Подобно на Кирил и Методий, този индианец изобретява азбуката на чероките
Автор: Димитър Делийски
Никога не бихте се досетили кой е най-високият неръкотворен паметник на човек, въпреки че сте чели за него, виждали сте го, а може дори да сте го пипали с ръка. Затова ще разкажа тази история.
Когато се сформирали Съединените американски щати, в щата Тенеси се родил един истински американец, когото кой знае защо наричали „индиец”. Казвал се Секвоя и бил от племето чероки.
За рождената дата и детството на Секвоя нищо не се знае. Баща му бил бял, а майката – индианката Вут-те от рода „Червената боя”, който отглеждал шамани за племето. Като пораснал, Секвоя постъпил на служба в американската армия. Там за пръв път видял как белите „разговарят” с бялата хартия, как получават писма от родните места. Самият той през двете дълги години не получил вест от роднините си – чероките не знаели тайната на „говорещите” листове.
Тогава Секвоя решил да създаде писменост за своя народ. Всеки лингвист би му казал, че си е поставил недостижима цел, още повече, че били правени опити да се създаде писменост за чероките. Даже известният мисионерски орден „Моравски братя” изпратил с тази цел сред чероките монаха Даниел Батрик, който проживял много години сред „индийците”, но накрая признал, че не може да изпълни задачата.
Секвоя – понеже не знаел, че задачата му е неизпълнима – се захванал с нейното решаване. Да си припомним баналното определение за откритията: всички знаят, че нещо не може да бъде, един не знае и го осъществява.
В началото Секвоя започнал да създава йероглифна писменост, т.е. тръгнал по историческия път на човечеството. Нямал хартия и върху дървесни кори рисувал с въглен картинките на думите. Натрупал купища кори, които нараствали все по-бавно. Когато чувал нова за него дума, той преравял всички купчини, за да види дали я няма някъде записана и едва след проверката създавал новия йероглиф. Понеже бил от род на шамани, всички мислели, че прави заклинания.
Веднъж малката му дъщеря Ай-ока намерила книга. Секвоя месеци наред я проучвал и проумял тайната й: думите се записвали с помощта само на 26 знака, а с тези знаци се бележели звуковете на човешката реч. Трябвало да тръгне по този път.
В началото Секвоя изолирал 200 (!) звука в езика на чероките и за да ги отбележи, освен с латинската азбука, той измислил и собствени букви.
С помощта на тази система записвал своите мисли и научил Ай-ока да ги разчита. След още тригодишен труд Секвоя подобрил своята азбука и намалил броя на буквите до 86. Сега вече решил, че може да запознае своя народ с тази писменост.
Председателят на Съвета на старейшините на племето чероки Джон Рос бил високообразован: можел да чете и пише на английски, френски и испански. Пред Съвета седнала десетгодишната Ай-ока. Дали й хартия и молив, продиктували й определен текст и повикали Секвоя. Той взел изписания от Ай-ока лист и започнал да чете.
И тогава старейшините повярвали, че Секвоя е велик шаман: техните думи отново оживявали в устата му. Достолепните възрастни индианци се превърнали в деца с нова играчка – всеки искал да разбере какви букви са нужни, за да напише своето име.
Съветът възложил на Секвоя да обучи на четмо и писмо чероките. Буквите на новата азбука се появили навсякъде – по уличната пепел, по стени и дървета, на хартия... Новата писменост усвоили източните чероки и тези в Арканзас и Оклахома. Само за една година те се превърнали от неграмотен в почти поголовно грамотен народ и прекрачили в общочовешката цивилизация.
Секвоя е единственият в историята човек, който сам изобретил удобна за практиката азбука. Безспорно той е истински гений.
На 21 февруари 1828 г. в градчето Ню Ечет в щата Джорджия се появил първият вестник на езика чероки – „Чероки Феникс” (Първият български вестник се появил на 20 април 1846 г.). После се появили списания и други издания.
Секвоя си поставил нова задача – да намери връзката между всички индиански езици и да разработи писменост, която да ползват всички индианци Той смятал, че в Мексико може да намери древния език, от който са произлезли всички индиански езици.
През 1842 г., когато вече видимо бил над 70-годишен, той се отправил с група „индийци” към Мексико. Но там се разболял. Другарите му го оставили в една пещера и тръгнали да търсят помощ. Когато се върнали, духът на Секвоя бил отишъл във Вечните ловни полета. Гробът му останал неизвестен.
Славата обаче го била споходила приживе – чероките му осигурили пенсия от 500 долара, голяма сума за онова време. Съветът на старейшините го наградил с медал, на който пишело „Огромната полза от твоето откритие не се поддава на оценка”. В щата Оклахома с неговото име назовали цял окръг, а през 1907 г. в Капитолия във Вашингтон поставили статуята му.
Но най-високият и дълговечен паметник му станали гигантските дървета в Калифорния, които прогонените на запад чероки нарекли „секвои”, вярвайки, че те непрекъснато шепнат за най-великия човек от племето им. Същевременно секвоите станали и паметник на глупостта на белия човек. Още през 1847 г. ботаникът Ендлихер им дал научното име „Секвоя вечнозелена” в чест на великия чероки и защото това било местното им название. Но дървото станало известно на европейците едва след 1859 г., когато англичанинът Лаб го видял по западните склонове на Сиера Невада и го нарекъл „мамонтово дърво”.
Английският ботаник Линдлей обаче му дал научното име „Велингтония гигантеа” в чест на английския пълководец Уелингтън, победител на Наполеон при Ватерлоо. Засегнатите американци пък нарекли дървото „Вашингтония гигантея”. Когато стихнали научно-патриотарските страсти, отново възтържествувало името „Секвоя гигантея”.
България е може би първата страна, в която е посадена секвоя гигантея – двата екземпляра от нея на изхода от Пазарджик по шосето за Бошуля са посадени през 1863 г. в чифлика на Гаваноз бей. Няколкото секвои, извисяващи снага на гара Белово, са посадени от барон Хирш. Живи секвои има по гарите Кричим и Пирдоп, намират се и в парковете на София, Стара Загора, Кюстендил, в морските градини на Варна и Бургас и в двора на Текстилното училище в Казанлък. Три гигантски секвои, засадени от царица Елеонора, поклащат клони в двора на Боянската църква. Едно дърво от този вид посреща посетителите и в Земенския манастир, както и в женския руски манастир в столичния квартал „Княжево“. Тези вековни дървета може да се срещнат и на много други места у нас.
Така преди мемориалите на св. св.Кирил и Методий в България са се извисили паметниците на Секвоя. Междувпрочем – в азбуката на индианеца се срещат и няколко български букви, включително и най-характерните Ъ и Ь. Кой ли му ги е показал?
