Този път дефицитите в бюджетите на МВР и МО се покриват за сметка на капиталовите разходи и парите за администрацията
Автор: Борислав Михайлов
Вече повече от месец финансовият министър Владислав Горанов пуска в публичното пространство екстравагантни идеи за екзотични данъци. Започна се с предложението да се даде право на общините да увеличават с до 2% иначе плоския данък „Общ доход” (ДОД) и да попълват бюджетите си с него. Сетне дойде ред на иначе познатия от европейската практика данък „Робин Худ”, който в оригинал е облагане на финансовите транзакции, но побългарен представлява такса към производителите на скъпа енергия (например от ВЕИ), която да компенсира оскъпяването на тока, плащан от потребителите.
Последва данък „Уикенд” и идеята да се плаща допълнително за ползването на служебни смартфони, таблети, лаптопи и автомобили за лични нужди. И накрая „черешката на тортата” – данък „Вредни храни”, маскиран като грижа за общественото здраве.
Някои от тези екстравагантни идеи отпаднаха още в зародиш, защото срещнаха масов отпор по всички етажи на управлението (вън от „мезонета” на Горанов) – например 2-та процента допълнителен ДОД. Други придобиха малко по-разумни измерения – поне като обявени намерения – и пример в това отношение е очовечаването на данък „Уикенд”. В първоначалния вариант на МФ се предвиждаше фирмите да декларират използването за лични нужди на всеки материален актив на стойност над 700 лева, а после се заговори за праг от порядъка 35-50 хил. лева.
Като са вредни баничките – яжте зелен хайвер
И накрая – буквално пет дни преди местните избори – на амбразурата бяха избутани министърът на здравеопазването Петър Москов и спортният министър Красен Кралев, за да промотират здравословно звучащата, но вредоносна като момент и послание идея държавата да прибира едно 150 млн. лева годишно за сметка на допълнителното облагане и съответно на сериозното поскъпване на нездравословни продукти и храни като маргарините, имитиращите млечни продукти, тестените изделия, съдържащи захар и сол над определени количества, както и газираните и енергийни напитки.
Поне на пръв поглед обаче, не се вижда напън за допълнително облагане и съответно за поскъпване на такива още по-вредни храни като черния и червения хайвер, пушената сьомга, осолените еленски бутове. Което показва, че таргет група на хранително-данъчните иновации остават онези бедни и застрашени от бедност 40% от българите, които мажат своята и на децата си филия с прост маргарин и слагат отгоре „млечен продукт, имитиращ сирене”, защото истинското сирене и кашкавал гонят цената на агнешкото месо.
И за да не ви звучи всичко това прекалено абстрактно, ето и някои от сметките, направени от министър Петър Москов. С допълнителното облагане за сол, захар и хидрогенирани мазнини пакетче бисквити от 100 грама ще поскъпне с 97 стотинки. Сиренето и кашкавалът за бедни, направени с палмово масло и съответно етикетирани като имитиращи млечни продукти, ще поскъпнат с близо 80%. При газираните напитки, съдържащи захар, поскъпването се очаква да е 31%. Тестените изделия ще станат по-скъпи като цяло с 44%, а маргарините – с цели 58%.
Тоягата е ясна, какъв е морковът?
Имаше един стар лаф за всичко вкусно в този живот – то или е забранено, или е вредно, или от него се пълнее. В конкретния случай е повече от ясно, че буквално милиони българи ще се отдалечат от опасността да напълнеят, тъпчейки се с бързи храни, с картофи, пържени с палмово масло, и с кока-кола; или просто залагайки на добрата стара баничка с боза. Всъщност тези хора ще продължат да ядат същите – вредни, според здравния министър – храни, но вече на доста по-солени цени и поради това – в по-малки количества. Според разчетите потреблението ще спадне с 20-35%.
Но ще спечелят децата ни. Или децата на децата ни. Или най-малкото имиджът на управляващите, които едновременно ще демонстрират грижа за спорта и за здравето ни. Което пък в голяма степен е едно и също.
И така, очакваните 150 млн. лева годишно от въвеждането на данък „Вредни храни” ще се разпределят както следва: с 20%, т.е. приблизително 30 млн. лева годишно, ще се обновяват физкултурни салони и спортни площадки в училищата; с други 20% от 150-те млн. лева ще се подобрява училищното хранене, а останалите 60% ще отиват за профилактика, превенция и лечение на хронични заболявания.
Оптимист за светлото бъдеще пред сънародниците си е и министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Той е убеден, че с тези допълнителни средства в рамките на 4-5 години ще бъде решен проблемът с липсата на условия за спорт в училищата, който иначе стоял нерешен по 30-40 години. За харченето на парите ще е отговорен Обществен съвет с участието на спортисти, педагози, здравни специалисти и представители на общината, за да има прозрачност на решенията, уточни Кралев.
Отново много маймуни на клона…
Защо няма обществено обсъждане?
Има поне два големи въпроса около пренасищането на публичното пространство с искания за нови данъци буквално дни преди в Народното събрание да бъде внесен проектобюджетът за 2016 г.
Първият от тези въпроси е: „Защо за пореден път нещата се правят в последния момент и по този начин на практика става невъзможно истинското обществено обсъждане на управленските хрумки?”. В Швейцария, където вероятно не знаят какво е имитиращ млечен продукт, биха направили референдум за всеки един от споменатите нови данъци.
Макар че се изисква всички законопроекти да преминават през обществени консултации, реално това се случва само със седем процента от тях, съобщи неотдавна Иглика Горанова, председател на НПО „Журналисти за прозрачно управление”. Тя даде като добър пример подхода в ЕС. Там законопроектите се подлагат на обществено обсъждане в рамките на 8 до 12 седмици и има време всички заинтересовани страни (НПО, бизнес и т.н.) да реагират и да дадат своето мнение. Според Горанова, въпреки че администрацията у нас може да бъде осъдена, ако не публикува законопроект за публична консултация, това не променя особено нещата, тъй като приетите решения продължават да действат.
Вторият голям въпрос е: „Какво е истинското състояние на хазната: наистина ли се преизпълняват, и то с много, планираните приходи и ако е така, защо няма пари за жизненоважни функции и задължения на институции като МВР и Министерство на отбраната?”.
Вече е ставало дума за разминаването между хвалби и действия на финансовия министър.
По друг повод Владислав Горанов съобщи, че към 23 септември 2015 г. в бюджета са постъпили с 1,638 млрд. лв. повече данъци и осигуровки спрямо същия период на миналата година. Номиналният ръст е с 10% при среден растеж на икономиката от 2%. Към края на месец август 2015 г. се отчита излишък по консолидираната фискална програма в размер на 622 млн. лв., докато година по-рано се съобщаваше за дефицит в размер на 1,275 млрд. лева.
В същото време финансовият министър остава глух за исканията на МВР и Министерство на отбраната. Поради което тези дни сме принудени да гадаем дали наистина интегрираната система за наблюдения и контрол на границата периодично спира поради неплатени сметки за ток и защо военните самолети са напът да се превърнат в скрап, тъй като няма пари за поддръжката им.
На 20 октомври правителството реши по своеобразен начин някои от най-спешните финансови нужди на двете силови министерства. При военните 6,7 млн. лева бяха пренасочени от „Административно управление” за плащания в бюджета на НАТО и за контингента ни в Афганистан. В МВР част от нужните по спешност пари беше взета за сметка на предвидените капиталови разходи.
На практика вероятно ще се окажат прави онези политици и анализатори, които коментират, че хвалбите за преизпълнението на приходите са твърде далеч от истинското състояние на хазната. Поради което се правят опити за въвеждането на вече споменатите екзотични нови данъци, независимо от приближаващите избори.
Наскоро премиерът Борисов заяви на среща с представители на американския бизнес, че САЩ могат да се поучат от финансовия министър Владислав Горанов и подчерта, че данъците у нас са най-ниските в Европа и такива ще останат. Всъщност България е на шесто място по най-ниски данъци сред страните от ЕС. Но пък необходимото време за плащане на данъците у нас е 454 часа и е най-дългото сред държавите от Евросъюза.
В този смисъл опитите за въвеждането на данък „Вредни храни” и налози от типа „Уикенд” и „Вилхелм Тел” навеждат на тъжни размисли по-малко от година, след като външният ни дълг бе увеличен с цели 16 млрд. лева.
Анализирай това
Вероятно ще се окажат прави онези политици и анализатори, които коментират, че хвалбите за преизпълнението на приходите са твърде далеч от истинското състояние на хазната.
