В началото на Възраждането в Търново е имало 42 хана, които до Освобождението стигнали до 72. Днес съществува и работи само един.
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и архив
Тези първообрази на днешните хотели не били само място за пренощуване, към тях имало гостилници, занаятчийски работилници и складове за стоки. Почти към всеки хан имало и кафене, по-известни от които били тези на Дряновския хан и на Кръстьо Момчев.
В кафенето на Момчев дори били устройвани концерти от чешки и италиански музиканти. То било популярно в цялата околия и с това, че там се коментирали всички търновски новини, което пък породило популярната фраза „Ново-вехто, на Момчуолу в кафенето".
На мястото на някогашния Дряновски хан днес е търговският комплекс "Модерен театър", който се намира в началото на Самоводската чаршия. Ханът е строен през 1901 г. и е бил забележителна сграда за своето време. Бил е собственост на Николай Георгиев и впечатлявал с модерната си западноевропейска, неоренесансова архитектура и зална конструкция.
Като много други сгради, след 1945 г. също минава през национализация. Много търновци го помнят в превъплъщението му като кино "9 септември".
Ханът на Бяла Бона бил най-уреденият в средата на XIX век. Бона Ганева наследява хана от баща си и заедно с мъжа си Станчо Симеонов работят в него. Той също се намира на Самоводския пазар и е бил известен в Търново със своята чистота и голямото гостоприемство на неговите стопани.
Тук са отсядали чуждестранните търговци. Чужденците наричали стопанката Белле Боне (хубава Бона). Ханът е давал подслон на Стефан Стамболов и Любен Каравелов.
Бяла Бона умело използвала близостта си с турците, които отсядали при нея, научавала от тях важни сведения, които предавала на членовете на местния революционен комитет. След битката в Дряновския манастир през 1876 г. ханджиите укривали в сградата си оцелелите въстаници.
Феликс Каниц пише в мемоарите си: "Търново притежава много и обширни ханове. Аз бях снабден обаче с една препоръка от Русе и търсех най-малкия от тях и неговата любезна собственичка, в чиято чест пътуващите галантни италианци го бяха прекръстили на "Бела Бона"... Вечерите в хана минаваха бързо, във възбудени разговори, понеже по време на моето пребиваване там се образуваха срещи на западно настроени търновци." Годината е 1871.
"Всички търговци, които идели отвън - гърци, турци, французи и италианци, да купуват пашкули, бубено семе, се спирали на Бониния хан", отбелязва "Общински вестник Велико Търново" (бр. 12 от 1935 г.).
В знак на протест от решенията на Берлинския конгрес (13.06-13.07.1878 г.), довел до разпокъсването на България, Бяла Бона прекръщава хана на
„Съединена България". Днес от него няма и помен. На мястото, където той се е издигал, преди няколко години от Регионалния исторически музей поставиха паметна плоча на някогашната му прочута съдържателка.
Стамболовият хан днес е ужасяваща гледка. Той е строен през 40-те години на XIX в. Бил е собственост на чичото, а после на бащата на Стефан Стамболов. Застроен е на стръмен терен с лице към улицата. Бил е на три етажа, с вътрешен двор.
На първия етаж са били разположени занаятчийските дюкяни, а над тях - стаите за работа на майсторите абаджии и терзии. Имало и други стаи за нощуване на гости. Тук през 1853-56 г. е работил Никола Филиповски, организатор на известното в историята въстание на капитан Дядо Никола. Има исторически данни, че ханът е бил работещ до 1945 г. с дюкяни, в които са се правели синджири, предлагани са и шивашки услуги.
В годините на народната власт имотът е одържавен. През 1980 г. сградата е пометена от пожар. В навечерието на 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър, арх. Дафина Кирелова прави проект за възстановяването и адаптацията на хана за съвременните нужди. Предвиждало се той да бъде превърнат в хотел с ресторантска част и разширението му с още една отчуждена сграда в съседство. Комплексът е трябвало отпред да запази петте дюкяна от времето на Стамболов. Проектът така и не се реализира. От 1986 г. до 1989 г. са правени само укрепителни и частични реставрационни работи.
После петте дюкяна на хана са реституирани, появяват се 18 наследници, които стават съсобственици на сградата с държавата. Интересен факт е, че след пожара при разчистването на руините и демонтажа нарочно са били запазени каменните зидове на основите, а те по-късно са послужили на оценителите и вещите лица като доказателство за съществуваща материална даденост за реституцията на наследниците. В него са се помещавали църквата на методистите, лесничейството, както и няколко семейства.
В началото на XXI век Община Велико Търново кандидатства с проект пред японското правителство за възстановяването на Стамболовия хан, но парите отидоха за дървени къщи в Пловдив. Днес съборетината е тотален пущинак, а лете е змиярник, оплакват се съседите, живеещи на улицата, носеща името на бележития реформатор.
Преди близо две години държавата прехвърли през областния управител собствеността си в Стамболовия хан на Община Велико Търново и тя стана съсобственик с реститутите. Те обаче са пръснати в цялата страна и не са склонни финансово да участват в проектите за възстановяването.
Търновският (по-рано Турският) хан е бил третият по известност в старопрес-толния град. Намирал се е под историческия хълм Царевец. Бил е преустроен и последно е използван за жилищни нужди. Днес до руините му е наказателният паркинг и мястото за платено паркиране на туристическите автобуси във Велико Търново. Преди събарянето му през 1985 г. тогавашният Национален институт за паметниците на културата е направил проект за неговата реставрация и адаптация. До реализация обаче така и не се стига.
Други по-известни ханове са били Големият хан, наричан още Арнаутски или Синджир хан, разположен западно от Курмумли джамия. През 1885-87 г. е бил използван за казарма, а по-късно става и полицейски участък на конната стража. Съборен е през 1996 г. В съседство до него е бил Малкият Чифутски (Еврейски) хан, който след Освобождението е бил използван за кабинет по химия на Мъжката гимназия, а по-късно на негово място построили къща.
В спомените на Сава Русев четем: "Абаджийският хан" е построен върху скалите над р. Янтра, обърнат към Трапезица. Откъм улицата е на един етаж, а откъм Трапезица - на четири. Съдържател бил тъй нареченият Кольо Абаджийския - едър балканджия, малко прегърбен, а като говори, леко гъгне. Кольо бил мераклия за хубави вина и такива доставял за продан в кръчмата си.
За мезе приготвял много вкусни кюфтета, с което се прочул и имал доста клиенти, повечето селяни, които често преспивали в хана. Стаите за пътници били застлани с рогозки, към тази мебелировка имало по една стомна за вода без чаша. За осветление служели прозорците към патерника, особено когато имало месечина, пък и пасажерите не са отишли там да вдяват игли, отишли са там да спят. Нощувката струвала три гроша. По същото време в София в хотел "Булевард", един от луксозните за него време, вземали по пет гроша за стая с едно легло и безплатно возене с автомобила на хотела от гарата”.
Абаджийският хан е дарен на Преображенския манастир. Днес призрачната сграда е добила прозвището „къщата на ужасите”, защото е изтърбушена и по-скоро прилича на проядена паяжина, отколкото на градеж. За нея дълги години се водиха съдебни дела за собствеността между местната кооперация "Сградострой" и Преображенския манастир. Имотът е вдиган през 1853 г., от когато датира и така нареченият крепостен акт. Преображенският манастир спечели съдебните дела за собствеността на хана, но сградата вече не подлежи на ремонт.
За съжаление, днес единствено напълно възстановен и действащ е само ханът "Хаджи Николи", благодарение на тексасеца Едмънд Бек и българския му съдружник Любомир Марков. Ханът е от емблематичните и сантиментално обвързани сгради с историята и съвремието на Велико Търново като част от монументалната обществена архитектура от късния период на българското Възраждане. Построен е през 1858-1862г. от майстор Колю Фичето за богатия търновски търговец Никола Минчев (хаджи Николи х. Димов Минчоолу).
Обявен е за народна старина и архитектурен паметник на културата от национално значение. До 1987 г. ханът е отворен за посетители като музейна експозиция на Регионален исторически музей, след което е предоставен на Националния музей на архитектурата, а дюкяните са дадени на Архитектурно-етнографския комплекс "Самоводска чаршия". През 1992 г. е реституиран и предаден на наследниците на хаджи Никола Минчев.
През 2006 г. внукът на хаджи Николи д-р Васил Николиев, неговият син, внукът и тяхната братовчедка продадоха хана на тексасеца меценат и филантроп Едмънд Бек. След това беше направена пълна реставрация и съвременна адаптация на хана. Автентичната фасада и обем са изцяло запазени и съхранени по проекта на арх. Николай Георгиев.
След реставрацията хан "Хаджи Николи" е отворен за нов живот и посреща посетители като своеобразен културен център и комплекс от кафене, ресторант, вино бар, лятна градина и изложбени зали с музейни експозиции и картинна галерия. През 2010 г. хан "Хаджи Николи" печели специалната награда на журито в националния конкурс "Сграда на годината" за инвестиция в опазване на културно-историческото наследство и наградата на публиката.
