Лясковският просветител Павел Калянджи


Лясковският просветител Павел Калянджи
Павел Калянджи
24 Юни 2015, Сряда


На 15 август тази година ще отбележим 125 г. от смъртта на Павел Калянджи – един виден български възрожденски деец. С дейността си на просветител и книжовник

Автор: Атанас Коев

той оставя трайна диря в нашето образование, давайки на училищата ни няколко свои учебника, по които се учат множество български деца. Същевременно той се изявява  като журналист и публицист, сътрудничейки активно на няколко наши издания от възрожденския ни период.

Павел Калянджи е роден в търновския град Лясковец на 4 януари 1838 г. в известно българско семейство с богати възрожденски традиции. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Свищов. Когато приключва обучението си в дунавския град, юношата се отправя за Русия, където постъпва в Трета Одеска гимназия, а след това в реномирания за времето си Ришельовски лицей. След началото на Кримската война (1853-1856), едва 15-годишен той заминава за Бесарабия и се записва като доброволец в руската армия.

През 1859 г. образованият младеж се завръща в родния си град и става учител в местното училище. Тук той е наклеветен от лясковските чорбаджии на турците, че е руски шпионин и е принуден да се спасява, бягайки във Влашко. Първоначално Калянджи учителства в Галац, а след това преподава в класното училище в Комрат. По това време той започва да пише учебници – буквари и читанки, предназначени за българските училища.

Наскоро след това видният лясковчанин се премества в Измаил, където подготвя и изпраща два сандъка с написани от него учебници, предназначени за училищата в Лясковец и Свищов. Те обаче са конфискувани от турските власти при пристигането им на русенското пристанище и не достигат до предназначението си.
През 1863 г. Павел Калянджи написва и издава позив до българите, в който обявява, че търси средства, за да издаде събраните от него народни песни и приказки – всичко 65 печатни коли.

Когато настъпва бунтовната 1876 г., лясковският просветител, заедно със своя брат събира от живеещите в Кишинев българи около 5000 франка и ги предоставя на войводата Христо Ботев, който ги използва за въоръжаване на сформираната от него чета. Същата година Калянджи участва в започналите със Сърбия преговори за освобождението на България от турско робство, проявявайки завидни дипломатически умения.

След Руско-турската война видният лясковчанин се завръща в страната и се установява да живее във Варна. Тук той се отдава на книжовна дейност, търговия и рентиерство. През 1881 г. започва да издава в морския град вестник „Свободна България“. Под псевдонима Клатев пък обнародва няколко интересни дописки във вестник „Дунавска зора“.

Видният лясковски възрожденец развива активна книжовна дейност, свързана главно с нуждите на българското образование през 60-те години на ХІХ век. Той съставя няколко учебника, проникнати от национален и патриотичен дух – нещо много характерно за възрожденската ни епоха. В тях се опитва да приложи възприетите от него от руската ученическа и детска литература принципи на възпитание и обучение. По думите му, „тези методи не само не отегчават детский ум, ами дори го облегчават в знанието и размишлението“.

През 1863 г. издава в Одеса христоматия енциклопедия „Другар за децата“, съставена от съчинения на български и чужди автори, включваща и редица наши фолклорни творби. Тя дълги години се използва като учебник в нашите училища, а от нея попиват знания много български деца.
Като учител в Лясковец видният наш просветител прави твърде интересно описание на родния си град. Този труд е едно от най-ранните описания на наше селище, направено от български автор преди освобождението от турско робство. То е отпечатано в „Мясецеслов на българската книжнина за 1859 г“.

Павел Калянджи умира на 52-годишна възраст на 15 август 1890 г., като е погребан по подобаващ начин заради заслугите си към българския народ. В своя последен път той е изпратен от варненската общественост с полагащата му се почит и уважение.
С дейността си неуморният лясковски просветител оставя трайна диря в българското Възраждане, като съставените от него учебници постепенно навлизат в нашите училища и в продължение на дълги години от тях се учат на четмо и писмо поколения българчета.


В категории: Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки