Петимата български военнослужещи, загинали в Кербала
08 Януари 2016, Петък
Да си припомним случилото се преди 13 години в Кербала
Автор: д-р Петър Ненков
На 27 декември 2003 г., при атака с кола-бомба на българската военна база „Индия” в иракския град Кербала загинаха петима български военнослужещи – Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев. Други 27 военнослужещи бяха ранени.
По този трагичен повод, тогава написах следните редове: „Фалшивата помпозност на траурната церемония в Централния военен клуб ми подсказа, че нашите държавници се опитват да прикрият зад нея, като зад параван, гузната си съвест, че изпращат стотици български момчета на хиляди километри от Отечеството, в пустинята на Ирак, за да воюват за една чужда кауза, в една непонятна за насвойна.
Длъжни сме да припомним, че американската агресия в Ирак под кодовото название „Шок и ужас” започна през март 2003 г. в името на задоволяването на имперските амбиции на САЩ за световно господство и завладяването на богатите петролни полета на Ирак, а не заради мнимите иракски оръжия за масово поразяване и за освобождението на потиснатия от режима на Саддам Хюсеин иракски народ.
По тази очевадна причина Великите сили в света като Германия, Франция, Русия и Китай заклеймиха тази война, а Съветът за сигурност в ООН не санкционира воденето на военни действия срещу суверенната иракска държава, защото беше въпиющо нарушение на международното право.
Трябва час по-скоро да се промени авантюристичната политика на българското правителство и сервилниченето пред американците. Трябва незабавно да се изтегли батальонът ни от Ирак, докато не е тръгнал конвейерът с нови трупове, защото никакви долари не могат да покрият смъртоносния риск, на който се подложени нашите момчета там.
Господа политици, престанете да спекулирате с чувствата и да заблуждавате българския народ. Престанете да принасяте в жертва на своята извратена политическа демагогия живота на българските войници.
Връщайки кинолентата на спомена, се сещам, как на митинг в София след 10 ноември 1989 г. вие заклеймихте участието на Българската армия и останалите армии от Варшавския договор в потушаването на Пражката пролет през 1968 г.
Сега нашето с нищо неоправдано участие във войната в Ирак не е ли същото?
Или превърнахте двойния стандарт за оценяване на политическите събития в свое верую? Сигурно защото така ви е по-удобно?
Как можа през Втората световна война цар Борис III, въпреки сьюзническите задължения на Царство България към нацистка Германия, да устои на бесния натиск на Адолф Хитлер и да не изпрати нито един войник на Източния фронт, а вие, още преди да са ви поискали американците, им давате земята на България за военни бази и синовете ни за „пушечно месо”?
Господа политици, ако утре или в други ден някоe фанатизирано камикадзе отново се взриви и загинат невинни българи, пак ли ще си криете гузната съвест зад пищни погребения и натруфени и красиви фрази за чест и дълг?
Или ще ни призовавате както сега за национално единение и незадаване на излишни въпроси с политически привкус, защото било ден за национален траур. Опомнете се преди да е станало твърде късно!”.
Към тези стари размисли с 13-годишна давност за трагедията в Кербала, политиката и двойните стандарти сега бих добавил още няколко реда в този ред на мисли.
След войната американският държавен секретар и бивш четиризвезден генерал Колин Пауъл призна, че са сгрешили с обвиненията си, че режимът на Саддам Хюсеин разполага с химическо оръжие и лаборатории за неговото производство, които послужиха като повод на САЩ да оправдаят своята интервенция в Ирак. По този начин американците косвено признаха вината си за разпалването на тази мръсна война и ролята си на окупатори. Както се казва обаче: „След дъжд – качулка!”
Резултатът е една разбита страна, разкъсвана от многогодишна гражданска война, възходът на „Ислямска държава”, близо един милион убити иракчани и хиляди убити военнослужещи от Коалицията на желаещите, сред които и 13 българи.
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро нарече инвазията в Ирак и дезинформациите, с които САЩ се опитаха да я оправдаят, „варварски акт и едно от най-големите и непростими престъпления срещу човечеството!". След като спечели парламентарните избори и дойде на власт, той изтегли испанския военен контингент от Ирак.
Така на практика показа, че държи на обещанието си, за разлика от нашите политици, които едно говорят, докато са в опозиция, но когато яхнат властта, бързо забравят за поетите предизборни ангажименти!
Днес, 13 години след кървавата трагедия в Кербала, виновните за нея все още не са наказани, а политиката на нашите държавници по националната ни сигурност и задграничните мисии на военнослужещите от Българската армия си остава все същата – необмислена и сервилна!
