Мистериите и метаморфозите на Къщата с маймунката в Търново


Мистериите и метаморфозите на Къщата с маймунката в Търново
Емблематичната сграда се намира в началото на Самоводската чаршия във Велико Търново
14 Февруари 2016, Неделя


Емблематичната за старата столица сграда се намира в началото на Самоводската чаршия

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Няма великотърновец или турист, разхождал се по калдаръмите на старопрестолния град, който да не е виждал Къщата с маймунката. Забулена в мистерии и минала през много метаморфози, тази емблематична за Велико Търново сграда се намира  в началото на прочутата улица на старите занаяти „Самоводската чаршия“. Някои от изследователите твърдят, че е строена от майстор Колю Фичето през 1849 г.

Наричат я Къщата с маймунката заради малката каменна фигурка, поставена на лично място на южната й фасада. На пръв поглед тя наистина прилича на дребно човекоподобно. Малцина знаят, че всъщност това е приклекнал плешив човек, стилизирана скулптура на един от собствениците на къщата. Предполага се, че е на търговеца Никола Коюв.
Градска легендата разказва, че заможният търновец бил несподелено влюбен в чудно красива девойка, която живеела на същата улица, в отсрещна сграда. Той често й гостувал, а тръгвайки си от дома на възлюбената, присядал пред вещепродавницата си на малко столче и дълго и замечтано гледал към покоите на момата, опрял длани върху коленете си.

Трудно е за вярване, но величественото триетажно здание с красива тухлена облицовка е стъпило на основа от едва 84 кв.м площ. То привлича погледите с излъчваните едновременно тържественост и топлина. Всички го знаят, но малцина са влизали вътре.
До 40-те години на 20 век къщата е била частна собственост, но по време на “народната” власт след 1944 г. имотът е одържавен, а собствениците му - компенсирани с апартаменти.
През 1979 г. Община Велико Търново предоставя сградата на Съюза на учените, който я превръща в свой дом. 12 години по-късно съюзът откупува къщата срещу 119 000 лева (по тогавашния валутен курс на БНБ това се равнява на 6 143 долара) и се превръща в неин пълноправен собственик.

Притиснати от кризата и безпаричието обаче, хората на науката днес я продават. Въпреки че за нея имат оферта от сериозен предприемач за сумата от 150 000 лв., учените я дават обратно на общината срещу точно 119 000 лв., за колкото са я придобили преди 25 г.
Зад привидно ниската цена се крият огромни разходи, които Търново тепърва трябва да инвестира в сградата. Последно тя е реставрирана през 1974-1976 г. по проект на арх. Теофил Теофилов, който вече не е между живите. Времето пък е заличило следите от неговата намеса. Останало е обаче едно негово задълбочено изследване, от което черпим информация за уникалната сграда.

Архитектът откроява два строителни периода в обитаването на сградата през Възраждането. Построена отначало с по-скромен план, тя е наречена „вещепродавница” - т.е. дрогерия или бакалия, на търговеца Никола Коюв. По-късно става собственост на Стоянчо хаджи Пенчович Ахтар - първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. Магазинната част на къщата по негово време е използвана като аптека. Вероятно точно новият собственик е поръчал на Колю Фичето преустройство на сградата около 1855-1857 г.

“Основно съмнение да възприема скулптурната фигурка на човече - “маймунка” за дело на майстор Никола Фичев е примитивната изразност, която няма нищо общо с останалите пластични творби на майстора - каменните драперии по фасадите на църквата “Св. Спас” в Търново или фигурите при устоите на моста в Бяла, примерно.
“Маймунката”, заедно с надписа е била притежание на заварената архитектура на вещепродавницата на Никола Коюв и е оставена за спомен. Това личи и от начина на оформление на холкела на това място - той е изрязан нарочно. Фигурката ще да е правена от някой неук строителен работник”, пише арх. Теофилов.

Той допуска, че подобни фигурки са били сигнатурни елементи - т.е. указвали са съдържанието на търговската част, а не са служели за декорация.
Както вече стана ясно, постройката е вдигната върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. Сградата има три периода от живота си. “Към по-стария организъм - от 1849 г., са били прибавени откъм юг нови помещения в два етажа, надстроени върху магазинския етаж, които са създали нова физиономия на постройката към главната улица. Замисълът и изпълнението издават майсторския замах, в който вече прозира почеркът на Никола Фичев.

Преустройството е станало при нов собственик на сградата, вероятно около 1855 г.”, пише в изследователската си студия арх. Теофил Теофилов.
Негов е третият етап от живота на къщата - реставрацията. “Целта беше да се подменят износените конструктивни елементи, да се обновят фасадните оформления с отстраняване на ерозиралите части по облицовки, еркери и корнизи. Плановата схема беше изчистена от късни добавки и състоянието й беше възвърнато към датата на Колю-Фичевата направа. С малки подобрения интериорът на сградата беше адаптиран за клуб на Съюза на научните работници във Велико Търново и това определи новите жизнени функции на паметника в настоящето и бъдещето”, пише арх. Теофилов.

Той заварва почти всичко вътре изтърбушено. Поради тази причина сегашните резбовани тавани и шкафове не са правени по време на Възраждането, а в местния завод “Масив” и в резбарското ателие към Съюза на архитектите. Нови са и изящните полилеи от ковано желязо. От онова време е останало малко - огромната зидана бяла камина в главното помещение на третия етаж и външното оформление с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади се среща рядко у нас. Възприема се, че този похват е изобретение на Колю Фичето.
На последния етаж е просторният председателски кабинет на Съюза на учените. В него са подредени десетки шаржове на именити търновски професори. Стаята е невероятно светла от петте еркерни прозореца, премрежени със стари памучни пожълтели от времето пердета.

Присядаме на светлите и оказва се удобни миндери и се взираме в отдавна загасналата бяла варосана камина. По стълбата към долния етаж виждаме величествен портрет на майстора строител, а в залата са подредени платна, проследяващи историята на местния клон на съюза. Чисто е, въпреки че в къщата чистачка не е влизала в последните две-три години. Но натрапчивата миризма на влага е все-проникваща.
Оказва се, че сетивата не ни лъжат. Проблемът идва от купола и покрива. На места там керемидите са смлени на сол.

Изненадата идва срещу председателския кабинет зад малка метална врата, която наподобява кепенец на прозорец. През нея влизаме в огромно мазе, като бункер, което навремето е ползвано от учените за ресторант и празнични сбирки. Няма прозорци. Строено е за складове на дюкяна в къщата. Сега е пропито от влага, мазилката по стените се рони. В единия му край една върху друга на камара са събрани маси и пейки.
Зеленият влажен мокет е навит на руло. Върху стар шкаф самотна стои огромна пишеща машина. Компания й прави абажур от ковано желязо. Съседното глухо помещение е пригодено за кухненски блок. Едната страна на тавана му е полусвлечена от влагата. Едно е ясно - нужен е спешен ремонт на покрива и канализацията, какъвто не е правен от близо 40 години.

Магазин за прежди и антиквариат, учебни зали, библиотека са част от трансформациите, през които е минала Къщата с маймунката преди и след 10 ноември 1989 г.
Засега не е ясно каква ще е съдбата й. От Общината обещават да я запазят като обществена сграда с музейни сбирки и изложби. Тя носи творчески заряд, пропита е с духа на Колю Фичето и защо да не стане негов музей, какъвто няма в България, предлагат някои от търновските учени.


Резбованите тавани и полилеи от ковано желязо са от годините на соца Маймунката, дала името на къщата, всъщност е образът на първия й собственик

В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
честен
16.02.2016 10:41:07
0
0
Хубав материал, но краден. как ви се свиди за единия хонорар да подписвате чужди текстове??????
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки