Най-високо разположената света обител в нашата страна


Най-високо разположената света обител в нашата страна
Манастирската църква
26 Юли 2016, Вторник


Манастирът, носещ името на светите апостоли Петър и Павел, е наричан Белочерковски заради белите камъни, от които е изградена църквата

Автор: Иван Гащилов

Белочерковският манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е разположен на едноименното плато, извисяващо се 1621 м над морското равнище, на 10 км западно от пловдивското село Добралък, край стария римски път за с. Хвойна, Чепеларско.
Първоначално бил посветен на св. св. безсребреници Кузма и Дамян, но след Освобождението негови патрони стават апостолите Петър и Павел.
Освен че е сред най-старите манастири в България, той е и най-високо разположеният. Някога бил и  един от най-богатите в Родопите.

Криволичащи асфалтови пътища, минаващи през селата Марково и Белащица, отвеждат високо сред централната част на планината, където се намира светата обител. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположен високопланинският курорт Бяла черква.
Според преданието Белочерковският манастир възникнал, когато бил основан и Бачковският манастир. Останките от олтарната абсида на старата църква, запазена и до днес, говорят красноречиво за неговата старинност.

В средата на ХVІІ век, когато мюсюлманският фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският е бил съсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю. Това станало през 1657 г. при помохамеданчването на населението в Чепинското корито.
Оттогава тук не е имало нищо, чак до 1815 г., когато манастирската църква е възстановена от юговски майстори, върху основите на стар храм.

Заради белия ломен камък, от който е изградена, тя отдалече блести. И тъкмо заради това местността наоколо е получила наименованието Бяла черква.
В самия храм няма стенописи, но са запазени някои стари икони, изработени от талантливи, но неизвестни художници, които са подарени на манастира през 1812 г. и по-късно.

За строителството на тази света обител, както вече бе споменато, заслугата е на юговските майстори. Освен църквата, върху развалините на манастирските сгради през 1882/1883 г. те въздигат днешния манастир, както се твърди в непубликувани ръкописи на Петър Чалов.
„Св. Св. апостоли Петър и Павел“ възкръсва отново с лични средства на дядо Костадин Губеров от чепеларското село Хвойна. За целта той похарчил 30 000 гроша. Във възстановяването на светата обител взело участие и населението на всички околни села.

Според статията „Бяла Черква“ е родопската „Света гора“, публикувана в списание „Родопски напредък“ през 1904 г., в диаметър от 25 км. в този регион е имало 11 манастира и светилища. „Манастирът „Св. Врач“ е един от тях. Той е разрушен, възстановен е през 1882/1883 г. с ново име „Св. св. Петър и Павел“. Тогава от Костенец до Асеновград са били разрушени 218 църкви и 33 манастира. В планината около Бяла Черква са били манастирите: „Св. Троица“, „Св. Георги“ (два манастира носят това име), „Св. Никола“, „Св. Дух“, „Св. Иван“, „Св. Атанас“, „Св. Илия“ (били са също два манастира с това име), „Св. Врач“, „Св. Прокопий“.

„Св. Врач“ е бил опожарен след завладяването ни от турците и отново възстановен през 1696 г.  През 1927 г. неговият игуменът пише следното писмо до Българската екзархия в София, в което той доказва, че от основаването си светата обител е българска.
В него се отбелязва: „След падането на България под турско робство манастирът бил унищожен от турците и едва към 1896 г. бил възстановен от българите.
Ето и подробности по възстановяването му.

В манастира е запазена и до днес една каменна плоча, на която стои на старославянски/старобългарски език следния надпис: „Съгради се източник от игумена Теофан йеромонах и йерогумена Стефана йеромонаха ктитори же бяха Кирил йеромонах и поп Анани и поп Матей в лето... месец август, майстор Никола.“
Този надпис е намерен при разкопките, които са направени на аязмото, което е извън манастира на 20 крачки. Метохът е построен с помощта на околните села и селата на Чирпанска, Хасковска и Старозагорска околия.

В църквата тук, както навсякъде, гърците са запазили старите икони с мазилка и отгоре са нарисували нови с гръцка тематика - за да ликвидират по-бързо българщината. Над вратата на църквата има следният надпис: „Манастирът „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е основан през 11-ти век. Бил е опожарен през 16-ти век и възстановен през 1810 г. Манастирският храм е построен след освобождението от отоманско иго. Изографисан е през 1979 г. и 1981 г. от художника М. Минков с благословението на пловдивския митрополит г. Варлаам.

Камъните за изграждането на манастира са карани с мулета от мраморната кариера, намираща се в хвойнинското землище, без заплащане. Големите каменни блокове са рязани с жага. Църквата е изградена отчасти със същите блокове. На Малинов връх също е имало кариера и повечето камъни са вадени от там и карани до манастира. Кариерата е на 4 км. от манастира - разказа дългогодишният служител на манастира Димитър А. Тасков. Той потвърди, че строителите на манастира и църквата са от с. Югово и че това, той го е чул от старите калугери, чиито имена той не помни. Димитър А. Тасков е роден през 1912 г. в с. Ситово, Пловдивско.“

През 1969 г. плочите на покрива на манастира са заменени с керемиди. Светата обител е на два етажа, с 34 стаи. Старият манастир бил с килии и каменни оджаци с вериги. Днес се виждат тези бажи и оджаци, които обаче не са възстановени. Стоят си голите и обгорени стени, които са от старата света обител. Дебелината им е от 0,8 до 1 метър.
Тукашната архитектура се различава от тази на другите родопски манастири. При пожар през 2002 г. жилищните и помощни сгради изгарят напълно и оцелява само църквата.
Манастирът имал собствена обработваема земя към 200 дка, към 500-600 дка гори, овце към 400-500 броя, крави и волове към 100 бр. На около 1 км под него били саите за добитъка. По-горе посочих, че на каменна плоча, запазена и до днес в манастира, се споменава името на майстор Никола.

Майстор със същото име е построил магерницата в Бачковския манастир през 1604 г. Не е изключено да става дума за един и същи човек, на когото и до днес се носи славата.
На Петровден, когато е храмовият празник, в миналото тук ставал голям събор, на който идвал и родопският феодал Тъмръшлията Ахмед Ага. Той подарил на манастира едно стадо овце от 300 брава, защото се убедил, че няма да го закачат. Подаръкът е направен някъде около 1882 г. Тогава тук е проведена среща с пловдивските големци и владиката.
Твърди се, че на празника идвал и Захари Стоянов, който се срещал с Тъмръшлията Ахмед Ага. Говори се още, че този манастир в старо време е бил резиденция на Бачковския манастир.

В двора му наистина е построена резиденция (вила) на българския патриарх. Кога е издигната тя и дали е ползвана по предназначение така и не успях да установя.
Този район от Родопа планина, познат като планината Бяла черква, още в средните векове е бил вилна зона на пловдивчани. Тук са идвали десетки хиляди туристи от цялата страна на чист боров въздух. На 300 м северно от „Св. св. апостоли Петър и Павел“ блика студена вода, а околността предлага едно прекрасно място за отдих. Но има още какво да се желае, за да се съживи този прекрасен планински курорт и се превърне в привлекателна туристическа дестинация.


Панорамен изглед към „Св. св. апостоли Петър и Павел“

В категории: Църкви и манастири , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки