Русенското детство на нобелиста Елиас Канети

Автор: Камен Колев

Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той е в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика. Всичко, което преживях по-късно, вече се беше случвало някога в Русчук. 
Паметните думи са от автобиографичните книги на Елиас Канети - родения в крайдунавския град носител на Нобелова награда за литература. Русе е стар, отбелязан е на географските карти още в древността като голям кастел на Дунава по време на Римската империя, имал е пристанище с флота в многонационалната Османска империя.

"Бил е голям стопански и културен център в Княжество България, индустриален град, търговска митрополия с банкови клонове. Има го и в книгата за Нобелови награди - като роден град на Елиас Канети", пише проф. дфн Пенка Ангелова, председател на Международно дружество "Елиас Канети“, за която писателят и неговите философия и творчество се превръщат в житейска кауза.

Тя е и българката, до която Елиас Канети пише едно от последните си писма две години преди смъртта си през 1994 г.: "За мене е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си, както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става все по-богат (...)".И наистина, макар че Канети напуска България много малък, макар че езикът, на който пише гениалните си текстове, да е един от майчините му - немският, нито за миг не забравя къде е роден, къде е минало детството му и какво е преживял в квартала на „шпаньолите“ - сефарадските евреи, в българския град край Дунава.

Русчук присъства и в много от автобиографичните му произведения, писани от Канети в трето лице. "С историята на своето детство той иска да обедини Европа" - пише за себе си през 1943 г. роденият на 25 юли 1905 г. в Русчук писател от еврейски произход. Историята и предисторията на неговата поява на света са прелюбопитна смесица от култури, етноси, нрави, традиции. По времето, когато семейство Канети се преселва в Русе, градът с решение на Държавния съвет на Османската империя от 1864 г. е административен център.

Там още от 70-те г. на ХIХ в. има дипломатически представителства на Австро-Унгария, Русия, Прусия (Германия), Англия, Италия, Белгия, Франция, Холандия, Гърция и САЩ, а по-късно и на Румъния, Чехословакия, Унгария и Иран, а в началото на 80-те години на века Русе е най-големият град в Княжество България. По това време в космополитния град, събрал на едно място различни етноси, се мести да живее от Одрин заможната фамилия Канети.

Според проф. Ангелова, първото сведение за присъствие на рода в Русе се появява на страниците на издавания тогава на български и турски език в. "Дунав". През лятото на 1869 г. вестникът съобщава за пожар в дома на г-н Канети. В документи на австро-унгарското консулство се споменава Абрахам Канети, който през 1876 г. получава от император Франц Йосиф "Златен кръст за заслуги".

През 90-те г. на XIX в. дядото на писателя - Елиас Аврам Канети, построява четири сгради в Русе: през 1892 г. - дома, където се настанява съпругата му Лаура и четирите им деца - Соломон, Софи, Жак и Рахел, в същия двор, осем години по-късно още две жилища, където се настаняват семействата на дъщеря му Софи и по-малкият син Жак, а през 1898 г. търговската къща на фирмата "Елиас Канети & синове".

На 22 август 1904 г. Жак Елиас Канети сключва брак с Матилда Нисим Ардити. На следващата година в къщата, построена от дядо му на ул. "Гурко" 13, се ражда първородният внук и бъдещ Нобелов лауреат за литература Елиас Жак Канети, посочва проф. Ангелова след събирани с години факти от Държавния архив и местното еврейско дружество.
В книгите си Канети разказва много любопитни автобиографични истории. Една от тях е за властния му дядо и е разказана в книгата му "Спасеният език": "Дядо ми, който управляваше децата си като непреклонен патриарх, натика всеки от своите синове отрано в търговията. Във всеки по-голям български град трябваше да има филиал от неговата фирма под ръководството на един от синовете му. Когато баща ми прекарвал твърде много часове с цигулката, отнемали му я и против волята си той отивал веднага в дюкяна. Нямал никакво желание да го прави и най-малко го интересувала печалбата...".

Първите сведения за потомци на рода на майката на Елиас Канети - Матилда,  са от ХIV в., когато Ардити са придворни лекари и астрономи при испанските крале Алфонсо IV и Педро IV. През ХVII в. се заселват в Ливорно, Испания, а в края на ХVIII в. са сред основателите на еврейската колония в Русе.
Ето какво пише пък нобелистът по повод брака на родителите си в своята книга „Спасеният език": "Дядо Ардити, произхождащ от едно от най-старите и заможни шпаньолски семейства в България, се противопоставил на женитбата на любимата си най-малка дъщеря за сина на един новобогаташ от Одрин. Дядо Канети сам се беше замогнал...

Дядо Канети обаче беше още по-високомерен от Ардити, които го гледаха отвисоко. Неговият син може да вземе всяко момиче за жена и да се жени точно за тая Ардити е излишно унижение, смятал той.... между тях винаги имаше някакво напрежение и те не можеха да се понасят". Елиас Канети е запазил ярки спомени и за бизнеса на дядо си. В една от книгите си разказва: "Като се влезеше в двора през голямата порта от улицата, веднага вдясно беше къщата на дядо Канети...До тази къща, на една линия, също в лявата страна на двора, се издигаше нашата къща, досущ като чичовата...". А търговската къща на дядото на нобелиста - Елиас Аврам Канети, се намира на ул. "Славянска" 12 в Русе.
Строена е през 1898 г. от русенския архитект Негохос Бедросян. Тя е на фирма "Поликар & Канети", в която Елиас А. Канети участва като равноправен съдружник с Давид Мордухай Поликар.

Днес някогашната търговска сграда приютява артистични събития и концерти, организирани от Международно дружество "Елиас Канети". А писателят си спомня, че думата, която най-често чувал в семейството си по адрес на търговското средище на дядо си и чичовците си, била “La Butika”. Но "рядко ме взимаха там, тъй като бях много малък", разказва Елиас Канети в "Спасеният език".
Изумително е, че макар и много малък да напуска България, той е запазил топлото чувство и благодарността към родината си и нейния народ.

"Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини", пише нобелистът до проф. Ангелова на 9 април 1992 г.
Тя е човекът, който през 2005 г. става основният двигател за честванията на вековната годишнина от рождението на Елиас Канети в Русе. По думите й, целта е те да "стимулират националното самосъзнание чрез разбирането за съпринадлежност към една обща европейска традиция и чрез общото развитие на мисленето за мира в Европа".

Преди 10 г. в памет на световния мислител в Русе е основана Австрийска библиотека "Елиас Канети”, присъжда се националната награда "Елиас Канети”, писателят е удостоен посмъртно с титлата "Почетен гражданин” на Русе, провежда се седмица на Канети в дунавския град и в Дом "Витгенщайн" във Виена, на Канети е наречено русенско училище, валидира се юбилейна пощенска марка, плик и печат, провеждат се научни конференции и изложби, издава се учебно помагало за Елиас Канети, проектира се площад с неговото име...

Сега, в чест на 110-ата годишнина от рождението му, проф. Ангелова и съмишленици издадоха сборника „Елиас Канети. Слуховидецът на века". Сред авторите на студиите са и проф. дфн Ана Димова, проф. дфн Владимир Сабоурин, доц. д-р Борис Минков от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Книгата съдържа откъси от произведения на писателя. Замислена е да запознае младите с творчеството на родения в Русе нобелист и да предостави на учителите учебно помагало за работа с произведенията му.

Книгата бе представена в Балабановата къща в Стария Пловдив на 29 юни т. г. А Канети заслужава много повече, защото е по-патриот от мнозина, наричащи себе си българи.
В свое писмо от пролетта на 1992 г., Канети казва: "Следя с голяма съпричастност събитията в България. Времето е трудно, но ще бъде преодоляно. Естествената топлота на тези хора отново ще ги събере. След известно време всичкото това разделение ще изглежда като лош сън. Доверявам се на прозрението на онези, които са останали хора (...) и никога няма да се променят в това отношение". Дано, Елиас Канети.


В категории: Горещи новини