Днес не могат да се намерят кандидати да служат в поделението в Града на розите
Автор: Диана Славчева
Първият военен набор в Казанлък е събран през май 1878 г. - това научаваме от бр. 64 на в. „Казанлъшка искра“, издаден преди 90 години – през февруари 1927 г., където е публикувана статия на К. Т. Бозвелиев за ентусиазма, с който това събитие се посреща от българската младеж.
„Тогава ние не бяхме вкусили от прелестите на казармения живот и на военщината виждахме само декоративната страна. Освен това, дотогава носенето на оръжие беше забранен плод за българина, а това правеше младежите да копнеят за него“ - споделя Бозвелиев.
И продължава да разказва спомените си за деня, в които младите българи прииждат радостни „на тумби от околията – окичени с цветя и с флагове на чело“, за да влязат в този набор.
„Младежите от северните села – цяла дружина – пристигнаха с грамаден байрак, предшествани от слепия музикант Гинча, който със своята гъдулка пееше по съчинената от някой неизвестен народен трубадур блудкава, но пеяна с охота песен:
„На хилядо и осемстотин
и седемдесет и седмо
се освободи от турчина
българският народ беден“.
По това време Околийското управление се помещава в конака на турския бей Мустафа Алимолоолу (на главната улица, до каменния мост – уточнява Бозвелиев).
„Дворът на тоя конак скоро се напълни с младежи. Извърши се водосвет преди захващането на набора“ - уточнява той.
След тази церемония съдията Филип Велев държи прочувствена реч, в която се обръща към младите левенти, за да им напомни, че „в този тържествен час, когато се тургат основите на българската редовна войска“, на тях се е паднала високата чест да бъдат първите редовни войници. Че техните бащи и деди през целия си живот са копнеели за правото да носят оръжие, за да бранят с него свободата и независимостта си. Че за това право са се водили борби и хиляди българи са загинали. Че за него Батак, Перущица и стотина села са се разорили. Че за него „с потоци“ руска кръв се е проляла...
„Това право е свещено, заключи той, и то трябва да ни бъде мило тъй, както ни е мила свободата и независимостта на отечеството“ - свидетелства Бозвелиев.
Както самият той изтъква: „Думите на стария и побелял учител тъй на място паднаха, че сякаш електрически ток мина през сърцата на всички“.
В отговор на тази вълнуваща реч, пред конака избухва „бурно и нескончаемо „Ура!“.
Според съществуващите тогава наредби, е следвало да се пристъпи към поименно повикване на „подлежащите на призив младежи“ и техния медицински преглед, за да се освободят „телесно негодните и онези, които имат семейни причини за освобождаване“.
Какво обаче се случва – всички до един отказват да бъдат прегледани от медиците, заявявайки, че доброволно искат да служат на отечеството си и че се чувстват здрави и годни за военна служба.
„Властта не искаше да разваля това настроение и затова никакъв преглед не стана, а само ги записаха поименно и по общини“ - уточнява Константин Бозвелиев.
Тук е мястото да изкоментираме днешната ситуация, при която кадровият недостиг и в без това обезкървената ни армия, в някои случаи достига до 20 %.
Буквално тези дни гласност доби съобщението на Българската армия, което алармира, че не достигат професионални войници за сухопътните ни войски. Според съобщение на Министерството на отбраната, необходимият брой войници е 486, като те трябва да бъдат назначени в различни гарнизони в страната. Най-необходими са кадровите войници за Пловдив, Стара Загора, Карлово, както и поделенията в същия този Казанлък, където преди близо 140 години с такова вълнение младежите се надпреварват да се запишат за наборна служба.
Една от основните причини служенето в професионалната ни вече войска да не е привлекателно е ниското заплащане, което е малко над 600 лева, както и орязването на социалните придобивки за военнослужещите.
И накрая да кажем няколко думи и за автора на цитираната по-горе статия. Това е Константин Тенев Бозвелиев, който по-късно става кмет на Казанлък, а сетне е депутат в XVI, XVII, XVIII и XXI Обикновено Народно събрание. Той е син на казанлъчанина Теньо Бозвели от рода на Неофит Бозвели. В средата на ХІХ в. фамилията е начело на тютюнджийския еснаф в Цариград.
