Манията на Фердинанд да стане „Император на Ориента”


Манията на Фердинанд да стане „Император на Ориента”
Св. равноапостолна княгиня Олга в нишата на прозореца до фреската в Мъглижкия манастир
28 Октомври 2015, Сряда


Какво всъщност е изобразено в Мъглижкия манастир

Автор: Димитър Делийски

Продължение от миналия брой

Соред родослова, който се продава в католическата черква „Св. Августин” в град  Кобург, Германия, където е погребан Фердинанд, той по баща произхожда от древния род Ветин. От „ветински” лесно се става „витински” по българските езикови закони.
„А върхът на тази мания се изрази в известния портрет от художника Мърквичка, който го нарисува в костюма на византийски император” – коментира още Добри Ганчев. Портретът е размножен в 530 000 екземпляра върху пощенска марка. Тази мания подтиква Фердинанд, когато се обявява за цар на 22 септември 1908 г. да си поръча корона при немски златар в Мюнхен, точно копие на Юстиниановата. Показателно е, че Фердинанд изобщо не прави българска царска корона, тя остава само нарисувана, както казват сега – виртуална.

На следващия си имен ден, отбелязан на 18 май 1909 г., Фердинанд учредява най-високия орден в царството – „Св. св. Кирил и Методий”. В указа си по този повод той пише: „За да ознаменуваме и увековечим провъзгласяването на България в независимо Царство, учредихме днес ордена на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тоя орден ще заема на всички времена първенствующе място между всички български ордени и ще се дава в редки случаи за велики заслуги спрямо Отечеството и Престола, като взимаме на Нас и Нашите наследници Великото му магистърство”.

Изящното ювелирно изпълнение на отличието обаче е перфидно издевателство над славянското и българското в делото на св. св. Кирил и Методий – кръстът на ордена е византийски, украсен с четири златни бурбонски лилии на фона на червени пламъци. Бурбонският знак е отбелязан и върху първия камък от верижката на ордена, едва следващите са украсени с лъвчета.

Върхът на издевателството е латинският надпис около фигурите на св. св. Кирил и Методий  „Еx Oriente lux”, означаващ „От Изток е светлината” – който зачертава делото им, като същевременно загатва претенциите на Фердинанд за титлата „Император на Ориента” и амерението му да латинизира страната. Композицията на образите на светите братя е взета от същата литография, която е прерисувал Петьо Ганин по същото време в черквата на Мъглижкия манастир. Така фигурите на светите братя стават символ на българската вяра и държавност едновременно.

Фердинанд се е постарал да угоди и на другия си патрон – Ботев. Освен паметник във Враца, величеството отпуска на дъщеря му Иванка лична стипендия, за да се образова в чужбина. Към 1905 г. тя предприема събирането и издаването на Ботевите съчинения, но внезапната й нелепа смърт на 7 ноември 1906 г. осуетява това нейно намерение. По нареждане на Фердинанд книгата е луксозно отпечатана в Държавната печатница в София през 1907 г. Той се грижи и за единствения жив брат на Ботев – Кирил: праща го в Брюксел да завърши Военната академия, прави го началник на Военното училище в София, а после и хофмаршал в Двореца.

Князът изпраща на свои разноски да се изучи в чужбина и бъдещият професор по археология Богдан Филов – още едно чедо на Ботев другар и съратник от Калофер. Той е син на Димитър Генков Филов – руски и български офицер, който загива от български куршум на 20 февруари 1887 г. като един от ръководителите на бунта на русофилите в Русе срещу регентството и Стамболов, който бунт довежда до идването на Фердинанд като княз на България.

Богдан Филов съответно добре се отблагодарява на своя благодетел, като през пролетта на 1911 г. проучва старините в Мала Азия и Витиния и поднася на Фердинанд през 1913 г. монографията си „Софийската църква „Св. София”, в която научно доказва връзките между България и Мала Азия в областта на религията и архитектурата. Дори след абдикацията на Фердинанд интересът на Филов към Пруса не секва и през 1932 г. той предприема експедиция до Бурса с учители по история и география.

Под ръководството на архимандрит Йосиф Бакърджиев (личен стипендиант на Фердинанд в Женева и Мюнхен, от 1914 г., който става Търновски митрополит без да има нужния сан) и Пиърс О`Махони Петьо Ганин трябвало да изпише и небесния покровител на цар Фердинанд – св. Патрикий епископ Пруски, но изпаднал в голямо затруднение: в иконографията са наложени определени модели за лицата на светиите и иконописецът бил длъжен да ги спазва, но образът на св. Патрикий Пруски го няма никъде в нашата иконография. Най-вероятно Петьо Ганин е работил с някое руско издание на Строгановия наръчник за иконописци, в който св. Патрикий Пруски само е скициран с обяснителен надпис. Доказателство за това е изписаното на фреската „Св. священомученика Патрикиа, епископа Прускаго“, който иконописецът е преписал така, както е в родителен падеж в наръчника и не го е направил, както се полага – в именителен падеж: св. свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски.

О`Махони избавя Петьо Ганин от затруднението, като му дава картички с ирландския небесен покровител св. Патрик. Ирландците са си честитили с тях деня му, отбелязван на 17 март. О`Махони е приближен до английския кралски двор и често е приеман от Фердинанд, който е първи братовчед на тогавашния английски крал Едуард VІІ, с когото са деца на двама братя.

Това обстоятелство не може да не е оказало въздействие на Петьо Ганин. Той е приел предложения му образ, защото на картичката пише само „Св. Патрикиус” и в наръчника светецът е споменат без „епископ Пруски”. Зографът прерисувал образа от картичката, но се е подчинил на указанията в наръчника и е направил един хибриден образ – одеждите на св. Патрикий Пруски са православни и оцветени съгласно указанията, а не зелени като на картичките; брадата му е раздвоена като в наръчника, но митрата му е католическа. Този феномен – православен светец с католическа митра – едва ли е станал без указание „отгоре”, защото Фердинанд е имал обещанието на бъдещия папа Бенедикт ХV да го приеме отново в лоното на Католическата църква.

Фигурата на св. Патрикий Пруски с католическа митра на главата е като издевателството над ордена „Св. св. Кирил и Методий”. Нейната двузначност не може да се тълкува другояче, освен като реверанс на Фердинанд към католицизма. Запазването на това изображение се дължи на йезуитското образование на архимандрит Йосиф Бакърджиев и униатството на митрополит Методий Кусевич, а сега отново се използва в ущърб на Българската православна църква.

За отношението на Фердинанд към униатството споменава в свой доклад от 6 октомври 1913 г. австрийският външен министър Бертхолд: „Тайно! Царят ме попита какво е нашето становище спрямо униатското движение в Македония. Между македонските българи се забелязвало силно течение за сближаване с Католическата църква и то имало отзвук в България. Източното православие трябвало да бъде смачкано и България трябвало да стане голяма и независима върху латинска основа”.

Но има още една много важна и лична причина Петьо Ганин в залеза на живота си да изпише фигурата на св. Патрикий Пруски – гробът на бащата на зографа се намирал в Бруса (Пруса). Наричали го Ганин по името на майка му – известната сподвижничка и укривателка на Левски в Казанлък баба Гана, която е от Калофер. Тя се омъжила за пътуващия търговец от Пирот Илия Стефанов, който имал хан в Казанлък и магазин за килими в Бурса (там живеели много калоферски и копривщенски преселници, за които пише Никола Начов в „Калофер в миналото”, б. а.).

Илия Стефанов завел младата си булка Гана в Казанлък, където му родила син Петко – бъдещия иконописец Петьо Ганин. Бащата отишъл в Бурса по търговията си и умрял там при неизяснени обстоятелства. Турците разграбили имуществото му. Петьо Ганин бил тогава бебе на 40 дни. Така че с изписването на св. Патрикий Пруски той прави един вид помен на своя невидян баща, изчезнал в Пруса, тъй като името Патрикия означава именно баща, отец, татко. За връзката на изображението с баща му говори и подписът на художника на тавана на черквата – „П. Илиевъ”, а не „Ганинъ”.

В това свое начинание неслучайно той е бил подкрепян от Пиърс О`Махони, който също е останал без баща, когато е бил още пеленаче. А защо сиропиталището, основано от него в София, се е казвало „Св. Патрикий”, а не „Св. Патрик”, може да се обясни само с внушение от Фердинанд, който е визирал Пруса като български град в недалечното бъдеще. Негово величество даже бил определил униформата на питомците в това сиропиталище и се е снимал, нагизден с нея – това е дебърската народна носия.

Генерал Георги Вазов при емигрирането си в Турция посетил Одрин и снел окомерна скица на крепостта. После посетил и Бруса. През Балканската война участвал в генералския съвет, който обсъдил начина на превземането на Одрин и командвал войската в сектора, където е осъществен пробивът в крепостта. Ако Фердинанд беше влязъл в Цариград, вероятно генерал Вазов щеше да води и превземането на Бруса.

Но да се върнем към Мъглижкия манастир. Какво всъщност е изобразено в тамошния храм „Св. Николай Чудотворец”? Небесните покровители на цар Фердинанд, които моли за осъществяването на византийската си мечта: в нишата на левия прозорец е изрисувана пра-прабаба му – равноапостолна княгиня Олга, и новият му покровител св. Патрикий, епископ Пруски, символизиращ произхода на Фердинанд от витинските князе, който може би ще го качи на византийския трон. В нишата на десния прозорец е изографисана още една византийска и българска светица – св. Петка Епиватска, Търновска и Българска, от която Фердинанд получава царската си корона във Велико Търново.

Но тя затваря и идейния кръг около Пруса, защото според Григорий Цамблак, след като превзел Видин, султан Баязид изпратил мощите на св. Петка в Бруса. Там живеела майка му Мара и в параклис до църква, превърната в джамия, бил гробът на баща му Мурад. Апропо, и майката на султан Мурад е християнка – тя е дъщеря на Йоан Кантакузин.
Последна поличба за цар Фердинанд, свързана с датата 19 май, се явява през 1912 г., когато в този ден българо-сръбският комитет съставя съюзния договор срещу Турция.

Поради неотзивчивостта на протосингела на старозагорския митрополит нямах възможността да проверя дали цар Фердинанд не е посетил Мъглижкия манастир, за да се помоли пред фреската на Петьо Ганин преди да обяви Балканската война, като едва след това е отишъл в Стара Загора, където в черквата „Св. Богородица” прочел манифеста за обявяването на войната, а митрополит Методий Кусевич отслужил молебен за победа на нашата армия.

Иван Йовков пише в книгата си „Кобургът”: „Пурпурната далматика, извезана със злато и обсипана със скъпоценни камъни корона, точно копие на Юстиниановата, се намират в походния му сандък. Той вече си е измислил титлата, която ще носи занапред: Император на Ориента”.
Нека уточним, че „далматиката“ има значение на горна дреха (стихар), носена от католическите духовници, както и на старинна царска одежда (като стихара), обличана за тържествени поводи.

Върху пурпурната далматика на св. Патрикий Пруски, върху дясното рамо на светията Петьо Ганин със златиста боя е изрисувал везба с орнамент, съставен от висящи цветове на лилии – хералдическия знак на Бурбоните. По онова време те имат само един представител в България – цар Фердинанд.
А той е променил вече и облика на българските царски корони – мъжката и дамската са конструирани от бурбонски лилии. Нежните цветя се срещат и по българските пощенски марки, монети, банкноти, ордени и в герба! Неслучайно в том 7 на Академичната история на България управлението на Фердинанд е определено като „бурбономания”.

Едва ли Пиърс О`Махони е поръчал на Петьо Ганин да нарисува върху далматиката на св. Патрикий Пруски лилии без внушение от цар Фердинанд. Те стоят там като негов царски печат, но в полумрака на манастирската черква го вижда само онзи, който знае как и къде да гледа.
Старият иконописец обаче си е отмъстил за извършеното религиозно насилие над православната му съвест чрез „черна магия” – нарисувал е бурбонските лилии наобратно, надолу с главата. И цар Фердинанд стига само на 40 километра от византийския престол…
А ние и досега, без да осъзнаваме, празнуваме с най-голяма тържественост деня на св. Патрикий Пруски в деня на Ботев – 2 юни. Което си е 19 май по стар стил!


Диптихът, образуван от изображенията на св. св. Кирил и Методий и св. Патрикий Пруски и сцената с двамата братя в манастирската килия в Полихрон в момент на работа върху създаването на славянската азбука и книги Карта на Пруса (дн. Бурса, Турция) и малоазиатския Олимп Корицата на наръчник, в който се открива рисунка на св. Патрикий Пруски

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки