Разбулените тайни: Мита за „изчезналите” траки от нашите земи


Разбулените тайни: Мита за „изчезналите” траки от нашите земи
02 Януари 2017, Понеделник


Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян)

Автор: Павел Серафимов, SPAROTOK

В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681 г., не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681 г.

Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес.



В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция.

Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора.


Русалийските обреди идват до нас от древността и нямат нищо общо с Азия


Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания.

Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени.

Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни.

Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото.

Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.


В категории: Траки

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки