Филмът „Войвода“ е обречен на успех


Филмът „Войвода“ е обречен на успех
28 Януари 2017, Събота


Ако имаше у нас нормална система на разпространение, кинолентата щеше да отчете печалби колкото един  холивудски екшън

Автор: Борислав Гърдев

Зорница София Попганчева доказа, че е направила верен ход, че си е струвало всичкото  усилие и  най-вече мъките, свързани с финансирането на новата си кинолента "Воевода", която неотдавна направи премиера на големия екран.

Четох в мрежата, че е имало достатъчно препятствия, но на финала, като в хубавите приказки, се появява хърватски партньор в лицето на продуцента Ирена Маркович, включва се Нова тв – за нея София снима епизоди от хитовия сериал „Откраднат живот“, а като комплект с тази медия и „Дрийм тим“, продуцентът на „Откраднат живот“, в лицето на Евтим Милошев.

Както е казал Шекспир – всичко е добре, щом свърши благополучно.

Зорница София държи на избрания материал, знае, че той притежава необходимата креативна мощ, обмисля замисъла дълго и плодотворно, разработва прецизен план за реализацията му и до последния детайл контролира вещо процеса, поднасяйки ни завладяващ и разтърсващ спектакъл.

След изтичането на финалните надписи, се замислих с тъга, че ако имаше у нас нормална система на разпространение и достатъчно добре оборудвани киносалони, „Воевода“ със сигурност щеше да отчете печалби колкото един  холивудски екшън от типа на „Джейсън Борн“.
И това го заявявам с необходимата увереност, защото видях колко зрители имаше с мен и колко чакаха за следващата прожекция.

Уточнявам, че Зорница се е нагърблила с всички важни и отговорни задачи, с които може да се товари човек в такъв скъп и отговорен проект – сценарист, режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля – на Румяна  (Павлова) воевода.

Тя вярва във възможностите на литературния първоизточник – очеркът на Николай Хайтов от сборника „Хайдути“(1960 – 1971), но като опитен кинематографист, имащ зад гърба си два пълнометражни игрални филма – „Мила от Марс“(2004) и „Прогноза“(2008), както и заснети епизоди за три други популярни сериала – „Кантора „Митрани“ (2012), „Дървото на живота“, (2013) и „Откраднат живот“ (2016), без да забравям двете  й документални творби – Смъртта и целият път обратно“ (2005) и „Модус вивенди“ (2007),  търси  вдъхновение и опора  в три много  различни, но еднакво популярни образци, с които е запознат всеки уважаващ себе си киноман.

1.„Козият рог“ (1972) на Методи Андонов.От него взема най-ценното – да разказва сочно, увлекателно, достоверно, с първична, дива жестокост и автентизъм една история на отмъщение за поруганата чест и достойнство, в която има минимум диалог и много екшън, заснет на нужната професионална висота.

2.“Време разделно“ (1988) на Людмил Стайков.Неиз бежно е, била му е специализантка, учила се е на майсторство от него и е осмислила как трябва да пресъздаде – със сила и страст, с ярост и вдъхновение, съпротивата срещу един жесток и силен поробител.В добавка – в чисто стилистичен план -  вижте как се допълват като атмосфера и въздействие сватбата на Манол и тази на Румяна войвода!

3.“Дякон Левский“ (2015) на Максим Генчев.Въпреки хулите и нееднозначните оценки е разбрала, че за пресъздаване на една отдалечена и малко позната ни епоха – какво знаем от родното ни кино за 50 – 60 – те години на 19 век? – се изисква любов, вдъхновение, претворяване на времето с нужната  достоверност  като визия, пластика и присъствие – в този аспект операторът Крум Родригес, художникът Елица Йотова и сценографът Марта Миронска са си свършили работата превъзходно.

В добавка се осъществява и артистичен трансфер – изпълнителят на ролята на Димитър Общи – Горан Гънчев тук се изявява  не по-малко убедително като  Амит ага.

Много продуктивен е режисьорският подход, подкрепен умело и дискретно и от композитора Дарко Маркович да се пресъздаде историята като легендата , която да се приземи и добие житейска правдивост.Сценарият е писан по очерка на Хайтов, но е допълнен „с разкази на очевидци“.
Зорница София е можела да създаде красива историческа приказка и никой нямаше да й се сърди.Може би дори щеше да е и по-рентабилно.

Какво е например „Великата стена“ (2016) на Чжан Имоу, ако не едно историческо фентъзи за усилията на елитни китайски войници, подкрепени от британския авантюрист Уйлям – Мат Деймън, да се справят с нашествието на кръвожадните същества Тао Тей, с които Бог  наказва азиатците, заради алчността на император от далечното минало на всеки 60 години – при това заснето с астрономическия бюджет от 150 милиона долара?

Но Зорница иска нейната приказка да е основана на реални събития, да отдава дължимото на героичното и вдъхновяващото в поведението на Румяна войвода, но и да покаже , тоест да не скрие – и някои срамни детайли от нейното  житие – битие – това че изоставя мъжа си, че живее в планината със своя брат и байрактар – Стоян ковача, от когото дори има син, че е дръзка и предизвикателна и в поведението си, и в стратегията си на военен ръководител, много преди да стане актуален проблемът за еманципацията у нас.

Румяна е харизматична отвсякъде , особено в тази привличаща и държаща на разстояние – заради респекта, интерпретация на самата режисьорка. Тя е смела, хладнокръвна, упорита, прикрива, но и не унищожава типичната си женска природа, умее да ръководи, интересува се от актуалните проблеми на своето време, разбира че отминават дните на романтичните отмъщения и че за да е ефикасна борбата срещу тирана трябва да се гради българска войска, следвайки разбиранията  на Раковски.

Същевременно протака заминаването за Белград, оставя се да бъде омаяна от своя любовник, който умишлено я отклонява от съединение с четата на легендарния Ильо войвода, желаейки егоизтично да я запази за себе си, което пък и води до гибелта им – типично по български - от ръцете на техните побратими – хайдути…

Независимо че е 120 минути, спектакълът е излят и се гледа на един дъх. В добавка Зорница София не е забравила, че е майстор на тв епизоди в популярни  сериали, та допълнително накъсва повествованието на парчета, след финала на всяко от които вмъква с текст някаква поанта – как расте младата Румяна, колко е бързонога, как привлича и плаши околните, знаейки добре , че вниманието на днешния зрител може да се контролира безотказно за около двадесет минути, след което е необходима пауза.

Ако и да е правила в миналото предимно фестивални филми, които се гледат от по – ограничен кръг зрители – аз лично много се измъчих с нейната „Прогноза“ – сега залага на ясен и динамичен разказ, на стегнат монтаж , дело на Виктория Радославова, на сага с ясно изразен патриотичен, но не и патриотарски заряд, и на прецизно подбран актьорски състав.

Харесва ми и подходът й да се обляга на добри, но не прекалено експлоатирани имена – това се отнася и за изпълнителите на централните роли – Валери Йорданов – Стоян , Александър Алексиев – отец Киприян или Валентин Танев – Мурад бей, и за поддържащите персонажи – Юлиян Ковалевски – кадията, Йордан Петков – старият ковач, Лидия Стефанова – Витка.

Направен вдъхновено и с любов, филмът „Войвода“ е обречен на успех.

Както твърди Валери Йорданов в „Труд“ от 14 януари 2017 г.– „ще се гледа много“.

Напълно съм съгласен с увереността му и дори си мечтая за още нещо - „Войвода“ да се разпространи умело и в чужбина – на първо време на Балканите, за да научи светът как сме живели преди век и половина и какви усилия сме положили, за да се съхраним като народ с достойнство.


В категории: Анализи , Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
MUNCHO
30.01.2017 11:59:38
0
0
BALGARSKATA ISTORIJA,FOLKLOR,MITOLOGIJA I LITERATURA SA ,,EL DORADO,,-OGROMEN IZVOR ZA BALGAR
SKATA KINEMATOGRAFIJA!I KOGATO TALANTA SE SRECHTNE S DOBRATA IDEJA-REZULTATA VINAGI E 4UDES
EN!KRAINO VREME E DA BADE SAZDADEN,,NATZIONALEN FOND ZA BALGARSKO KINO/IGRALNO I DOKUMENT
ALNO/I KINOSTUDIJA ZA PROIZVODSTVO I RAZPROSRANENIE,,.A LIPSATA V MOMENTA NA TAKAVA SISTEMA
MOZE DA BADE KOMPENSIRANA,KATO FILMA BADE IZDADEN V D.V.D.FORMAT I RAZPROSTRANEN 4REZ BALGARSKITE MAGAZINE V 4UZBINA I SAITOVETE ZA ELEKTRONNA TARGOVIJA.NEPREMENNO:S PREVOD NA
ANGLIISKI,ISPANSKI,FRENSKI,NEMSKI.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки