Преди 1240 години начело на България застава кан Кардам


Преди 1240 години начело на България застава кан Кардам
28 Януари 2017, Събота


Разбивайки император Константин VI, той постига първото значително разширение на българската държава

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Двадесет и петгодишното управление на кан Кардам е рядко по продължителност в българската история, но въпреки това той е почти непознат за съвремениците си. В България има две селища, които носят неговото име – едното в Търговишка, а другото в Добричка област. 

В тях направихме анкета с жителите с  въпроса какво знаят за кан Кардам. Само 27% отговориха, че това е български владетел. Със същия въпрос се обърнахме към живеещи в София и анкетирахме минувачи покрай НДК. Получихме толкова причудливи отговори, че  дори ме е срам да кажа за някои от тях.

А кой е кан Кардам?  Той се възкачва на трона през 777 г. след смъртта на кан Телериг. Някои историци сочат, че е негов син, но според други му е племеник, а трети смятат, че между двамата няма родствена връзка, което изглежда е най-вероятното.

По времето на Телериг се обособяват няколко групи от боили, които враждуват помежду си. Начело на една от тях е Кардам и след смъртта на Телериг тя успява да се пребори успешно с другите и да завземе власта. По приблизителни данни тогава Кардам е бил на около 30-32 г.

По времето на кан Телериг той е началник на канската гвардия, която брояла 6000 души и вероятно и с нейна помощ Кардам е станал кан. При въкачването му на престола жрец на Тангра му предсказва, че понеже това става през годината с три седмици (777 г.), му предстои дълго и успешно властване.

Първата му цел е да примири враждуващите групировки. Той се среща с всеки от боилите и му предлага сътруничество. Тези, които се съгласяват, ги назначава на отговорни служби. Други отговарят уклончиво и са изпратени в Северна Добруджа по течението и устието на Дунав да охраняват границата.

Най-непримиримите се налага да ликвидира физически, още повече, че има съмнения, а и факти за връзката им с Византия. Един от тях, за който се смята, че се е казвал Първул, успял да избяга и ромейският императорът го взима на служба.

Василевсът Константин VІ го назначава за командир на голям отряд, който правел набези в българските владения. Той успява да спечели редица битки с българската погранича стажа, но при опита му да премине Хемус (Стара планина) е нападнат от личната гвардия на Кардам, която вече е с численост 8000 души, и напълно го разгромява.

Първул е пленен и отведен в Плиска, където е затворен в подземията на владетелския аул, които са на 2 м под земята.

Силно раздразнен от нанесеното поражение император Константин VІ формира голяма армия (към 40 хиляди пешаци и конници) и начело на нея през 792 г. тръгва на наказателен поход срещу кан Кардам. По пътя си помита малобройните гарнизони, които защитават крепостите на юг от Хемус и бепощадно изтребва българското население.

Оцелели бежанци се добират до Плиска и като разказват лично на кана за преживелиците си, той остава потресен от тяхната трагедия и решава, че трябва да отмъсти. Спешно изпраща в последата останала българска крепост на юг от Хемус – Маркели, 5000 бойци със задачата да задържат византийското нападение.



Руините на крепостта Маркели

Поради невъзможност да превземе крепостта, император Константин VІ я обсажда. В една септемврийска нощ станът на ромеите е нападнат изневиделица от българската войска – пехота и конница, предвождана от Кардам. Настава страшна сеч, в която е унищожена половината от императорската войска. Другата се спасява с позорно бягство, заедно с василевса.

Добрал се до Кабиле (в околностите на днешен Ямбол) той изпраща пратеници до Кардам с молба за примирие, като обешава да му плаща голям годишен данък и да отстъпи на България областта Загоре. Подписва се мирен договор, който византийците спазват до 796 г.

Тогава, като смятат, че са възстановили силите си, обявяват контракта за невалиден и престават да плащат договорения данък. В отговор на това Кардам начело с 20-хилядна армия превзема Одесос (Варна) , Бургус (Бургас), Анхаиало (Поморие) и движейки се по брега на Черно море се прехвърля в Одринска Тракия.

Изпаднал в паника, василевсът изпраща пратеници при Кардам, които съобщават съгласието му да поднови плащането на данъка. Българският владетел се съгласява, но поставя условието да му се предадат Странджа и Сакар планина, които много са му харесали, защото в подножието им е забелязал многобройни стада домашен добитък, а от гористите стръмнини се спускат малки, но пълноводни и буйни реки.

Това води до първото значително разширение на българското канство. Когато кан Кардам умира през  802 г. той оставя в наследство на приемника си (кан Крум) една стабилна и голяма държава.


В категории: Средновековие , История

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
въпрос
21.06.2017 10:29:20
0
0
Това със жреца на Тангра нещо не се връзва. Годината с три седмици от кое събитие? Да не би жрецът на Тангра да си е сменил вярата и да вярва в Христос?
1
Митко
29.01.2017 17:54:50
1
0
Браво българино за статията
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки