Превратностите на съдбата на един бележит род


Превратностите на съдбата на един бележит род
Захарий Стоянов
02 Септември 2017, Събота


Дъщерята на Захарий Стоянов цял живот носи неговия пръстен с цветовете на трикольора, нейните внучки обаче не знаят за българските си корени

Автор: Камен Колев

За Захарий Стоянов като апостол на Априлското въстание, политик и писател е изписано много, но малко се знае за съдбата на единствената му дъщеря.

Записана на неговото име, Захаринка се ражда след трагичната му смърт в Париж, омъжва се в Германия, където живее до смъртта си. Приживе тя поддържа контакти с България и родното село на Стоянов - Медвен, но нейните деца, внуци и правнуци живеят в Германия и окончателно късат връзката с България и българския си произход.

Цанен от семейството си като овчар и по-късно като абаджия в родното си село Медвен, Котелско, Захарий Стоянов се опълчва на баща си и заминава за Русе, за да се образова. Там живее в къщата на баба Тонка Обретенова.

Влюбва се в най-малката й дъщеря - Анастасия Тихова Обретенова, възпитаничка на Московския девически институт. Двамата се венчават на 31 януари 1882 г. в дома на Константин и Мариола Доганови в Русе.

Това става тайно от баба Тонка, защото "тя не давала дъщеря си на Захарий Стоянов и дълго негодувала от този брак", пише един от биографите на апостола - землякът му Стефан Чирпанлиев.

По спомени на съвременници той описва Анастасия като "много хубава жена, с бяло лице, черни очи и чаровна усмивка...строга и същевременно весела".

Първото им дете със Захарий Стоянов - Марийка, се ражда недоносено в края на декември 1882 г. и умира. Второто момиченце - Аглика, също умира след раждането.

Третата им дъщеря отново е кръстена Аглика - на Агликина поляна, обетованата земя на Хаджи Димитър на един връх от Сливенската планина, пише Чирпанлиев. Момиченцето обаче се разболява от менингит и умира едва на две години.

Четвъртото дете на Анастасия и Захарий Стоянов се ражда след неговата мистериозна смърт в Париж и той практически не успява да види единствената си оцеляла рожба. При последното му пътуване във Франция Анастасия вече е бременна със Захаринка.

По това време Захарий Стоянов е председател на Народното събрание и заедно със съпругата си заминава за френската столица на 29 август 1889 година. Целта му е да посети Първото световно изложение, посветено на 100 години от избухването на Великата френска революция, и да купи оттам нови книги за библиотеката на парламента.

Към онзи момент Захари Стоянов е оставил далеч зад себе си овчарските си години и за по-малко от 10 г. става един от най-крупните български летописци и кореспондент на престижни френски, английски и руски издания. Развива и завидна съдебна кариера, като специализира в криминалистиката. Изучава редица автори в правните науки - гръцки и латински, френски и руски, немски и английски.

Вместо да се завърне в България с книги за парламентарната библиотека, Захарий Стоянов умира при неизяснени обстоятелства в парижкия хотел "Суец". По-късно неговата дъщеря Захаринка ще научи от майка си, че преди отпътуването за Франция семейство Стоянови са гостували в дома на Стефан Стамболов.

От това обстоятелство се събудило съмнението, че домакинът сипал диамантен прах в чашите за кафе.

Според други хипотези, Стоянов е бил отровен с бира, в която е имало стъклен прах. Според трети, убийството му е било организирано от масоните - Стоянов е бил член на масонската ложа в Русе и на сподвижниците му не се харесало, че разкрил в пресата строго пазена от тях тайна.

Някои изследователи допускат, че е възможно Захарий Стоянов да е имал хронично заболяване, други са убедени, че той е жертва на политическо убийство, както после Стамболов е убит при атентат в резултат на дворцовите интриги на Фердинанд.

Така или иначе, още по пътя за Париж, във Виена, българският апостол получава криза в стомаха.

Вечерта в някогашната стая 42 на хотел "Суец" отново му прилошава, трета криза го спохожда сутринта и на 2 септември 1889 г. той умира от разкъсване на червата. И до днес на хотелската фасада стои малка метална табелка, която на френски език информира, че там е починал Захарий Стоянов.

"След неговата смърт моята майка е живяла един усамотен живот", пише по-късно единствената му дъщеря Захаринка Стоянова. Тя се ражда седем месеца след смъртта му - на 4 април 1890 г., в Русе.

"Аз се учих три години във френския пансион в Русе. През 1906 г. заедно с майка ми се отправихме към Женева. По пътя обаче за няколко дни престояхме при свой близък (кума на родителите й Константин Доганов - б. а.) в Мюнхен и той ни убеди, че е най-добре да останем там", пише след години Захаринка.

Тя постъпва в девически пансион в Мюнхен, но мечтата й е да стане художничка. По тази причина с майка си тръгва за Швейцария, но тъй като животът там е по-скъп, двете остават в баварската столица. Това било и единственото решение, тъй като българската власт отнела пенсията на майка й и тя работела като учителка, за да издържа себе си и дъщеря си, посочва Стефан Чирпанлиев.

Пътищата в България били затворени за двете - "неприятелите на баща й тържествуват, баба Тонка е починала, къщата - съборена. В малкото куфарче са прикътани томчетата на "Записките", най-голямото бащино наследство", разказва Чирпанлиев.

Захаринка Стоянова започва да изучава изобразително изкуство в Германия и през 1914 г. се омъжва за немския инженер Вилхелм Громбах, който преподава и рисуване.

Междувременно през 1927 г. Анастасия умира. Захаринка се установява в родния град на мъжа си Аугсбург заедно с дъщеря им Хилдегард. През 1945 г. заради антифашистки прояви Вилхелм е хвърлен в концлагер Дахау и изгорен от фашистите.

Единствената дъщеря на Захарий Стоянов се отдава изцяло на дъщеря си Хилдегард и внуците си Ингеборг и Харолд.

Още като много млада, тя е закърмена с патриотичния дух на родителите си и помага на майка си за издаването на трудовете на Захарий Стоянов. Във всичките си изяви и кореспонденцията си тя подчертава българския си произход. 

Произнася и паметната реч на сесията на БАН на 15 април 1969 г. по повод 80-ата годишнина от смъртта на баща си. Присъства на откриването на музейната сбирка в родното му село Медвен като дарява на музея много експонати, архивни материали, книги. Среща се с много деца и читатели и им разказва на стар български език за стореното от Захарий Стоянов. 

Споделя и една любопитна история, която запомнила от майка си. Агенти на руския царизъм предлагали златни рубли на баща й, за да не напада с жлъчното си перо техните господари. Той отговорил с усмивка: "Аз съм български патриот, сбъркали сте адреса".

Захаринка цял живот носи на ръката си златния пръстен на баща си с три камъка в цветовете на националния трикольор - бял бисер, зелен смарагд и червен рубин.

Три години преди да издъхне, през 1985 г. тя участва активно в тържествата, организирани в Пловдив по случай 100 г. от Съединението, и присъства на откриването на паметника, посветен на историческия акт. Тогава тя отсяда в дома на Храбър и Милка Стоянови в Пазарджик.

Дядото на Храбър – Вичо Стоянов, е най-малкият брат на Захарий Стоянов. Той живее от 1883 до 1889 г. със семейството на Захарий и Анастасия Стоянови в Русе, а по-късно става директор на Сметната палата в София

Захаринка умира на 98 години на 8 октомври 1988 г.. Почти вековният й живот сякаш е възмездие за ранната кончина на баща й и за смъртта на трите й невръстни сестри. Живее при дъщеря си Хилдегард в Хамбург и гордо разказва, че внукът й Харолд досущ приличал на прадядо си. Показва и негови снимки - същите високи скули и остри, проницателни очи.

Захарий Стоянов има и две праправнучки – Михаела и Андреа, които са родени в Германия. Потомки са и на баба Тонка по майчина линия. Българският им произход обаче по никакъв начин не бележи биографиите им.


Съпругата на Захарий Стоянов - Анастасия Захаринка и Анастасия Стоянови в края на XIX век Аглика Стоянова (1886-1888 г.) - рано починалата дъщеря на Анастасия и Захарий

В категории: Новини , История , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки