По следите на древните траки в Странджа


По следите на древните траки в Странджа
Църквата „Рождество Богородично“ е строена през 1892 г.
16 Юни 2015, Вторник


Планината изобилства от каменни гробници и скални светилища на по няколко хиляди години, но без водач откриването им е трудна задача

Автор: Севдалина Пенева

И друг път сме казвали – Странджа е най-малко проучената планина в България (по ред географски, политически и дори икономически причини) и може би това я прави толкова мистична. Факт е, че тя и до ден днешен ревниво крие своите тайни. Въпреки че изобилства от каменни гробници, скални светилища и жертвеници, от загадъчни пещери и параклиси, без водач откриването им е трудна задача.

Защото в Странджа туристически маркировки няма, липсват и указателни табели. Проблем са и междуселските пътища, които от соц време не са ремонтирани и са оставени на произвола на времето да се доразрушат нацяло.
Като добавим и това, че сме в „сезона“ на бежанците и гората в момента буквално „ври“ от нелегални пришълци от Сирия и Афганистан (кльоновете от години зеят отворени, металните заграждения ги няма и в тази част границата ни с Турция е разграден двор), всякакви приключения, свързани с издирването на долмени, са рисковани.

Въпреки това, за най-изкушените от древната история и най-запалените любители на тази незаслужено пренебрегвана планина, в своя поредица „Десант“ ще представи няколко изключително интересни маршрута, с подробни указания за туристите.
Дестинацията този път е Долно Ябълково и включва древния мегалит Марков камък, известен още като „Големия камък“ (за него вече подробно сме ви разказвали, но за тези, които не са чели за феномена, ще споменем няколко думи) и два долмена, единият от които е трикамерен и изключително добре запазен.

До селото, в което към днешна дата има точно 14 жители, се стига по пътя Бургас – Средец – Елхово. Отбивката е вляво от шосето, на няколко километра след Тагаревското ханче, за селата Факия и Момина църква.
Първата отправна точка по маршрута е храмът „Рождество Богородично“, строен през 1892 г. и реставриран частично през 2004 г. На моста пред нго, с жълта боя някой е написал „Към Големия камък“, има и стрелка, която сочи напред. Това е всъщност и последното указание как се стига до това вълшебно място.

Следват 2-3 километра по необозначен коларски път, който след последните наводнения в района не е достъпен за автомобили. Затова най-добре е колите да се оставят близо до храма и да се продължи пеша. Един съвет, ако решите да се впуснете в това предизвикателство – змии по това време на годината в Странджа има много, но ако не ги закачате, и те няма да ви сторят нищо.
И още – заради масовото преминаване на границата от нелегални имигранти, присъствието на гранична полиция в този район е осезаемо. За да сте спокойни, просто вземете номера на мобилния телефонът на някой от униформените, за да му прозвъните в случай, че се натъкнете на съмнителна група.

Пътят минава покрай ферма за животни, а след около километър стига до разклонение – придържайте се вдясно. Един от ориентирите е малка рекичка, която през лятото почти пресъхва. Прехвърлите ли дерето, остават още около 500 метра до целта.
Мястото е било почитано още от древните траки. Край Камъка те извършвали свещенодействия и сакрални обреди, някои от които са били запазени до 80-те години на миналия век. Като молитва за дъжд например.

Височината на основния камък на тракийското светилище е 8 метра, а диаметърът му е 9 м. Монолитът е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. Отгоре е загладен като яйце, а двете ямички (според една легенда това са стъпките на Крали Марко, оттам идва и името на камъка) са пълни с дъждовна вода. Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника и каменен „трон“. Местността е с надморска височина 400 м.
Казват, че ако болен мине три пъти под процепа между трите скални образувания, ще се излекува. Ако пък вдигне глава, за да огледа долната част на Големия камък, ще види миниатюрни копия на лапичките на всички животинки, които някога са обитавали и в момента се срещат в Странджа.

На десетина метра от Марков камък, горски път извежда пряко до шосето между селата Кирово и Белеврен. Точно там, в горите вляво, е скрит и първият долмен. Разкрит е преди няколко години от археолозите в Средец, но за съжаление, и тук учените са били изпреварени от иманяри. В тази част на планината битува митът за страховития Вълчан войвода, който имал несметни богатства, ограбени от преминаващите кервани, и част от съкровището си крил из непристъпните гори на Странджа.

Каменната гробница е разбутана, покривната плоча е съборена на една страна. Тук има метална табела с кратко описание, но тя е поставена на дърво навътре в гората, зад долмена и на практика няма как да бъде видяна, ако човек не знае какво точно търси. За сметка на това, истинска радост за очите и удовлетворение от приключението носи вторият долмен, за който обаче също няма никакво описание. Той се намира близо до шосето между Кирово и Белеврен, зад метална ограда на частна кравеферма и порта, заключена с катинар. Няма как да бъде заобиколена, трябва просто да се прескочи.

Следват няколко метра по утъпкан равен път до сухо дърво, което служи за нишан. Малко след него, вляво в гората, между дърветата е и мегалитното чудо, оцеляло на набезите на иманярите. Покривният камък е непокътнат, трите камери – предверието и коридорът, както и основната част, в която древните хора са полагали телата на своите мъртви, за да ги подготвят за дългия им път в отвъдното, са цялостни и напълно запазени.

Ако успеете да го откриете, така както сторихме и ние, приседнете наблизо, полюбувайте му се, помълчете и се опитайте да се потопите мислено в друга епоха. Това място е сакрално и заредено с много енергия. Не скачайте по каменните плочи, пазете ги и за тези, които ще дойдат след вас...
В следващия брой очаквайте подробен маршрут до светилището в местността „Мишкова нива“ и пещерата, в която се вярва, че е погребана египетската богиня Бастет.

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи се е наричало Салмидесос.
Към средата на І-то хилядолетие пр. Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на Одриското царство.

Траките, населяващи Салмидесос (днес Мидия, Турция) векове наред вдъхват ужас на мореплавателите с жестоките си пиратски набези. Тините пък са сред най-войнствените от всички племена и най-опитни в нощните нападения. Името на нос Тиниада (днес Инеада, Турция), произлиза от племенното им название. След разпадането на Одриската държава в последните два века пр. Хр., астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр. Бизия (днес Визе, Турция).

През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.

Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от І-во хил. пр. Хр.
(От официалната интернет страница на Природен парк „Странджа“)


Марков камък Оградата на кравефермата лесно се прескача Долменът с падналата покривна плоча Трикамерната скална гробница Мястото тук е заредено с енергия

В категории: Пътеводител , Траки

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
ТРИФОН ТРИФОНОВ- К-ЦА-Пд
03.07.2015 09:45:51
0
0
БЛАГОДАРНОСТИ ЗА СТАТИЯТА И СНИМКИТЕ - КОПИРАХ Я , И ЕСЕНТА ,КОГАТО ЗМИИТЕ СЕ СКРИЯТ - ПАЛЯ Голфа , и идвам -сега събирам данни за маршрута - и търся карта за пътищата ! Моля ви , ако може , направете тия снимки по -ясни ,големи ,не мога да ги копирам ако ги увелича ! Ние в Родопите имаме също хубави места ,особено 1 запален родолюбец ,ИВО МИТРЕВ -ОТ НЕГО СЪМ СВАЛИЛ СТОТИЦИ СНИМКИ , СЪС МАРШРУТИ , КАРТИ , И т.н. ХУБАВО Е ,ЧЕ ВИ ИМА ,,,,,,,,,,,,,,ВСЕ ОЩЕ !
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки