Управителят на Българския генетичен проект Евгени Делев твърди в издание с „разширена реалност“, че сме по-стари от всички други народи в Европа
Автор: Яна Славянска
Точно преди една година в „Десант“ публикувахме интервю с управителя на Българския генетичен проект Евгени Делев със заглавие „Българите сме по-стари от всички други народи в Европа“. В него изследователят сподели, че работи върху книга, която поставя основите на една нова наука – популационна генетика. В случая – на българите.
За радост на всички, които се интересуват от тази тематика, изданието „Въведение в генетичната генеалогия“ вече е факт. То е първото по рода си на български език. Но освен това, благодарение на въведените в нея айфон апликации, се явява и първата у нас книга с т.нар. „разширена реалност“.
Иновативната концепция е нова за България. Тя спомага за по-пълноценното възприемане на четивото, като определени предварително кодирани илюстрации в изданието, след сканиране с айфон, айпад или смартфон позволяват стартирането на късометражно 5-6-минутно филмче по въпросната тема, което всеки читател ще може да изгледа на мобилното си устройство. Така „Въведение в генетичната генеалогия“ отваря нова страница в българското книгоиздаване, давайки път на новите смарт технологии.
Изданието, което въвежда публиката в загадъчния, но много интересен свят на генетиката, е богато илюстрирано, така че всеки да може да разбере какво представлява този дял от науката. Редица графики, таблици и диаграми предоставят подробна информация какъв текст да изберем, за да изследваме гените си, от коя лаборатория и на каква цена може да проследим своя генетичен произход и пр.
„Въведение в генетичната генеалогия“ има за цел да запознае широката публика, съставена от хора, които нямат специално образование и подготовка в областта на генетиката, с основите на новосъздадената наука. Но освен това, ще подготви читателите да разберат по-лесно доста по-популярно написаната втора част на изданието, озаглавена „Българите – основоположници на Европейската цивилизация“, която ще се появи на бял свят в началото на септември. Прелиствайки страниците й, всеки ще може сам да интерпретира своите резултати, както и тези на тестваните до момента българи, и разполагайки вече с тези знания, да осмисли какъв е нашият произход.
Изобилието от миграционни и родови схеми също спомага за по-подробното и достъпно онагледяване на познанията за движението и усядането на представителите на българския род през вековете, както и миграцията на топонимите от различни места по света към българските земи.
Читателите ще открият подробна информация и за хаплогрупите на типично българските клонове. Именно т.нар. хаплогрупи са тези, които оформят родословното дърво на човечеството. Най-просто казано, хората от една и съща хаплогрупа са потомци на общ прародител.
В изданието са представени всички български земи на територията на днешна Гърция, Македония и Албания, административното деление по исторически периоди, азбука, летоброене, паралели между българския и другите древни езици и т.н. То проследява и миграцията на топонимите от гръцките към българските земи.
Тезите на автора са подкрепени интердисциплинарно с много данни и от други сфери на научното знание – история, география, етнография, топонимика, етимология, медицина и т.н.
Авторът уточнява пред „Десант“, че двете части на книгата, които са в ограничен тираж от 300 екземпляра, всеки един от които е с индивидуална библиофилска номерация, ще се разпространяват основно чрез интернет.
Откъде идваме и колко стари сме българите? Ако прочетем трудовете на Евгени Делев, със сигурност вече ще сме по-наясно.
Припомняме, че българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за всеки, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените се изследва единствено пряката женска линия.
Евгени Делев е категоричен, че участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето.
