Трипрестолният храм в Болград “Свето Преображение Господне”
29 Октомври 2016, Събота
На 29 октомври стотици българи в Украйна, Молдова и по света отбелязват своя празник – ден на силата на българския дух и самосъзнание.
Автор: Десант
Преди 200 години стотици семейства напускат България, но България никога не е напускала нашите сърца, а любовта към нашата прародина се предава от поколение на поколение, се казва в отворено писмо до медиите от Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ по повод Деня на бесарабските българи, който се чества на 29 оиктомври.
„На този ден почитаме паметта на Александър Малинов, Олимпий Панов, Александър Теодоров – Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други учени, политици, военни и обществени дейци.
Запазването на българщината в условията на световната глобализация изисква много усилия и постоянна борба. За българите в Украйна постоянните връзки с родолюбиви организации, общини и администрации от България означава изграждане на мостове между двете държави.
За нас е важно тези връзки да бъдат по-силни и българите тук да усещат подкрепата от България. Сигурен съм, че докато звучи българска реч, докато се пазят традициите и се почита нашето минало, българщината ще пребъде където и да сме по света.
Скъпи българи, бъдете здрави! Нека силата на българския дух да бъде извор на нови идеи и нови постижения! Мир и благополучие на вас и вашите близки!” – се казва още в текста.
На 29 октомври (стар стил 15-ти) през 1838 г., бесарабският владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима освещава трипрестолния храм в Болград “Свето Преображение Господне”.
Проектът за тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.
Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.
По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници, са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България.
Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.
Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм “Свето Преображение Господне”, друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище.
Това е прословутата Болградска гимназия “Св.св.Кирил и Методий” (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..
Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а “Свето Преображение Господне” е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност.
