В Баткунския манастир расте най-старата лозница на Балканите
29 Юни 2015, Понеделник
Петровден е храмов празник на Баткунския манастир
На 29 юни православната църква почита паметта на апостолите Петър и Павел, но традиционно у нас празникът е по-популярен като Петровден, наблягайки повече на паметта на единия от светците. Иначе според народните представи светите Петър и Павел са братя близнаци. И тъй като Петър е по-могъщ и се смята за носител на доброто начало, неговото име повече се тачи.
В зависимост от особеностите на климата, на различни места този ден бележи началото или средата на жътвата.
Храмов празник на Петровден отбелязва Баткунският манастир „Св. св. Петър и Павел“. Той е разположен в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, само на около 2 км от някогашното село Баткун, дало името му, което днес се е сляло със съседното Паталеница и е станало част от него. Светата обител е обявен за паметник на културата и е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. В близост може да се видят останките от древния град Баткунион.
За основаването на манастира няма точна дата. Надпис на гръцки език върху мраморна плочка, намерена в църквата „Св. Димитър“ в с. Паталеница, подсказва, че е построен или пък е бил обновен през ХІ в. Според изтъкнатия български възрожденец Стефан Захариев обителта е издигната върху останки на езически храм, съществувал през старобългарската епоха. А руският пътешественик Виктор Григорович предполага, че светата обител е основана от баткунски банове.
Сведения за манастира се появяват в исторически документ от ХVІІ в., в който се разказва за насилственото помохамеданчване на родопското население. В него се отбелязва, че тогава манастирският комплекс е разорен и опожарен. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен до основи от кърджалиите. Последно е възстановен през 1854 г. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла и до днес.
За миналото на Баткунския манастир напомнят едно старо клепало в двора му и мраморна плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., вградена днес в стената на обителта.
Важно място заема една стая, украсена със стенописи, в която през 1867 г. е живял Станислав Доспевски. По време на престоя си зографът рисува 4 икони – „Богородица“, „Христос“, „Уброс“, „Козма и Дамян“, и още два ценни портрета, които в момента се съхраняват в Пловдивската митрополия.
Манастирът е давал подслон на много известни местни хайдути, които радушно били посрещани от тогавашния игумен Герасим. Тук е отсядал и Васил Левски. През 1872 г. при една от своите обиколки в Пазарджишко той основал именно в него революционен комитет с представители от околните села – Паталеница, Баткун, Црънча Елидере (дн. Ветрендол) и Ямурчово (дн. Мокрище).
Пазарджишкият управител Али бей също често посещавал светата обител, в която се бил изцерил от тежка болест. Впрочем в нея с молитви, отправени към нейните патрони, били лекувани хора с психични проблеми.
Може би най-голямата манастирска забележителност е старата лоза – ням свидетел на различни времена и епохи. По данни на архимандрит Василий Петров, който е работил и живял тук повече от 30 години, чрез задълбочени изследвания специалистите са установили, че лозата е на близо 600 години, което я прави най-старата лозница на Балканския полуостров.
Преди години короната й е била 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега и е покривала целия двор на манастирски двор, но силна буря през 1978 г. я повалила на земята и откъртила най-големия и плодоносен клон. Но растението успява да се възстанови към нов живот и днес в дънера му са се развили две нови стъбла, които раждат черно на цвят грозде с твърди зърна.
