Ростислав Михайлович е син на новгородския княз Михаил и на Мария – дъщеря на галичкия княз Роман. През 1230 г. той организира детронирането на баща си
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
и става новгородски княз, но само за няколко седмици, защото съседните князе изпращат войскови отряди, които го прогонват. Искат дори да го оковат и хвърлят в тъмница, но майка му се застъпва за него. Баща му също го помилва, но му казва да напусне княжеството и повече да не се връща в него.
Ростислав се скита немил-недраг цели 6 г. През 1236 г. умира дядо му Роман и понеже нямал синове, трябвало да го наследи дъщеря му Мария, но тя прехвърля правата си на своя син и така той става княз на Галичко. Това обаче не го задоволява и той иска да стане владетел на кралство или царство. И тръгва да обикаля близки и по-далечни страни, за да търси владетели, които нямат наследници.
През 1240 г. Ростислав решава, че е намерил такъв в лицето на влашкия войвода Тудор, който има две дъщери. Сближава се с него и се кандидатира да му стане зет. Прави годеж с по-голямата му щерка, но когато идва време да се женят, поставя условие Тудор да го обяви за свой наследник. Но войводата на Влашко е разгневен от дързостта му и го прогонва.
Ростислав стига до Унгария и през 1243 г. се жени за дъщерята на крал Бела ІV, който му обещава да го направи свой наследник. Михайлович вече се вижда като крал на Унгария, но когато Бела ІV умира внезапно, тронът заема неговият племенник. На съвета на бароните Ростислав показва завещанието на крал Бела ІV, според което той е негов наследник. То обаче е обявено за фалшиво.
Новият крал прогонва Ростислав от столицата Пеща, но като компенсация му дава графството Токошгар при устието на река Сава. Тогава по нея минава границата с България. През 1254 г. Ростислав предприема пътешестване по Дунав. Стига до Свищов, а оттам до българската столица Търново. Там се среща с българския цар Михаил ІІ Асен и му предлага да присъедини графството си към България, като срещу това владетелят следва да го назначи за командващ войската, към която ще присъедини и неговата, наброяваща 300 рицари с железни брони и 2000 оръженосци и други помощници.
Царят се съгласява. За да скрепят съюза си, той се оженва за дъщерята на Ростислав – 12-годишната Мария, кръстена на баба си. Новият военачалник се оказва много енергичен и амбициозен. Увеличава българската войска с 6000 души и тя вече наброява 15 хиляди. Със съгласието на цар Михаил ІІ Асен той повежда българската армия и своите рицари срещу никейския император Теодор Лаксарис и му нанася три големи поражения.
Василевсът моли за мир. Михаил ІІ Асен упълномощава Ростислав да води преговорите в определеното за целта селище Регни, което се намира в Никейската империя. Теодор Ласкарис посреща Ростислав като цар. В резиденцията му двамата сядат на сребърни тронове, а над тях има позлатени корони.
Всеки ден, преди да започнат преговорите, никейският император праща на Ростислав кола с персийски килими, златотъкани одежди, златни и сребърни съдове. Регнийският мир е сключен, но вместо да донесе придобивки за победителката България, Никея получава много български територии в Македония и Тракия.
Болярите в Търново приемат, че това е предателство спрямо интересите на България и смятат за виновен цар Михаил ІІ Асен, организират заговор и го убиват. На трона се възкачва неговият братовчед Калиман ІІ Асен. Ростислав го напада с войската, но българските воини преминават на страната на новия цар и той търпи поражение. С оцелелите само 40 рицари той стига до Унгария, където вече има нов крал – братовчед на Бела ІV. Той дава войска на Ростислав и с нея превзема Южен Банат, който обявява за българско царство.
После провожда пратеници при папата с молба да го провъзгласи за владетел. Светият отец се съгласява, но при условие че Ростислав и народът му приемат католицизма. Новоизлюпеният владетел отива в Пеща, където е покръстен от папски легат. Получава папска була и оттогава започва да се титулува като български цар. Поръчва да му направят златна корона, скиптър, платинен печат, започва да сече монети.
Най-странното обаче е, че вместо да строи католически храмове, съгражда православни черкви и манастири. Жени се още два пъти и му се раждат 6 дъщери и 3 сина, които още непълнолетни сгодява с представители на западноевропейски династии – германски австрийски, френски и италиански.
През 1260 г. посещава папата и му казва, че в Мала Азия се заражда голяма опасност за Европа, затова католици и православни трябва да се обединят и да я ликвидират още докато е в зародиш. Въпреки че е на 65 г., изразява готовност да поведе обединените християнски воини. На връщане спира в Константинопол и прави същото предложение на императора и патриарха. За съжаление и те, както папата, не го оценяват подобаващо.
Две години по-късно, през 1262 г., Ростислав Михайлович умира.
Патриотичен календар
29 януари 1765 г. — Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на „История славянобългарска”
29 януари 1878 г. — Последни на територията на Княжество България са освободени от турско робство Търговище и Кюстендил
30 януари 970 г. — Умира цар Петър І, управлявал България през Х век
30 януари 1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище
1 февруари 1882 г. — Роден е българският художник Владимир Димитров — Майстора
1 февруари 1945 г. — Произнесени и изпълнени са смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд, сред които княз Кирил Преславски и бившите министър-председатели Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Петър Габровски
3 февруари 1921 г. — Българинът Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет, наречен „Бързолет“
