Сред тези американски авиатори, сринали половината ни столица, на които издигнахме паметник, имало и един достоен българин и голям патриот
Автор: Десант
Нашият читател Димитър Данев от Шумен ни изпрати писмо, в което разказва, че е имало един американски пилот, който е отказал да участва в бомбардировките над София. И това е българинът Рой, чийто баща Ради Радев от търговищкото село Садина бил брат на бащата на шуменеца.
Както споменава Димитър Данев, за това, че неговият сродник отказал да участва в тази мисия, е бил осъден на 2 години зад решетките и се наложило баща му да плати голяма сума пари, за да го изкара от затвора.
Редно е да се направи всичко възможно това, което този пилот е направил, да стане известно и наистина да му се постави поне една плоча в София, та да се знае, че сред тези американски летци, сринали половината град, на които издигнахме паметник, е имало и един достоен българин и голям патриот.
За съжаление, малко е това, което се знае за него. Родителите на неговия сродник от Шумен, от които е можело да се научи повече, вече не са между живите.
Знае се, че бащата на авиатора Ради Радев, или както се е писал на английски Rudie Ruddov, е заминал за САЩ заедно с двамата си по-големи братя преди Балканската война. Там завършва солидно образование в Сан Франсиско.
Първо се жени за една германка, която обаче скоро след сватбата им умира. След това от този свят си отива и баща й, а майка й била починала много по-рано. И българинът неочаквано наследява голямо богатство – верига ресторанти и хотели.
Втората му съпруга е българка от с. Мартен, Русенско. Именно тя е майката на смелия Рой. Семейството има и една дъщеря.
Каква е по-нататъшната съдба на брата и сестрата не е известно. Опитахме се да научим нещо повече за тях и потомците им от американското посолство в София, откъдето любезно ни отговориха, че данните, които им предоставяме, са твърде оскъдни, за да може да проследят каква е съдбата им.
Ще бъде наистина чудесно, ако намерим още сведения за този неизвестен герой с българска кръв, който наистина заслужава достоен паметен знак, за да се знае и от следващите поколения българи.
