Екатерина Кукова след връщането си в България с шапка с щраусови пера, която е донесла от Южна Африка
13 Октомври 2018, Събота
Споменът за грижите, които дъщерята на ботевия четник Антон Куков – Екатерина, полага за болния Артър Конан Дойл, е запазен в летописите на лондонския клуб на приятелите на легендарния детектив
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Екатерина е дъщеря на Антон Куков – участник в четата на Христо Ботев, загинал в сражението при Милин камък. Тогава тя е само на 2 г.След Освобождението с майка си идва в София без никакво имущество и понеже нямат препитание, с малкото момиченце в скута си вдовицата на четника седи пред черквата, надявайки се на подаяния.
През 1883 г. в това състояние ги вижда Захари Стоянов и като узнава, че това са съпругата и дъщерята на Антон Куков, урежда майката като прислужница в дома на богато софийско семейство. Настаняват ги да живеят в пристройката на къщата, хранят се с това, което е останало от трапезата на господарите, дават им дрехи, които госпожата и двете й дъщери вече не носят.
Чак тогава Екатерина тръгва на училище, въпреки че вече е на 9 г. Завършва основно образование през 1890 г. и също като майка си започва работа като домашна прислужница. Отново се намесва Захари Стоянов, който урежда майката на работа като чистачка в Първа девическа гимназия и записва Екатерина да учи в нея. Момичето завършва успешно през 1895 г.
През това време в България има мисия на англиканската църква, която наред с другите си дейности набира млади жени за обучение като медицински сестри в кралството. Така Екатерина заминава за Англия. Завършва успешно двугодишния курс и няколко години работи в болница към църквата.
През 1899 г. започва Англо-бурската война и освен войници на армията е необходим и медицински персонал. Екатерина се записва като доброволка, най-вече защото иска да посети непознатата за нея Южна Африка. Така на 28 февруари 1900 г. тя се оказва на борда на лайнера „Ориентал“. Там се среща и запознава с д-р Артър Конан Дойл.
Той харесва младата медицинска сестра и с удоволствие разговаря с нея по време на дългото пътуване, като й разказва за препятствията, през които е преминал. Завършил е медицина, но според правилника на лекарската гилдия, за да стане доктор му е била необходима практика, а нямал почти никакви пациенти. Затова става корабен лекар и едва през 1885 г. е признат за доктор. По време на плаванията започва да пише разкази. През 1887 г. в „Етюд в червено“ за първи път включва героя си детектив Шерлок Холмс.
Той дава на Екатерина списанието, в което е поместен разказът. Когато му го връща, българката казва: „Д-р Дойл, Шерлок Холмс ще ви надживее.“
Двамата пристигат в Кейптаун, откъдето лазаретът е прехвърлен в Блумфонтейн, центъра на Оранжевата република, наскоро превзет от англичаните, а бурите са се изтеглили в планините, където продължават съпротивата. Това е селище, създадено от бараки, фургони и други временни постройки, повечето от които са разрушени. Хигиената е на много ниско равнище и пламва епидемия от тифус, от която умират хиляди.
Заразен е и д-р Дойл. Сестра Екатерина полага големи грижи за него – настанява го в изолирано помещение, тайно му дава допълнителни дози лекарства, всеки ден прави дезинфекция и му сменя дрехите. За нещастие, в един момент д-р Дойл решава, че се е възстановил и се опитва самостоятелно да стигне до тоалетната, но тъй като още е с неукрепнали сили, пада и в резултат на това си спуква две ребра. Лично сестра Екатерина му прави гипсов корсет, но грижите й за болния се увеличават.
Все пак лечението приключва успешно, а през това време и войната свършва. Двамата напускат Южна Африка на 11 юли с лайнера „Бритън“. В Англия за работата й като медицинска сестра в армията по време на война на Екатерина й изплащат 2674 фунта, които за това време са цяло богатство.
През декември тя се връща в България. Купува къща в започналия да се застроява район на изток от Орлов мост и се настанява в нея с майка си, която и до този момент работи като домашна прислужница.
Екатерина Кукова става инструктор в медицинската школа на българската армия. След това следите й се губят. Според откъслечни сведения е загинала през Балканската война, но според други е участвала в Първата световна война.
Споменът за нея и заслугата й за спасяването на Артър Конан Дойл е запазен в летописите на лондонския клуб „Приятелите на Шерлок Холмс“.
