Духовният празник на село Загорци


Духовният празник на село Загорци
Днес съборите в Загорци нямат нищо общо с някогашното оживление и веселие
21 Август 2016, Неделя


Някогашният събор е оставил дълбоки следи в душите на народната мъдрост и традиция

Автор: Стоян Калпушков

Не се знае кога точно е поставено началото на събора в новозагорското село Загорци, но много поколения пазят в спомените си този неповторим духовен празник, който събира родове, приятели и гости от близко и далече.
Може би рождената дата на това събитие съвпада с вдигането на първата черква в населеното място. Това става към 1835 г. Тя е платена, измазана с кал и е със сламен покрив – само за кръщаване на децата. Или тръгва от 1862 г., когато е съграден църковен храм – пак с плат и кал, но с керемиден покрив, в който поп Стефан от Кортен служи чак до 1871 г.  А може би съборът се датира от онова голямо за Торлак махала събитие, когато лично владиката Иларион Макариополски през септември 1874 г. освещава новопостроената църква, носеща името „Св. Дух“.

Но когато и да е началото, духовният благословен празник на загорчени – съборът на село Тарлак махле и Загорци е бил именно в този ден.
И макар това да става по време на жътва – работно време, селото заприличвало от множеството хора на пчелен кошер – яйце да хвърлиш, няма къде да падне. „Всяка къща гледаше да се отсрами – гост да посрещне в нареден дом и богата трапеза. Във всеки дом имаше курбан. От ранни зори на мегданчето пред братя Михови вряха 5-6 големи бакъра с курбан“ – спомнят си с носталгия старите хора миналото.

Площадът – селският мегдан, още от вечерта преди събора почернява от търговци – сергии отрупани с лакомства, играчки, момински мазила... Продава се какво ли не. Селските кръчми посрещат гости. Големи трапези изпълват дворовете във всеки дом. Гощавката е с вкусен курбан и прясно изпечен хляб. А народният репертоар весели всички със звуците на хармонията си.
Към голяма икендия мегданът поема цялото село – домакини и гости. Селото си има своя музика – дядо Неделчо Демирев – гайда, братята Груди и Таньо Начеви с кеминчета (гъдулки). Засвирят ли селските музиканти, три реда хоро се извива – как да гледаш, сърце трае ли?!
Къде се дянаха тези веселби – тези духовни празници на българското село?! Наистина е време за едно ново възраждане на духовността българска. На благословената в народния календар памет на времето, което не живее само сред спомените, а в душите на народната мъдрост и традиция.


Раждането на населеното място

В началото на ХVІІІ в. представители от рода на Неевите торлаци, живеещи дотогава в еленското Вълчевци, водени от дядо Съю (Съби), тръгват на юг. Към тях се присъединяват по едно семейство от махала Поповци и Пчелински рът, Старозагорско. Водачът ги довел в местността Вента – на 1 км южно от днешното Загорци. Заселили се край извора Дипсиза. Изсичали вековни дървета и правели къщите си, като нарекли селото си Торлак махле. След  няколко десетилетия, жителите му, гонени от чума, намерили убежище във върбалаците на река Азмак.

В началото на ХІХ в. няколко семейства от с. Плаково, Великотърновско, основано от оцелели от опожареното с. Киселичево, взели в сърцата си въгленче от изпепеленото родно огнище и тръгнали да се заселват на ново място. Водачът им дядо Монко обещал: „Ще ви заведа там, дето кракът ми ще стъпи на черна земя“. Те също стигнали до мястото на днешното Загорци, където постепенно двете махали се слели.


В категории: Традиции , Духовни средища , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки