Днес съборите в Загорци нямат нищо общо с някогашното оживление и веселие
21 Август 2016, Неделя
Някогашният събор е оставил дълбоки следи в душите на народната мъдрост и традиция
Автор: Стоян Калпушков
Не се знае кога точно е поставено началото на събора в новозагорското село Загорци, но много поколения пазят в спомените си този неповторим духовен празник, който събира родове, приятели и гости от близко и далече.
Може би рождената дата на това събитие съвпада с вдигането на първата черква в населеното място. Това става към 1835 г. Тя е платена, измазана с кал и е със сламен покрив – само за кръщаване на децата. Или тръгва от 1862 г., когато е съграден църковен храм – пак с плат и кал, но с керемиден покрив, в който поп Стефан от Кортен служи чак до 1871 г. А може би съборът се датира от онова голямо за Торлак махала събитие, когато лично владиката Иларион Макариополски през септември 1874 г. освещава новопостроената църква, носеща името „Св. Дух“.
Но когато и да е началото, духовният благословен празник на загорчени – съборът на село Тарлак махле и Загорци е бил именно в този ден.
И макар това да става по време на жътва – работно време, селото заприличвало от множеството хора на пчелен кошер – яйце да хвърлиш, няма къде да падне. „Всяка къща гледаше да се отсрами – гост да посрещне в нареден дом и богата трапеза. Във всеки дом имаше курбан. От ранни зори на мегданчето пред братя Михови вряха 5-6 големи бакъра с курбан“ – спомнят си с носталгия старите хора миналото.
Площадът – селският мегдан, още от вечерта преди събора почернява от търговци – сергии отрупани с лакомства, играчки, момински мазила... Продава се какво ли не. Селските кръчми посрещат гости. Големи трапези изпълват дворовете във всеки дом. Гощавката е с вкусен курбан и прясно изпечен хляб. А народният репертоар весели всички със звуците на хармонията си.
Към голяма икендия мегданът поема цялото село – домакини и гости. Селото си има своя музика – дядо Неделчо Демирев – гайда, братята Груди и Таньо Начеви с кеминчета (гъдулки). Засвирят ли селските музиканти, три реда хоро се извива – как да гледаш, сърце трае ли?!
Къде се дянаха тези веселби – тези духовни празници на българското село?! Наистина е време за едно ново възраждане на духовността българска. На благословената в народния календар памет на времето, което не живее само сред спомените, а в душите на народната мъдрост и традиция.
Раждането на населеното място
В началото на ХVІІІ в. представители от рода на Неевите торлаци, живеещи дотогава в еленското Вълчевци, водени от дядо Съю (Съби), тръгват на юг. Към тях се присъединяват по едно семейство от махала Поповци и Пчелински рът, Старозагорско. Водачът ги довел в местността Вента – на 1 км южно от днешното Загорци. Заселили се край извора Дипсиза. Изсичали вековни дървета и правели къщите си, като нарекли селото си Торлак махле. След няколко десетилетия, жителите му, гонени от чума, намерили убежище във върбалаците на река Азмак.
В началото на ХІХ в. няколко семейства от с. Плаково, Великотърновско, основано от оцелели от опожареното с. Киселичево, взели в сърцата си въгленче от изпепеленото родно огнище и тръгнали да се заселват на ново място. Водачът им дядо Монко обещал: „Ще ви заведа там, дето кракът ми ще стъпи на черна земя“. Те също стигнали до мястото на днешното Загорци, където постепенно двете махали се слели.
Импровизираната църква от 1825-30 година не е от "плат и кал", а от ПЛЕТ и кал (стени от забити в земята високи колове, гъсто преплетени с пръти и плетът измазан с кал). Църквата от 1860-те не е от "плат и кал". Тя е построена солидно по всички тогавашни правила от тревненски майстор.
