Къде всъщност се намира истинският връх Шипка


Къде всъщност се намира истинският връх Шипка
Истинският връх Шипка
03 Март 2019, Неделя


Дори турците не са посмели да сменят името на съседния Свети Никола, но родните ни величия го сторват два пъти и тотално объркват географията

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Много са заблудите, които са наложени като истина или просто са утвърдени в общественото пространство по нетърпящ възражение начин. И подобно на бурени, е почти невъзможно те да бъдат изкоренени. Едно такова недоразумение е объркването с името на връх Шипка.

Вече за трети път инициативен комитет, съставен от жители на едноименния град Шипка, Казанлък, Стара Загора, Габрово, София и други градове на страната, внася до президента подписка, зад която застават над 2000 души – професори, доценти, историци, географи, юристи, икономисти и най-обикновени хора. В нея се настоява да бъде възстановено автентичното име на старопланинския връх, останал в историята ни като светиня.

Парадоксът е, че в момента съществуват два върха, които се зоват Шипка! Единият е истинският, който винаги е съществувал с това наименование, гордо носещ го и днес. Там, по време на героичната Шипченска епопея, е била разположена Кръглата батарея и щабът на генерал Столетов. Това е била главната позиция на защитниците на прохода, атакувана от ордите на Шакри паша, Вейсел паша и Расим паша. Именно оттук в разгара на най-кървавите и съдбовни боеве към неприятеля политат „камъне и дърви“, както и телата на вече мъртвите бранители...

Същото се случва и на съседния по-висок връх (1326 м), отстоящ на около километър по права линия от Шипка (1232 м) и носещ отколе името Свети Никола. Той се отбранява от Голямата и малката батареи. Там е предната позиция на руските войски и Българското опълчение. В южната му част се намира легендарното Орлово гнездо.

Когато „Радецки“ пристига с гръм, помощта му е за защитниците на Шипка, който „йощ миг и ще падне“, докато орловците (част от руския Орловски полк), заели позиции на Свети Никола, успяват сами да отблъснат дванадесетата атака на многочисления враг.

Разположението на силите е документирано на всички военни карти на руския генерален щаб, в които двата върха са отбелязани с точните си изконни имена – така, както са били известни на местното население.



Проф. Борис Колев от Института по география към БАН още през 2007 г. обяви пред медиите, че връх Свети Никола фигурира с това си име в първите карти за нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб и руското командване.

Забележително е, че дори турците не са посмели да преименуват Свети Никола, както и Шипка (оригиналния, разбира се) с арабски наименования!

Иван Вазов често е обвиняван, че с художествените си творби изопачава историческата истина. В случая обаче той не може да бъде порицан. Народният поет е бил съвсем наясно кой връх как се казва и какво се е случвало на него през горещия и кървав август на 1877 г.

Така например в есето си „На връх Свети Никола“ Патриархът на българската литература плътно се придържа към фактите. Той описва паметниците и белокаменните кръстове, които придават на възвишението вид на „приоблачен и недостъпен“ мавзолей, а също и връхлетелите го чувства при посещението му там, където мислено се пренася сред обкръжаващия го „покой на видението на епическата борба по тия височини“.

Тук той цитира написаната от него преди това ода „Опълченците на Шипка“от цикъла „Епопея на забравените“. Да в нея има „О, Шипка!“, но след това се уточнява, че дружините „прохода бранят“ (т.е. прохода Шипка). А този връх висок, който „България цяла“ тогава гледа, несъмнено е Свети Никола. Неслучайно след като Вазов включва поемата в есето за поклонението си там.

В рубриката „Културни вести“ брой 46 на вестник „Казанлъшка искра“ от юни 1926 г. става въпрос за издигането на нов мемориал на връх Свети Никола – това е познатият ни Паметник на свободата.

„На 30 май една комисия, в състав ген. Лазаров, началника на гарнизона подп. Куртев, кмета на града П. Райнов, архитект Донков, скулптора Андреев и др. ходиха на върха „Св. Никола“, за да определят точното място на паметника, който ще се строи още тази година по случай 50 години от освобождението ни. Паметникът ще бъде готов през август 1927 г., когато ще стане тържественото му освежаване“ – гласи дописката в старата печатна медия.

Няма да издребняваме, че в действителност така замисленият срок не е спазен и мемориалът окончателно е завършен през 1934 г. За нас това е само едно свидетелство, че автентичното име на върха, където е изграден той, е Свети Никола, а не както навсякъде се тиражира, че е Шипка.

Откъде идва бъркотията

Всичко е наред докъм късната есен на 1951 г. Тогава в страната взима връх, бих го нарекла „войнстващ“ атеизъм. Множество духовни средища – църкви и параклиси, са превърнати в свинарници и плевни, ликвидирани са духовните семинарии, прекратени са народните събори, традиционно провеждани в деня на даден светец... Идва ред и на чутовния връх.

На 26 октомври 1951 г. в Казанлък се събира околийската комисия по наименованията. Дневният ред на заседанието й е само от една точка: „Пренаименоване на върха Свети Никола на Стара планина“. Членът на комисията Петър Калайджиев докладва, че върхът е „свързан с войната за нашето освобождение и не бива да носи повече това религиозно име“. Просто и ясно!

От протокола на заседанието вижда, че именно Калайджиев предлага светинята да се нарича вече Столетов връх.

Речено – сторено. С Указ № 557 от 17 ноември същата година Президиумът на Народното събрание утвърждава новото име.

В скоби ще отбележим, че редом с него, нови названия са получили и още няколко населени места с „религиозни” названия. Така например едно новозагорско село, казващо се дотогава Калугерово, бива прекръстено на Графитово (днес присъединено към Омарчево). А асеновградското Владиково става Студенец.

Но да продължим

по следите на голямата измама с връх Шипка.

За първи път искане да бъде възстановено наименованието му Свети Никола е отправено през 2007 г. към тогавашния президент Георги Първанов във връзка с отбелязването на 130-годишнината от героичната защита на Шипченския проход. По този повод казанлъшкият вестник „Искра“ публикува спомените на Стойко Стойков, който през 1964 г. е преводач на Леонид Брежнев при посещението на съветското величие в Долината на розите.

При изкачването на героичния връх, когато Льоня разбира за смяната на името му с това на руския дворянин, конфузът е пълен. Очевидно царският генерал и поддръжник на император Александър ІІ бил твърде недолюбван от лидера на КПСС, който изразил потресаващо възмущение от наученото и попитал какво е наложило изобщо да се маха името на светеца?!

Всички придружаващи лица си глътнали езиците, дори и самият Тодор Живков. След тази неловка случка постепенно престава да се говори и пише за връх Столетов и светинята остава безименна до 1977 г., свидетелства Стойков.

Тогава идва ред на поредната нелепа глупост, която се ражда в „мъдрите“ глави на родните властимащи. Дългогодишната сага с поредицата от прекръствания на чутовния баир бележи нови нечувани и невиждани висоти. С Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Държавният съвет на Народна република България постановява преименуването на Столетов на... връх Шипка, при все, че си има връх с такова име от време оно.

Като осъзнават, че са забъркали небивала неразбория, отговорните фактори взимат, че и на истинската Шипка пльосват ново означение – Малката Шипка, сякаш става дума за московските Болшой и Малъй театър или нашите Големо и Мало Бучино, да речем.

С цел истината да възтържествува, вече за трети път се събират подписи и се сезира държавния глава. Всуе! Името Шипка, дадено на връх Свети Никола, остава непоклатимо като непревземаемото Орлово гнездо.

„Никога не сме си поставяли за цел да правим някаква масова подписка, защото в случая не е важен броят на хората в нея, а политическото желание историческата истина да бъде възстановена. Защото никой не е събирал подписи през ноември 1951 г. да преименува връх Св. Никола в Столетов. Както и никой не е събирал подписи през 1977 г. да преименува връх Столетов на втори връх Шипка“, коментира дългогодишният съдия от Казанлък Стефан Саранеделчев, който връчи в края на май на Росен Плевнелиев писмото с подписите.

Иначе местните отдавна са решили проблема. Както обръща внимание д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей в Стара Загора, която също застава зад подписката, „достатъчно е да се види как са кръстени заведенията в прохода. В подножието на върха с Паметника на свободата ресторантът се нарича „Свети Никола“, а под връх Шипка е построен едноименен хотел-ресторант“. По всичко личи, че народната памет е жива!

Но може би заради абсурда с дублираното име, там – на истинската Шипка, днес няма ни един мемориален знак, който да пази спомена за драматичните сражения, водени на неговата територия през 1877 г. Редно би било поне за 140-годишния юбилей от мъжествената защита на Шипченския проход, който ще честваме догодина, топонимията на двата старопланински върха, поели тежестта на отбраната, да си дойде на мястото.


В категории: Новини , История , Пътеводител

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Теньо Тенев
09.03.2019 10:28:20
1
0
Интересна е статията с историята на имената, но ми се иска да направя едно уточнение.
Ген. Столетов не е бил дворянин! Малко вероятно е "Льоня" да се е възмутил от името на "дворянина".
Много по-интересен е въпросът му защо въобще е било нужно да се сменя името на светеца с друго, ако наистина е питал такова нещо.
2
Стефан Саранеделчев
28.05.2018 11:02:30
2
0
Прекрасна статия, за която благодаря на автора! За сведение на читателите, през м. март 2018 г. излезе от печат "Книга за върховете "Свети Никола" и Шипка" на преподавателя от Историческия факултет при ВТУ"Св. Св. Кирил и Методий" проф. д-р Петко Ст. Петков. Според мене всеки български родолюбец трябва да прочете тази книга, в която авторът изключително убедително, с факти, доказателства от два века и аргументи препоръчва да бъде възстановена историческата истина, като се възстанови името на върха - връх "Свети Никола" и се отдаде заслуженото на истинския връх "Шипка." През май 2018 г. Факултетният съвет при Историческия факултет на ВТУ прие решение да направи предложение до Президента на Републиката г-н Радев за възстановяване името на връх "Свети Никола". Междувременно в много градове на страна започна събирането на нови подписи за възстановяване на историческата истина
1
Михаил Пелтеков
04.04.2018 17:09:48
5
1
Объркването е от:
1)Стихотворението на Иван Вазов, вр. Св. Никола не е могъл да римува.
2)Мемориала на вр. Столетов е построен от цар Борис. На Шипка е трудно за строителство и за посетители.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки