На 26 януари се навършиха 126 години от рождението на най-добрият български майстор на батална и историческа живопис
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Димитър Гюдженов – най-добрият български майстор на батална и историческа живопис, е роден e на 26 януари 1891 г. в града на липите и на поетите Стара Загора. Син е на художника Атанас Гюдженов.
През 1915 г. завършва живопис в класа на проф. Цено Тодоров в Художественото индустриално училище в София. Междувременно учи два семестъра и в парижкото Национално училище за изящни изкуства (1913-1914). Започва да рисува като военен художник в щаба на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.
От този период са картините му „Обоз на път“, „През Морава“, „Вълчи ями“.
"През Морава"
Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници. Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Художествената академия, където е професор.
През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори са битовата живопис, пейзажът и портретът. От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на Българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности.
След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му. През 1959 г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на Старозагорската църква „Свети Димитър“.
През 1961 г. двамата изографисват и варненския православен храм „Свети Николай“.
Гюдженов рисува стенописи на църкви в Бургас, Пловдив и Чирпан.Той е член и съосновател на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружество „Съвременно изкуство”.
От 1931 г. до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на СБХ. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага.
За творчеството си Гюдженов е носител на високи държавни отличия. Умира на 25 август 1979 г.
