Разбоишкият женски манастир чества храмовия си празник

На 21 ноември православната църква чества един от най-големите християнски празници – Въведение Богородично. На него се почитат както родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна, които я въвеждат в Йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят детето си на Бог. А народът ни отбелязва на тази дата Деня на християнското семейство.

Тогава е и храмовият празник на Разбоишкия женски скален манастир „Въведение Богородично“. Обителта отстои на 1-2 км от село Разбоище, скътана в пазвите на рида Тупаница, извисяващ се в дефилето на река Нишава. Сред непристъпните околни голи скали са се оформили през вековете много пещери и скални ниши, които са приютили  през XVIII-XIX век монашеските килии на манастирския скален комплекс.

Възникването на Разбоишкия манастир е свързано с развитието на отшелничеството у нас. Още от Ранното средновековие скалните пещери в околността са предоставяли убежище на монаси. Една легенда свързва с тях името на свети Сава. Когато тръгнал на път за Ерусалим, Великите пости го заварили на това място и той прекарал 40 дни в една от пещерите. Оттогава от скалата, в която тя е оформена, извира лековита вода.
Според изследователите, първоначално пещерата служела за църква, където отшелникът в пълно уединение извършвал богослужение. След време върху площадката пред входа й бил построен параклис. Това се наложило поради увеличаване броя на аскетите, които идвали тук. Така възникнал скален скит.

С по-нататъшното му разширяване били изградени и жилищни сгради, долепени от север до скалата. Останки от тях личат до днес на левия бряг на реката. В по-голямата си част те са под насип от ронещи се камъни. Някога от изток на рида Тупаница, високо над една пропаст, имало множество галерии, които излизали на западния скат при река Дракул. Връзката между тях и урвата била прекъсната с времето, като входът им бил затрупан и впоследствие напълно забравен.

През XIV век, по времето на Иван Александър, се обособява Софийското мало Светогорие. В най-голямата скална ниша, която дотогава е била използвана за общи молитви на монасите, се построява малката църква „Въведение Богородично”. Съществува предание, според което светите братя решили да я направят върху една  тераса под нишата, но каквото и да построели през деня, през нощта се разваляло и на сутринта намирали строителните материали вдигнати горе в скалната ниша.

На третата вечер един от монасите сънувал Богородица, която му казала : „Там, където от векове сте ми се молели, там направете църквата”. Това и сторили. Своеобразният храм представлява малка еднокорабна едноабсидна постройка, чийто олтар е вкопан в скалата. Някога бил изографисан изцяло и от вътрешната, и от външната си страна, но в момента са се запазили стенописите по част от старата западна фасада и малко във вътрешността на църквата, която днес е обявена за археологически паметник на културата.
За период от 300 години няма информация какво се е случвало с манастира. Знае се само, че постройките са изместени от западния бряг на реката на завоя, който тя прави точно под църквата.

През XIX век манастирът се намира на границата на Османската империя и участва в динамичните събития за освобождаването на България. Около 1860 г. той бива опожарен, но на следващата година е възстановен от Йоан (Йовчу), роднина на Филип Тотю. Той организира и тайно производство на барут, а оттогава идва и името на манастира – разбоишки. Заради комитите – монаси в черни раса и с пищови на кръста, турците не смеели да плячкосват околните села и наричали защитниците „черните разбойници”.

По време на турското робство тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратникът му отец Матей Преображенски.
В началото на ХХ в. манастирът запустява и чак през 1947 г. в него се заселват три монахини, които с помощта на жители от околните села успяват да възстановят скалната църква.