Правителствата в България нямат ясен план и стратегия за постепенно затваряне на въглищните централи. Те не полагат никакви усилия в посока алтернативна заетост на работещите в тези предприятия, алармират от сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“
Автор: Десант
През последната седмица различни организации активно правят опити да окажат натиск върху българските институции относно каква позиция да заеме България в предстоящото гласуване от Европейската комисия на ревизирания Референтен документ за най-добри налични техники (НДНТ) за Големи горивни инсталации (LCP BREF).
Тази реакция дойде в резултат от полученото в „Мини Марица-изток“ писмо от генералния секретар на EURACOAL(организацията-лобист за въглищния сектор на европейско ниво) с призив за запазване привилегиите на въглищната индустрия.
Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“-България сме особено притеснени, че правителствата в България нямат ясен план и стратегия за постепенно затваряне на финансово нерентабилните и замърсяващи въглищни централи. Те не полагат никакви усилия в посока алтернативна заетост на работещите в тези централи и въглищни мини.
По информация на EUROCOAL, заетостта във въглищните мини на България е спаднала от близо 13 000 работни места на 11 500 за последните 6 години
От години следим случващото се във въглищния сектор в България и работим за намирането на справедливо и безболезнено решение за излизане от въглищната зависимост на страната, особено в районите на Перник, Бобов дол, Стара Загора, Раднево и Гълъбово.
Решението се крие в прекратяване на субсидиите (директни и косвени) за замърсяващата въглищна индустрия и даването на приоритет на децентрализацията на производството на енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност и алтернативна заетост в зависимите от въглищата райони. И ако до преди 5 години се опитвахме да кажем, че краят на въглищата идва, днес това вече е факт и ще се случи в следващите 15-17 години.
Въглищната индустрия в България от години се задъхва тежко. Усилията ѝ не са нито в неин интерес, нито в интерес на хората от регионите, които зависят от въглищата. Перник и Бобов дол са отдавна затихнали икономически и само формите на скрити субсидии поддържат мините и топлоелектрическите централи там работещи. През последните години регион Стара Загора също започва да усеща първите признаци на затихване, макар и по-слабо.
Рудник "Бабино"
Редица топлоелектрически централи и мини не са конкурентноспособни и трупат дългове, въпреки субсидирането им от държавата. Призивът за гласуване с „против“ при приемането на обновените референтни документи е пореден опит за „опазване“ на уязвимите централи от икономическата реалност и изкуственото им задържане на работа, с оправданието, че социалните последици от затварянето им биха били катастрофални.
В същото време имаме дълъг списък от примери, където в цената на енергията се калкулират екологични подобрения, а екологичните съоръжения на определени централи не работят през по-голяма част от времето. Имаме постоянно товарене на потребителя с премии за студен резерв за няколкото седмици зима, в която ни трябва повече електроенергия за отопление, но като се стигне до истинска зима, централите от студения резерв са технически негодни.
Нашата страна закъснява критично с въвеждането на програми за разнообразяване на местните икономики в моно-секторните региони, които зависят от добив и изгаряне на въглища. Въглищата не могат да предоставят адекватен поминък на хората в минните райони.
ТЕЦ "Бобов дол"
Страната ни трябва да последва добрите примери от Европа – Германия, Чехия и Полша, които вече прилагат мащабни програми за преориентиране на зависимите от въглища региони.
Дори Полша, чиято енергетика е почти изцяло базирана на въглища и от години политически обединява други зависими от въглищата страни като България и Румъния да защитават въглищната индустрия, търси алтернативи за зависимите си от въглища региони.
На много места правителство и местни власти са започнали програми за подобряване на ефективността на енергетиката си, макар и това да е свързано с по-малко работни места, и с намиране на нови икономически алтернативи – програми за рекултивация, обучения и преквалификация, предприемачество. В България, от друга страна, се държим като че ли друго бъдеще освен въглищното за тези региони няма и никога няма да настъпи. Нямаме въглищно-зависима община, която да е предприела мерки или да има стратегия за изход.
Това нашите две организации установиха и след изрично запитване в края на 2016 г. към 14 общини, на чиято територия има въглищни мини и ТЕЦ, които нито имаха планове за изход от зависимостта от въглища, нито проявиха интерес към създаване на своя стратегия. Излишно е да казваме, че в някои от тези общини балансът на силите в общинските съвети е на страната на въглищата, и местните общности се държат неинформирани за идващите промени до момента, в който заповедите за съкращения не станат реалност.
Целенасочени програми на национално ниво, които да омекотят удара върху работещите във въглищния сектор, също няма. По информация на EUROCOAL, заетостта във въглищните мини на България е спаднала от близо 13 000 работни места на 11 500 за последните 6 години.
Тези съкращения обхващат повече от 1/10 от заетите в сектора и това показва очевидна нужда от политики, които да предотвратят шока от задаващите се промени. В това отношение България не е направила големи реформи – съкращенията в други страни-членки на ЕС в сектора надхвърлят 40% от работещите. Това не е добра новина за страната ни – цифрите само подчертават, че България поддържа изкуствена заетост в сектора.
Подобни програми трябва да се приложат в засегнатите райони на Перник, Бобов дол и Стара Загора, където вече се усеща задъхването на въглищния сектор, за да се гарантира безболезнения преход към алтернативна заетост. Дебатът за справедлив преход отвъд въглищата и развитие на алтернативни икономически сектори, които да осигуряват нови работни места, не трябва да се отлага повече.
Малко обсъждан в публичното пространство остава ефектът на въглищната индустрия върху здравето на хората. Горенето на въглища (както в битови условия, така и индустриално) е сред основните виновници за „водещата“ позиция на България по степен на замърсеност на въздуха в ЕС, на заболеваемост и смъртност сред населението в резултат от замърсения въздух. Подпомагайки със субсидии тази индустрия, държавата директно подкрепя повишаване на заболеваемостта сред гражданите. Ако конкурентоспособността на българската енергетика трябва да се осигури за сметка на здравето на българските граждани, тогава каква социална политика защитават привържениците на въглищната индустрия?
В една от медийните изяви против приемането на новите референтни документи се призовават „българските евродепутати да настояват […] както и нивата на емисиите на живак, съгласно най-добрите налични технологии да бъдат за съществуващи и нови инсталации: - над 300 MW 3 – 20 mg/Nm3,
- под 300MW 4 – 20 mg/Nm3.”
В новия Документ се предлагат следните норми (за съществуващи централи):
- над 300 MW 1 – 10 mg/Nm3,
- под 300MW 3 – 7 mg/Nm3.
Т.е. настояването е да се позволи на централите да запазят възможността да емитират три пъти повече живак. Негативното влияние на живака върху здравето на хората, особено при новородени и деца е известно и научно установено, но въпреки това в момента в България информацията по темата е оскъдна.
Толкова оскъдна, че дори работещите във въглищната индустрия у нас постоянно се изненадват от споменаването на емисии на живак. Въглищната индустрия в ЕС от години не допуска по-стриктни норми за живак – в резултат на това нямаме по-добра конкурентоспособност, а само ситуация, в която и САЩ и Китай, наложиха далеч по-стриктни норми от тези в Европа и поставиха ЕС в догонваща позиция по отношение на тази екологична норма.
Технологиите за редукция на живачните емисии са налични. Те вече се прилагат в САЩ и Китай, но не и в Европа. Една от целите на новия документ е да наложи директното редуциране на емисиите на живак. В момента това се прави покрай другото – ако работещите електрофилтър или сероочистка успеят да хванат нещо.
В тази връзка, бихме искали да зададем няколко въпроса към експертите, които се изказват в защита на въглищния сектор: 1. Кога са създадени енергийните технологиите, с които работят голяма част от топлоелектрическите централи, изгарящи лигнитни въглища в България? (Отговор: 60-те години на миналия век);
2. Защо цели 50 г. не се направи нищо за прилагане на нови технологии?
3. Защо се позволи и в дори най-новата ТЕЦ („AES Марица Изток 1“) да се прилагат стари технологии, а не по-съвременни такива, каквито се прилагат в новите ТЕЦ в Германия?
4. Защо се позволи централите „Марица Изток 2“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ да се подновят чисто механично чрез подмяна на старите съоръжения с нови, но работещи по старата технология?
5. Какъв е размерът на живачните емисии от работата на въглищните електроцентрали в момента?
6. Защо и в момента не се действа за прилагане на съвременни технологии, които позволяват повече енергийна ефективност и по-ниски емисии в по-съвременните ни централи (например, предварителна обработка на горивото преди изгарянето – подсушаване, извличане на серосъдържащи компоненти и т.н., както се прави в САЩ и Китай)?
7. В тази връзка защо се допуска да се изгарят въглища съдържащи 55% влага (вода)? (Изгарят се 28 милиона тона лигнитни въглища годишно, при това се изпарява 14 милиона тона вода и се изхвърля през комините във вид на пара заедно с димните газове).
През последните години регион Стара Загора също започва да усеща първите признаци на затихване, макар и по-слабо
Смятаме, че е крайно време държавните институции да спрат да си заравят главата в пепелта и да заемат адекватна и отговаряща на действителността позиция по отношение на въглищния сектор.
Да се прекратят всякакви форми на подпомагане на сектора, като се изиска пълното и навременно изплащане на концесионните такси и финансови задължения от собствениците, без да им се позволява да използват липсата на алтернативна заетост в определени региони за оказване на икономически и политически натиск.
Да се следи строго за спазване на екологичното законодателство във въглищния сектор, включително приемането на европейските мерки с цел подобряване на екологичното представяне на централите. Трябва да се работи в посока осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, не само в изпълнение на европейските директиви, а главно заради здравето на работниците и на населението от регионите около мините и ТЕЦ.
Въглищната индустрия има своето място в индустриалната история, но няма да има продължително бъдеще нито в България, нито където и да било по света. Колкото по-рано се разбере това, толкова по-плавен и безболезнен ще бъде преходът към нисковъглеродната икономика за заетите в сектора работници и цялото общество. Секторът няма как да остане конкурентноспособен във време на такъв възход и поевтиняване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Източник: Greenpeace Bulgaria
