Машина на времето: Да вдъхнеш от уюта на някогашната малкотърновска къща


Машина на времето: Да вдъхнеш от уюта на някогашната малкотърновска къща
25 Октомври 2016, Вторник


Твърде интересна е архитектурата в населените места в най-отдалечения югоизточен край на родината ни. Нека надзърнем в една някогашна малкотърновска къща.


Уникална е Странджа е планина – и със  своята растителност,  част от която е достигнала до наши дни още от времето на последния ледников период, и със своя екзотичен птичи и животински свят,  и с множеството си останки от мегалитни древни светилища и „змейови къщички“,  и с автентичните традиционни обреди,  чиито персонажи не се срещат никъде другаде  в България – нестинари, бял кукер, Мара Лишанка...

Не по-малко интересна е и архитектурата в населените места в този най-отдалечен югоизточен край на родината ни. Нека надзърнем в една някогашна малкотърновска къща.  Но преди това да си припомним един позабравен факт.

Преди малко повече от 40 години известни български реставратори пренасят от Малко Търново материали и изграждат в бургаската морска градина точно копие на Ефендиевата къща – образец на старата уникална странджанска архитектура отпреди 200 години.

Оригиналната постройка на известната чорбаджийска къща отдавна не съществува в пограничното градче. Помен не остана  и от нейната реплика в Бургас, след като преди десетина години скандалният бизнесмен Ваклин Стойновски с един замах я разглоби на парчета, за да вдигне на нейно място 160-метров небостъргач от стъкло и метал.

Е, и небостъргачът го няма и дори споменът за това несъстояло се начинание вече е избледнял също както и паметта за някогашната Ефендиева къща.  Но образци на едновремешната странджанска архитектура  и народен бит все още може да се видят в пограничното Малко Търново.

В реставрираната родна къща на един от идеолозите на Преображенското въстание от 1903 г.  – капитан Стамат Икономов, през 2010 г. бе уредена етнографска сбирка, представяща бита на странджанското население от ХVІІІ и ХІХ в. и ХХ в.

Средностранджанските къщи, към които спадат и малкотърновските, са дървени, с каменни основи или каменно приземие и дървен етаж. В стените, подовете и таванските гредореди и покривите се е влагал дъбов материал, добиван от вековните странджански гори.

Покъщнината в някогашните малкотърновски домове –  глинени, дървени и медни домакински съдове, била наредена върху тесни дървени полици или във вградените в стените ниши и долапи, придаващи спретнатост и минималистичност на интериора.


Подът е бил застлан с черги и козяци. Иначе мебелировката била бедна и оскъдна. Въпреки аскетичното и непретенциозно обзавеждане, и сега се усеща, че в странджанската  къща е царял неподправен домашен уют.

Фокусът на дома е бил съсредоточен около огнището, явяващо се най-значителният архитектурен елемент в странджанската къща. То е организирано в основното помещение на жилището, наричано най-вече „в’къщи”, но срещащо се на места и под наименованията „голямата  къща” или „куминят”.

Изграждано е от ломен камък. В основата си е широко до 2 метра и дълбоко до 1 метър. То се стеснява във височина, като приема формата на пресечена пирамида, преминавайки в конусообразен комин. На една от вътрешните стени по принцип се правела пещ с яйцевидна форма.

На гредата над отвора на огнището се закачала черга, наречена „пестрило”. Край "куминят" се държал и съответния необходим за поддържането на огъня инвентар, състоящ се от ръжен (ватраль), пиростия (пироскье), маша (дилафь).


Задължително пред него била курдисвана малката ниска кръгла масичка, наричана в този край „паралия”, а също и „синия”. Покрай нея се събирала челядта, като единствено бащата и майката са имали правото да сядат на ниските трикраки столчета, а децата се нареждали върху тъканите възглавници (проскефали) направо на пода.

Традиционно странджанските къщи до средата на ХІХ в. са били без прозорци, като осветлението в тях се осъществявало през малък кръгъл отвор с диаметър около 15 см, направен в покрива, близо до стената, или се осветявало през комина.

В по-нови времена и в къщите на по-заможните и образовани странджанци стаите били с характерната градска наредба и с просторни салони. В една от одаите на Икономовата къща в Малко Търново е уредена експозиция с шивашки и кроячни принадлежности.

В града е имало и моден шивач. Показано е дори в оригинална рамка майсторско свидетелство на един от тези занаятчии. В началото на миналия век тук е организиран и курс за шивачки с ръководител Филка Григорова. Окачена на стената стара групова снимка на курсистките в него от 1935  г. пази ревниво спомена за прилежните бъдещи майсторки на иглата и конеца.

Долният етаж на малкотърновската къща е изграден изцяло с дебели каменни стени и служел за склад, а в някои други образци на едновремешната странджанска архитектура в него били обособени помещенията за домашните животни, т. нар. дам.

Вторият етаж типично е издаден еркерно, като е заобиколен от характерния за цяла Странджа коридор, който опасва цялата сграда в околовръст. Това е може би най-характерният елемент на странджанските къщи, който и до днес не се знае кога точно се е появил в местната архитектура. Този покрит коридор се е наричал стобор или ставара.  Той е изграждан под стряхата като е затварян отстрани с отвесно наредени една до друга чамови дъски.

Стигаме до най-любопитния елемент в това интериорно решение – тук, в този покрит стобор е бил скътан... нужникът.  Да, колкото и невероятно да звучи, странджанци още преди векове са решили въпроса с вкарването на тоалетната в къщата, а не на двора.  Още по-забавното, което откриваме конкретно в малкотърновската Икономова къща е, че тук за клекало в клозета е използвана, няма да повярвате – древна оброчна плоча!

И ако магията на малкотърновските къщи е стигнала до сърцата ви и някога ви се случи да посетите този вълнуващ кът на родината ни, във всяко едно село ще попаднете и на други подобни запазени автентични образци на самобитната архитектура на Странджа. За съжаление много от тях днес са изоставени без грижи и бавно,  но безнадеждно се рушат под безмилостното пагубно влияние на трупащите се върху паянтовите им стени години.


В категории: Населени места , Архитектура , Традиции

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки