Преди 140 години: Как София бе спасена от пълно унищожаване


Преди 140 години: Как София бе спасена от пълно унищожаване
"Посрещането на генерал Гурко в София" - 1953 г., художник Димитър Гюдженов.
03 Януари 2017, Вторник


Благодарение на застъпничеството пред Сюлейман паша от страна на софийският равин Габриел Алмоснино, италианският вицеконсул Виторио Позитано и френският вицеконсул Леандр льо Ге е бил осуетен първоначалният замисъл на османският командващ от краят на 1877 г. да бъде изпепелена София, ако градът бъде отстъпен на русите.


На 4 януари 1878 г. (по нов стил) войските на Западният руски отряд, командван от генерал Гурко, влизат тържествено в София. Това става след няколкодневни ожесточени боеве с османските войски в околностите на града, при които са убити и ранени повече от 1000 руски войни...



Благодарение на застъпничеството пред командващия Западната османска армия маршал Сюлейман паша от страна на софийският равин Габриел Алмоснино, италианският вицеконсул Виторио Позитано и френският вицеконсул Леандр льо Ге, е бил осуетен първоначалният замисъл на османският командващ от краят на 1877 г. да бъде унищожена София, ако градът бъде отстъпен на русите.

Въпреки постигнатият компромис, черкезите започват да палят София след изтеглянето на последните османски части на 4 януари. Енергичната организация на импровизирани противопожарни команди от италианският вицеконсул Виторио Позитано и бързото навлизане в града от няколко места на руски разезди, часове преди идването на основните сили прогонва подпалвачите и осуетява пъкления им план.

Малко преди това...

... През есента на 1877 г. са изминали три месеца от началото на десетата по ред Руско-турска война, обявена с манифест в Кишинев на 24 април 1877 г. (нов стил) и все още не се очертава скорошен победител. Двете основни воюващи страни: Русия и Османската империя дават признаци на изтощение.

Необходима била промяна в руската стратегия, която да позволи Русия да спечели войната с Високата порта в кратки срокове. След септемврийските боеве на Шипка, Гурко изложил своя план пред руското командване да бъде сформиран нов корпус от свежи сили, с който да се настъпи към София.

Планът е одобрен от самия руски император Александър Втори. На 31 октомври 1877 г. бил сформиран Западният корпус, в който влизали 50 000 войници и офицери и 174 оръдия под командата на генерал-лейтенант Гурко.

Основната задача на корпуса до превземането на Плевен била действия срещу Орханийската османска армия, недопускане на нейна атака от югозапад срещу руската групировка при Плевен. С енергични си действия войските на Гурко освободили Враца и Оряхово.

С успеха в битката при Правец на 23 ноември, довела до превземането на селището, русите отхвърлили противника от Орханийското поле, предотвратили опит за противниково настъпление и заели изгодна позиция за преминаване на Арабаконашкия проход в Стара планина.

След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г., съставът на корпуса на Гурко бил усилен с 34 000 войници и 144 оръдия. Достигнал общо 84 000 войници и офицери и 318 оръдия.

На 12 декември в село Пордим се провел военен съвет на руската армия, ръководен от император Александър Втори. Висшите офицери, които присъствали на заседанието, трябвало да решат важния въпрос за зимното преминаване на Стара планина.

За разлика от тогавашната теория и практика на бойните действия, военният министър ген. Милютин предлага неочаквано за османската войска прехвърляне през планинските проходи и стремително напредване на руските части в Тракия. Руският император бил смутен от смелото предложение, реагирал колебливо, но аргументите на ген. Милютин и други висши командири го убедили, че операцията ще е успешна.

Западният отряд на ген. Гурко трябвало да премине Стара планина през Арабаконашкия проход, да разбие частите на Шакир паша и след като превземе София, по долината на река Марица да настъпи към Пловдив, за да излезе в тила на османските войски. Бойните действия за превземането на София били с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия, тъй като градът бил основна база за снабдяване на османската армия с боеприпаси и продоволствие.

Към Софийското поле се насочили генералите Гурко и Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд, а срещу себе си имали 15-хилядна османска армия, командвана от Осман Нури паша.

Сраженията за София започнали на 31 декември при близкото село Горни Богров. След като опожарили селата Долни Богров и Ботунец, османските войски нападнали колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминали в контраатака. В София ясно се чували топовните гърмежи.

Войниците на ген. Раух преминали река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях, били подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк.

Османските войници запалили моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо бил загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължил. Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци били превзети от руснаците на 3 януари и по този начин пътят на османците за отстъпление на югоизток към Пловдив бил отрязан.

Създала се ситуация, при която османските войски могли да бъдат обкръжени. При това положение, Осман Нури паша разпоредил незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне опасността, като изоставил близо 6000 болни и ранени войници в София.

Осман Нури паша издал заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси – взривени.


Виторио Позитано


Благодарение на енергичната намеса на италианския консул Виторио Позитано и френския му колега Леандър льо Ге и най-вече на застъпничеството на софийския равин и масон - 33 степан от френската ложа "Велик Ориент" Габриел Меркадо Алмоснино пред османския главнокомандващ маршал Сюлейман паша, масон от същата ложа, но с по-ниска степен през месец декември 1877 г. затова нареждането на Осман Нури паша - заместника на маршал Сюлейман паша, продиктувано от "крайна военна необходимост", не било изпълнено.


Габриел Меркадо Алмоснино

Това обаче не попречило на изтеглящите се с османската армия черкези да почнат да палят по собствена инициатива къщи в София и околността. Италианският дипломат обаче организирал доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напуснали града.

На 4 януари 1878 г. на обяд в София влезли първите руски части, посрещнати тържествено от софийските свещеници и граждани пред църквата "Света София", превърната за дълго време от османците в джамия. Последните десетилетия преди освобождението, сградата на "Света София" се използвала за склад и болница.

Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит и памет именно на освобождението от османско робство, защото камбаната е биела точно от това място за благодарствения молебен при посрещането на руснаците.

По-късно в църквата "Свети Крал" /днешната "Света Неделя"/ бил отслужен тържествен молебен в чест на победоносната руска императорска армия.
Руското командване и благодарните граждани на София отдали дължимото на спасителите на града.

Софийският равин Алмоснино бил награден с руски орден от княз Александър Дондуков. Впоследствие равинът бил избран за член на Учредителното и първото Велико народно събрание. Алмоснино участвал и в подготовката и приемането на Търновската конституция през 1879 г.

Италианският вицеконсул Виторио Позитано бил награден с висш руски орден, връчен му от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков. На 20 декември 1878 година вицеконсулът бил обявен за почетен гражданин на София. По-късно централна софийска улица била наречена на неговото име.


Леандр льо Ге

Софиянци отдали дължимото и на вицеконсула на Франция Леандр льо Ге. Общинският съвет на София с протокол от 26 май 1878 г. го обявил за почетен гражданин на София и наименувал една от най-големите тогава търговски улици на негово име. И до днес тази улица в центъра на столицата се нарича „Леге“.


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки