
С изв.за писм.грешка-то властването е думата.
4
Генади Савов
22.02.2017 17:54:20
3
0
Да си на власт и да пазиш родината си нее лесно и тъй е било и ще бъде.Властта е не само-ти,което решиш,но и си зависим от други около тебе.Да си добър във власта значи да дадеш оставка,ако е нужно то власването е често в разрез с твоите виждания.Останеш ли на власт все си крив-и ще сбъркаш.Нее имало щастливи властници от Атила до Наполеон и Стефан Стамболов нее бил изключение.Един автор пишеше,че Ст.Стамболов е писал поезия и сатира и нее бил за премиер-и аз подкрепям този автор.Политиката е ужасна мръсотия влезеш ли в нея тя те спъва.Д.Маринов в книгата Ст.Стамболов том 2.пише-Стамболов искаше да спаси Олимпи Панов,но против бяха К.Стоилов,В.Радославов,Гр.Начевич,полковник Николаев-министри-не следовници на Стамболов-тия министри не искаха пощада на жертви не само Стамболов носи вина.
3
vasko vasilev
22.02.2017 15:12:20
0
0
ami az kato targovez rentier pepinier bivsh ,,gastarbejter,, s nemski i balgarski passport na ec kakvito sega sa okolo 2 miliona sam balgarofil rusofil germanofil amerikanofil latinifil franko fil natofil evrofil us$ dollarfil ,levofil .ne sam turkofob no predposhitam prijatelstva s balgarski ili sas znatni bogati zivilisovani hristianski semejstva kato na parvo vreme gledam kade e parata i fajdata kojato njakoj pat e v nebalgarski i nehristianski semejstva
2
vasko vasilev
22.02.2017 15:12:20
0
0
ami az kato targovez rentier pepinier bivsh ,,gastarbejter,, s nemski i balgarski passport na ec kakvito sega sa okolo 2 miliona sam balgarofil rusofil germanofil amerikanofil latinifil franko fil natofil evrofil us$ dollarfil ,levofil .ne sam turkofob no predposhitam prijatelstva s balgarski ili sas znatni bogati zivilisovani hristianski semejstva kato na parvo vreme gledam kade e parata i fajdata kojato njakoj pat e v nebalgarski i nehristianski semejstva
1
Петър Влахов
22.02.2017 15:08:28
9
4
Офицери-русофили - това казва всичко. Военните се кълнат да служат на своята страна, а не на чужди.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки