Разходка из земите, попили сълзите на влюбения змей


Разходка из земите, попили сълзите на влюбения змей
Центърът на село Чупрене
01 Октомври 2017, Неделя


В миналото община Чупрене била дъно на море, днес тук ще ви посрещнат турлаците

Автор: Камен Колев

Туя сви знаю, че връбовскете девокье су най-убаве. Свака втора невеста у Чупреню е връбовлянка. Некада най-убавата била Благуна. Теквуй девокю сви сакаю. От сви селия ората прачали човеци да гю сакаю от бащу и мати, а они все гю не давали. А и знало се одавна, че у дупкете у Гламу се свира змей. Они, дупкете су повече откъм Тръговище. Угледал едън дън змеят Благуна, арексал гю и си рекъл: "Те тай девокя че е моя!" А убава ти била Благуна! Очи гю како вода у планину, снага како че майстор Еленко гю е праил, а косе - чак доземи!

Така местните хора в Чупрене разказват на своя си диалект най-известната легенда за този чуден турлашки край.

Една нощ дошъл Змеят и отвлякъл Благуна. Там, където се влачили косите й, земята изсъхнала.

Заживяла Благуна със змея. Той я обичал и угаждал на всичките й желания, а тя по цял ден плачела - било й мъчно за дома и родителите й. Натъжил се Змеят, като я гледал как страда, и един ден казал:

"Като ти е толкова мъчно, ще те пусна да си идеш, но първо ще ти направя опинци - като ги скъсаш, тогава ще си идеш у дома." И й направил Змеят цървули от желязо, та да може цял живот да си ги носи.

„Она одила, сирата, одила и напраила потъка от оденье, ама опинци се не износу. Едън дън на кладенец гю сретнулу бабичку от Тръговище и гю рекла: - Знам, невесто, кво те мучи. Не оди како врътоглава, не мог да скинеш опинците! Ами кат га нема мужат ти, че напалиш огънь и че ги напечеш до цръвено. После че ги туриш у студену воду. Колко можеш пути - толко га праи! Ишла си дом Благуна и напраила све како гю реклу бабичку. Денъска - тека, ютре - тека, зайтре - тека. Не минуло се млого и на опинцете се пробиле дупке. Обичал гю млого змеят, ама кво рекъл - стануло. Пущил гю да си иде дом".

Тръгнала си Благуна по пътеката - същата, по която се влачили косите й, и си отишла. А Змеят залинял, там, където му капели сълзите, изникнали два дълбоки кладенеца, които съществуват и до днес. Накрая умрял от мъка по Благуна.

Легендата за красивата девойка по този край на България има толкова много лица, колкото и самият район, който съчетава просторна равнина, планински реки и горди върхове.

Общината е разположена в Северозападна България по северните и северозападните склонове на Стара планина, непосредствено до държавната граница със Сърбия. Разстоянието до София е 160 км, до Видин - 75 км, а до Монтана - 60 км.

Ако обичате планината, ще сте добре дошли на празника на Чупренския Балкан, който се провежда през втората събота на август в местността Бекинска шобърка, недалеч от биосферния резерват "Чупрене". От 1977 г. той е  в списъка на ЮНЕСКО за защитените територии.

Някога цялата област била дъно на море. За това свидетелстват вкаменелости на морски животни, които могат да се намерят в масива Гламата, който изглежда страховито на фона на горите наоколо.

Веригата възвишения започва от с. Репляна и достига на север чак до гр. Белоградчик. Хората простичко ги наричат Реплянска, Тръговска, Чупренска, Връбовска Глама, според близостта им до съответното село.

По плоските камъни с различна големина, осеяли гламата, гъмжи от влечуги в горещите летни месеци. Това е събуждало страха и въображението на хората някога.

Около Чупрене има над 120 пещери и пропасти.

На 35 км от общинския център е пещерата Магурата. Според геоложки проучвания образуването й е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор).

Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. 

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м.

„Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

В съседство с Магурата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. То има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.

В община Чупрене се намира и пещера Козарника, в която е открит зъб от представител на рода Homo, а това е най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

По тези земи минавал римски път за съобщения. Околностите на селото са били част от системата за предаване на информация чрез светлинни знаци по високите части на планините. По времето на управление на династията на Антонините, след като император Марк Траян покорява Дакия (днешна Румъния) и стига до Панония (днешна Унгария), от там до Рим информацията е стигала за малко повече от 24 часа!

От малките укрепления по върховете са останали само основи и части от стени, зидани с "римски хоросан".

Най-ранните писмени сведения за селото датират от 1450 г. в турски счетоводни документи. По сведения на тимарския регистър през 1479 г. с. Чупрене е голямо за времето си селище, наброяващо "79 домакинства, 7 вдовишки домакинства и 7 неженени, но изкарващи прехраната си самостоятелно мъже."

Това население е значително по-многобройно от Белоградчик, където се укрепила в крепостта Калето турската управа в региона. По същото време в Белоградчик живеели 44 домакинства.

В този отдалечен от светската суматоха свят, живеят странни хора. Турлаци се наричат планинците с корав и непримирим характер, самовглъбени, тежки и упорити. “Що е то турлак? Ни риба, ни рак. Он е балканджия и е шегаджия като габровлия, ама не е сметкаджия. А по работу и по инат е на шопатога брат.”

Девизът на турлаците е „Када кум прасе и ти вречу”, което ще рече, че когато ти се дава нещо, своевременно трябва да го вземеш, че после може и да не го получиш.

Турлаците винаги посрещат гостите с баница и ракия. Сами се определят като твърдоглави. Илюстрация на тази тяхна черта е и анекдотът, който дава "рецепта" как се вари турлашка глава - "Тураш у тенджеру турлашку главу и едън камень и га вариш. Малко след като омекне каменьът е уврелу и главуту."

Но някой от тези странни местни хора може да се съгласи да ви стане водач и ако се снабдите със специално разрешително, все още в най-отдалечените и глухи части на иглолистната гора може да намерите следи или даже да видите загадъчната птица Глухар (Tetrao urogllos).

Тук е най-северното обиталище на този застрашен от изчезване представител на животинското царство.

След летен дъжд, когато въздухът е прозрачен, от върховете Поповица (1500 м) на изток може да се наблюдават и без бинокъл водите на Дунава. В същата посока, като застинали морски вълни се издигат и карстовите хълмове Гламите.

Често над отвесните скали описва кръгове в небето Скалният орел, по скалните ниши синеят цветчетата на Сръбската рамонда (Ramonda serbica). Единственото растение по този край, което притежава тайната на възкръсването. Поставено в подходяща среда след цяла година в хербарий то се съживява!

Село Чупрене е изходният пункт на 4 от десетте екопътеки в района на общината. За всичките крайният пункт са чудно красивите местности на 1300 м надморска височина - Бекинска шобърка и Мартинов камък.

Там има и условия за неколкодневно пребиваване за туристи (около 40 - 50 легла).
В община Чупрене има и условия за ловен туризъм. Тук е дивечовъдната станция "Миджур" на името на едноименния връх, създадена преди 15 години върху площ от 17533 хектара.


Биосферен резерват „Чупрене Скалните рисунки в пещера Магурата Село Чупрене е изходният пункт на 4 от десетте екопътеки в района на общината Гламите

В категории: Новини , Пътеводител , Забележителности

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Дафинкичов
27.05.2018 23:44:26
0
0
Да,напълно е възможно някой да е проявил недобросъвесност при цитирането на чужд текст,но нима това е изключително негативно,редно е обаче да се упомене оригиналния източник.Но съществува вероятност Вашия текст да е един и същ със самото предание.Какво е по-важното??? От лингвистична гледна точка текста доказва че диалекта на торлаците не е български,а сръбски.Което не е нищо негативно,смущаващо,обидно.с редки изключения се казва,че хората от То(у)рлашкия край са се преселили от територии в днешна Сърбия.Което също е напълно безобиден и естествен факт.Също както са се преселили българи в далечна Молдова и Украйна,както и ро(у)мънци в България и сециално в района на Видин,дори зад Българо-Сръбската граница.Това са същите т.нар. власи. Има българи и в Унгария,Трансилвания и др. Преселниците по нашия торлашли край са донесли със себе си традиции,занаяти и обичаи,които са характерни за сърбите,същото е и с религията.Някои от църквите ни са строени от сръбски майстори,дори когато са били освободени от турците.Никой не с ее противопоставял... Румънците(власите) във Видинско пък са донесли румънски традиции.....въобще нашия краяй е компилация от етноси,култури,обичаи и др.,оито за голямо съжаление бяха унищожени от комунистите...Но това е дълга история.
1
Ина Тонина
17.05.2018 22:09:45
0
0
Винаги ми е интересно да чета материали, свързани с нашия край , но съм неприятно изненадана от дословното цитиране на текст от моя работа без да е уточнен източника. Работата ми по легендата е представена в Катедрата по културология на ЮЗУ "Н. Рилски" и единственото издание, на което съм я предоставила, притежавайки авторските права е "Видин Онлайн". Всяко едно предаване и копиране на текста без изричното разрешение на автора е в нарушение на етиката и законите, касаещи интелектуалната собственост. Всичките ми изследвания, записи и материали за живота и културата на турлаците са с цел тяхното запазване и популяризиране и в никакъв случай дълбоко засекретена тайна, но етиката и морала изискват коректно цитиране, най-малко заради паметта на баба ми и баща ми, благодарение на които това и много други неща остават записани и запазени.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки