Последната голяма битка в Руско-турската освободителна война: Как бе пречупен гръбнака на османската армия


Последната голяма битка в Руско-турската освободителна война: Как бе пречупен гръбнака на османската армия
Ген. Скобелев под Шейново, художник Василий Верешчагин,
28 Декември 2016, Сряда


В сражението при Шипка-Шейново на 27-28 декември 1877 г. (8-9 януари 1878 г.) руските войски разгромяват и пленяват 23 хилядната Централна турска армия на Вейсел паша. Но преди това опровергават мита, че през зимата Стара планина е непроходима...

Автор: доц. д-р Петър Ненков

След превземането на Плевен и пленяването на армията на Осман паша на 10 декември 1877 г., руският император Александър II провежда извънреден военен съвет в село Пордим, на който се решава генералното настъпление на руската армия да започне още по Коледа.

За целта са сформирани три войскови отряда: Западният отряд начело с генерал-лейтенант Йосиф Гурко има задача да превзема София и като разбие армията на Сюлейман паша да се спусне по долината на река Марица към Пазарджик и Пловдив.

Южният отряд, начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки има задача да разбие армията на Вейсел паша в укрепения лагер Шипка-Шейново. Сформираният като междинно звено между тях Ловешко-Севлиевския отряд, преименуван по-късно на Троянски, начело с генерал-лейтенант Павел Карцов, има задача да разбие турците в Троянския проход и като се спусне от Балкана, да освободи Карловския регион.



Южният руски отряд е разделен от генерал Радецки на три колони: Лява колона, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, с 18 800 войници и 24 оръдия да мине през Стара планина по пътя Трявна-Кръстец-Селце-Гъсово-Мъглиж.

Централна колона, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, с 11 500 войници и 50 оръдия да се спусне от връх Св. Никола и да разгроми с фронтален удар турските части в южния изход на Шипченския проход .

Дясна колона, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев, с 15 840 войници и 14 оръдия да прехвърли Стара планина по пътя Топлиш-Химитли.

В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора и Шипка през лятото на 1877 г.

В края на декември 1877 г. колоните на Южният отряд на Руската Дунавска армия започват да се спускат от Балкана при невероятно тежки зимни условия. С това опълченските дружини и руските войски извършват невероятен подвиг и опровергават мнението на редица изтъкнати военни експерти от западните европейски армии, като фелдмаршал Молтке и др., че Стара планина през зимата е непроходима за отделен човек, камо ли за цяла армия с оръдия.



Преди началото на похода генерал Михаил Скобелев се обръща със заповед към руските воини и българските опълченци от своята колона и повдига духа им със следните знаменити думи:

”Предстои ни труден подвиг, достоен за доказаната слава на руските знамена. Днес ние почваме да преминаваме през Балкана с артилерия, без пътища пред очите на неприятеля и през дълбоки снежни преспи. Нас ни чака в планината турската армия на Ахмед Еюб паша, която се осмелява да прегради пътя ни.
Българи!
Вие от първите дни на формирането на Българското опълчение се показахте достойни. В сраженията през юли и август вие заслужихте любовта и доверието на вашите бойни другари - руски войници.
Нека бъде така и в предстоящите боеве. Вие се сражавате за освобождението на вашето Отечество, за неприкосновеността на родното огнище, за честта и живота на вашите майки, сестри и жени - с една дума за всичко, което на земята е ценно и свято. Бог заповядва да бъдете герои!”


При температура от минус 20 градуса, гъста мъгла, при която не се вижда нищо на разстояние от две крачки, люти виелици, които заслепяват очите и двуметрови снежни преспи, в продължение на три дни колоните прехвърлят Балкана.

На Лявата колона помагат 2000 местни селяни да се разчистват преспите и да се изтеглят тежките оръдия по стръмните планински пътеки. Поради тази причина тя най-рано се спуска в южните поли на Балкана.

След като се озовават в казанлъшкото поле, руските войски пристпъват към изпълнение на основната си задача – разгрома на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша. Тя се състои от 26 768 войника и 83 оръдия. Вейсел паша всъщност е потурченият бивш австрийски генерал фон Вексел.

В плана за действие се предвижда колоните след спускането си от Балкана, да завържат бой с турците от движение и да ги разгромят на южния склон на Шипченския проход при село Шипка и в укрепения лагер, изграден недалеч от с. Шейново.

Шейновският укрепен лагер е изграден, като опорен пункт от частите на Централната турска армия. Той е разположен срещу южния изход на Шипченския проход. Формата му е наподобява кръг с радиус 1,5 км., с център казанлъшкото село Шейново. Отбраната се състои от две линии.

Първата линия се базира около пет могили и в нея има две батареи и стрелкови ложименти за турските войници. Втората линия е съставена от пет редута, от които турците могат да водят кръстосан огън по настъпващия срещу тях неприятел.

Могилата Косматка, зад втората линия е командна. На нея се намира щабът на Вейсел паша. Тук са установени и турските резерви. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута.

Всеки от редутите е построен за гарнизон от две пехотни роти с по три оръдия. В тях има складирани купища от боеприпаси. Насипите на укрепленията са до два метра високи, а външните ровове-три метра широки и два дълбоки. Общо в Шейновския укрепен лагер са разположени 25 табора.

Силите на Лявата руска колона се спускат от Балкана и се съсредоточават в село (дн. град) Мъглиж. Към 9,00 ч. сутринта на 8 януари командирът на Лявата колона, генерал лейтенант Святополк - Мирски, без да дочака все още спускащата се по стръмната Химитлийска пътека Дясна колона на генерал Скобелев, решава да настъпи към източната страна на Шейновския укрепен лагер.

Турците откриват ураганен огън по настъпващите стрелкови вериги на руските части и им нанасят големи загуби. След шестчасов жесток бой русите превземат първата линия на отбраната, но атаката им на втората линия е безуспешна. Те загубват 1500 души офицери и войници и са принудени да отстъпят на линията на могилите, където след обяд започват да се окопават Генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски преценява, че частите са изтощени и взема решение те да нощуват на заетата първа позиция.


Генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Гарнизонът на Шейновският укрепен лагер е подсилен с 4 табора, свалени от Шипченския проход.

В 6:30 часа сутринта турците предприемат яростна атака срещу Лявата руска колона. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево (Хаджидимитрово).Атаката на аскера е отбита с големи загуби за него.

След това русите контраатакуват втората линия на турската отбрана откъм източната страна на Шейновския укрепен лагер. 63-ти Углицки пехотен полк, 9-та Стрелкова бригада и 5-та Опълченска дружина атакуват заедно, смесват бойния си строй, дават свидни жертви, но успяват да превземат централния Шейновски редут №2.

Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от 3-ти стрелкови батальон на 63-ти Углицки пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака лично от полковник Панюхин и барабанчика на полка.

Най-голям героизъм опълченците и руските воини проявяват при атаката на Шейновския редут № 3. Около редута боят достигна своята кулминация. Грамади от човешки тела преграждат пътя на атакуващите. Небето не се вижда от облаците барутен дим. Турците, притиснати, се бият отчаяно.

Тогава командирът на Углицкия полк грабва полковото знаме и лично повежда полка си в атака. След него се вдигат в щикова атака опълченците и руските воини и разкъсват турската отбрана . Редут № 3 пада. Един от първите, които влиза в него е поручик Данаил Николаев от 5-а опълченска дружина. В самия редут той е ранен в крака.

В чест на Данаил Николаев, след войната местните хора кръстили могилата на която се намирал турския редут – Дончова могила. Той е награден с руски орден за храброст „Св.Георги” – 4 степен.

Към 14,00 часа на 9 януари части на Лявата и Дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Турските сили в Шейновския укрепен лагер са разкъсани и отстъпват панически.

Провален е опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между отделните турски части. Той е принуден да съсредоточи останалите си сили за защита на командния пункт при могилата Косматка.

Пропада и опитът за пробив в южно направление на черкезката конница и част от пехотните турски части. Тук се проявява със своята храброст опълченската сотня в състава на руската кавалерия на генерал Дохторов, която разбива и пленява врага.
Към 12,00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и Централната колона на генерал Радецки.

Главният удар нанася 55-ти Подолски пехотен полк. Обход на турската позиция осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк.

С цената на 1507 убити и ранени, Централната колона сковава силите на турската Шипченска групировка и по този начин не й позволява да окаже помощ на гарнизона в Шейновския укрепен лагер.


Ген. Скобелев

Изправен пред неименуемо поражение, към 15,00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенант Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и турските части при южния изход на Шипченския проход. Вейсел паша се съгласява и предава лично сабята си на генерал Скобелев.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия - 3 паши, 765 офицера и 22 000 турски войника. Броят на убитите и ранените турци е 4000 души. Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия. По този начин е разкъсана линията на турската отбрана в Подбалканските полета и е открит пътят за настъпление на руската армия в Тракия към Одрин и Цариград. Руските загуби в сражението възлизат на 5107 убити и ранени.

На другия ден след паметната победа, в превзетия Шейновски укрепен лагер се отслужва молебен от свещеници. Пред строените опълченски дружини, "белият" генерал Скобелев се спира и казва няколко паметни думи, които предизвикват чувство на гордост у всеки българин, който милее за своя род и родина:

„Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храбростта във вчерашното дело. Вие се бихте не по-зле от вашите другари по оръжие - войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години!"


Битката при Шейново, художник Алексей Кившенко

Наистина паметни думи за паметни дела, написани с огън и кръв в Пантеона на българското безсмъртие!

И като си помисля, че само преди десетина години някои широко скроени историци и политици искаха да правят на това свято за всеки българин място, паметник на главорезите на Сюлейман паша, които през Освободителната война изпепелиха цяла Тракия, разплакаха дете в майка и дето минеха, камък връз камък не оставаше - при похода им от Дедеагач до Стара и Нова Загора…

От тези дни на героизъм и себеотрицание, когато Свободата изгря, като ясна месечинка над изтерзаната българска земя след пет века на робство и държавата ни възкръсна от пепелищата и руините за нов живот - изминаха 139 години!


В категории: Новини , Войни за освобождение , Епопея на забравените

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Бесарабец
21.01.2017 22:38:12
0
0
Вечна памет и поклон за всичките руски воини и български опълченци !
........................................................................................
Навреме и мене развълнува желание на турци да направят паметника на загиналите османлии.
Изразих своето мнение: Никакъв паметник !!! Най-много скромна паметна плоча на полята с кръв земя на място на техен общ гроб !
Загубилите битка не заслужават ПАМЕТНИКА !!!
НА БОЙНОТО ПОЛЕ СЕ ПОСТАВЯ ПАМЕТНИКЪТ САМО ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ !!!!!!!
.................................................................................................................................................
1
AVENGER!
28.12.2016 18:36:35
1
0
ПОКЛОН!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки