Ще скара ли Турция и Германия признаването на арменския геноцид
10 Юни 2016, Петък
Връзките между Анкара и Берлин са толкова тесни, че едва ли ще пострадат от този въпрос
Коментирайки признаването от Германия на геноцида над арменците в Османската империя, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че на германците не им е работа да се занимават с тази трагедия. „По цял свят арменският въпрос взе да се възприема като удобно средство за шантаж срещу Турция. Това решение няма нищо общо с желанието да се защитят правата на арменския народ. Арменците са само повод и ние добре знаем това“ – коментира още турският държавен глава.
Тези негови думи, както и всичко, изречено от турските официални лица след гласуването в Бундестага, в голяма степен са повече емоционални, отколкото рационални, коментират редица международни анализатори.
„Не зная истинската си фамилия – всичките ми предци са изклани от турците. Спасил се е само прадядо ми, който е бил отгледан от чужди хора. И днес на Арарат – една планина, която има огромно значение за нашата култура – има турски оръжия, насочени към Армения“ – обяснява същността на армено-турските отношения жител на Ереван.
Обяснявайки защо признаването на геноцида е толкова важно, арменците често цитират думите на Адолф Хитлер, изречени преди нахлуването му в Полша: „В края на краищата, кой днес говори за унищожаването на арменците?“. Така фюрерът обосновава приемливостта на всякакви мерки, необходими от гледна точка за процъфтяването на райха. С други думи – докато това престъпление с вековна давност не получи повсеместно нужната оценка, са възможни повторения на трагедията.
Немците, които и до днес живеят с комплекса за вина заради Холокоста и ужасите от Втората световна война, се отнасят крайно чувствително към такива въпроси. Съчувствието към жертвите на геноцида в случая се задълбочава и от това, че Германия носи част от вината за клането над арменците. Бидейки съюзник на Истанбул, Берлин не е направил нищо, за да прекрати унищожаването на арменското население в Османската империя.
Още през 2005 г. долната камара на германския парламент прие резолюция за необходимостта да не се забравят „жертвите на насилия, убийства и изгнание, дадени от арменския народ в периода до и по време на Първата световна война“.
За изминалите оттогава 10 години много неща се промениха. В това число и отношението на немците към Ердоган. През това време той затвърди реномето си на авторитарен лидер, на чиято съвест лежат и разгонването на протестите в парка Гизи, и пълзящата ислямизация, и редица корупционни скандали, и обвинения в търговията с нефт с „Ислямска държава“, и пр. Всичко това нямаше как да не отблъсне симпатиите на германците от него.
Но неотдавна той реши неприкрито да си отмъсти на европейците, затова, че държат Турция на прага на Евросъюза, за влизането в който Анкара е подала заявка още през 1987 г. И шанс за реванш му предостави миграционната криза, като Ердоган започна да шантажира Брюксел, че се засили бежанският поток към вътрешността на Стария континент.
Експертите са единодушни, че европейците едва ли ще простят на турския лидер този шантаж и при първа възможност ще му припомнят нанесената обида. В Анкара, разбира се, също са наясно с това и в навечерието на гласуването в Бундестага за признаването на арменския геноцид турците се опитаха с всички средства за окажат влияние на германските парламентаристи.
Как занапред ще се развият отношенията между Турция и Германия, на чиято територия съществува над тримилионна турска диаспора? Повечето анализатори предполагат, че признаването на геноцида едва ли ще стане повод за възникване на някакви проблеми. Все пак връзките между Анкара и Берлин, в това число и икономическите, са толкова тесни, че едва ли могат да бъдат разкъсани от един въпрос, който има по-скоро символично, отколкото практично значение. А и Меркел вече произнесе няколко ритуални помирителни думи.
