Първият геноцид на ХХ век


Първият геноцид на ХХ век
На 24 април светът ще отбележи сто години от първия геноцид, извършен през миналия ХХ век в рамките на тогавашната Османска империя
18 Април 2015, Събота


Официалното осъждане на арменските кланета е сериозен изпит за българския парламент

Автор: Стефан Солаков

След седмица, на 24 април, светът ще отбележи една трагична дата в историята на съвременното човечество. Навършват се сто години от първия геноцид, извършен през миналия ХХ век в рамките на тогавашната Османска империя. Един брутален, кървав и циничен исторически акт, унищожил милион и половина арменци – най-будното и състоятелно население сред останалите християнски общности в пределите на турския султанат.

Жестокият парадокс е, че тези варварски действия се извършват не от башибозука, изклал през вековете стотици хиляди българи, гърци, асирийци и други обитатели на ислямската империя, а от т. нар. „реформатори“ – партията на младотурците, дошли на власт, за да променят жестоките нрави и средновековната изостаналост, властващи върху обширни територии на земното кълбо.
Стартът на арменското клане е даден през нощта на 24 април 1915 г., когато полицията на Константинопол нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци и започва масови арести.

Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, лекари, адвокати, учители, свещеници, политици и дейци на изкуството, са затворени в централния зандан на османската столица. Жертви на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската духовност, както и най-големите умове на храбрия кавказки народ.
След разправата с цвета на арменската интелигенция в Цариград, а по-късно и на други места в империята, идва ред на целокупното арменско население в турските провинции. Започва невиждана етническа чистка.

Стотици хиляди арменски християни са избити, а онези, които оцеляват в кошмарните дни и нощи, биват насилствено прогонени от родните им места. Огромни маси – предимно жени, деца, старци и немощни хора, биват изтласкани към сирийската пустиня.
Голяма част от мъжкото население между 18 и 45 години предварително е „мобилизирано“ в армията и по-късно изтребено в турските казарми. Онези, които не са загинали от османския ятаган, умират от глад, болести, изтощение и издевателства от най-жестокия арсенал на дивите ислямски племена.

Свидетелства на чуждите дипломати и мисионери, намиращи се по това време в тази част на империята, са най-красноречивото доказателство за извършеното над арменците престъпление, което цивилизованият свят определя днес като първия геноцид на ХХ век.
„Ако ставаше дума за преселване от едно място на друго, макар и трудно, би могло да се понесе. Но тук всеки знаеше: крайната цел е да бъдат доведени всички до мъчителна смърт. Достатъчно бе да се види многобройния керван с изгнаници, запътил се към пустинята на Сирия. Лично аз няколко пъти влизах в палатките и беседвах с техните обитатели. Всички, без изключение, бяха в дрипи, изгладнели, мръсни и болни... Оказах се там, когато им донесоха храната. Дивите зверове навярно са по-малко гладни и жадни.

Нещастниците се нахвърлиха върху храната, отблъскваха ги с удари на палките. Мнозина умираха. При вида на тези същества бе трудно да се повярва, че това са хора. Турците вече бяха избрали най-красивите момчета и момичета, за да ги превърнат в свои слуги, а и за да ги използват за по-долни цели...“
Това не е цитат от роман на ужасите, а автентичен разказ на американския консул Лесли Дейвис, очевидец, останал потресен от случващото се в Османската империя по време на Първата световна война. Свидетелство на човек, докоснал се до една нечовешка реалност – избиването на един християнски народ.

И така преди сто години е извършено едно варварско престъпление. Години по-късно цивилизованото човечество ще разпознае това кърваво деяние с термина „геноцид“. Световноизвестни личности надигат глас в защита на изкланите арменци. Писатели като Виктор Юго, Анатол Франс, Максим Горки, дипломати, журналисти и изтъкнати общественици се опитват да спрат касапницата.
„Великите сили“ обаче, въвлечени в световна конфронтация и водени от геополитическите си интереси, не се впечатляват от протестния вик за помощ на тези именити личности. Така съдбата на милиони арменци е оставена на произвола на младотурците. В земите на Османската империя не остава и спомен от присъствието на арменците. Спасяват се малцина, като по Божие чудо...

Оцелелите търсят убежище в други държави. Част от тях намират подслон у нас, в България, която приятелски отваря границите си, за да ги приюти и да им даде шанс за нов, спокоен живот. Цар Фердинанд издава специален указ относно приемането на арменските бежанци, а по-късно така постъпват и синът му Борис ІІІ и правителството на Александър Стамболийски.
Вече сто години продължава борбата на арменците и на целия цивилизован свят за доказване на един безспорен исторически факт – геноцидът, първият в ХХ век. И вече сто години Турция полага неимоверни усилия, за да отрече или омаловажи жестокото избиване на милион и половина арменци.

Най-комичното е, че се игнорира специалният турски военен трибунал, свикан през 1919 г. в Цариград, по време на който са осъдени на смърт главните виновници за масовите кланета. Повечето от тях обаче успяват да избягат в чужбина и да се спасят от тежките присъди.
Днес над 25 държави по света официално признават кървавия исторически факт, свързан с изтреблението на арменците. Русия, Гърция, Кипър, Франция, Швейцария, Швеция, Белгия, Канада, Ватикана...

Редица страни в Южна Америка и близо 45 щата в САЩ са приели резолюции, осъждащи жестокостта на османците в началото на миналия век. ООН, Европейски парламент и още множество международни организации също се опитват да убедят официална Турция да признае факта на престъпното деяние и по този начин да си отвори по-широко пътя към членството в ЕС.

България, обаче, която спасява десетки хиляди арменски изгнаници, продължава да мълчи. Опитите на някои политически партии да предизвикат дебати и приемане на декларация за осъждане на арменския геноцид в българския парламент засега удрят на камък.
Турското посолство в София активно работи за осуетяване на каквато и да е реакция във връзка с това срамно престъпление срещу човечеството. Стигна се до безпрецедентен натиск върху някои български общини, дръзнали на местно равнище да застанат рамо до рамо с цивилизованите народи, осъждащи геноцида.

Правителството на Бойко Борисов и парламентарната група на ГЕРБ са изправени пред сериозен изпит. Ако и този път – в навечерието на стогодишнината от геноцида – приемането на съответната декларация бъде осуетено, тогава цялата отговорност за предателската, протурска политика ще дамгоса завинаги управляващата камарила у нас. Още повече, че и Европейският парламент вече напомни на страните членки на ЕС, да се присъединят към общата позиция на Брюксел за солидарно осъждане на първия геноцид през миналия век.

Една любопитна статия във френския вестник „Льо Монд Дипломатик“ напомня, че Холокоста срещу евреите, осъществен от нацистите през Втората световна война, е бил вдъхновен от жестокия пример на турските палачи, успели да впечатлят изключително силно германските генерали, обучавали османската армия през Първата световна война.
Явно е, че историята наистина се повтаря, и то като поредната трагедия в резултат на ненаучените уроци от миналото.

Ще си научат ли историческия урок нашенските политици? Това ще стане ясно само след седмица, когато и те ще се изправят пред съда на човешката цивилизация. Тогава ще разберем окончателно в чии ръце е съдбата на нашата нация, дала многобройни свидни жертви в мрачните времена на друг един геноцид, погубил най-достойните синове и дъщери на древния български народ.

Отговорността към бъдещето започва от отговорността за миналото. А политиците би трябвало да знаят най-добре тази историческа максима. Премълчаването на един геноцид означава негласното му приемане като нормален акт на тогавашната турска империя. Заради която цялата ни нация днес признава, че сме изостанали с векове от цивилизационното развитие на Европа. Сега е моментът да станем най-сетне европейци и да се отървем завинаги от робските комплекси в нашето християнско самосъзнание.


В категории: Коментари , Горещи новини

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
petya
24.04.2015 10:40:53
0
0
Parviqt genochid e tozi nad trakiiskite balgari ot Belomorska Trakiq prez 1913 godina. Dve godini po-kasno sledvat armenskite klaneta.
4
европеец,
19.04.2015 18:26:49
0
0
ВТОРИЯТ ГЕНОЦИД ,БЕШЕ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ,ПРЕЗ АПРИЛСКТО ВХЗСТАНИЕ/УБИВАА БЕЦИ И БЕЬЕТА НА ДРЪВНИКА ПРЕД ОЧИТЕ НА МАЙКИТЕ ИМ,ТРАКИИСКИТЕ БЪЛГАРИ САЩО ОИ ДИВАШКАТА ЖЕСТОКА АИАТСКА ИМПЕРИЯ.ЖАЛКОТО ЧЕ НИ ОСВОБОДИ ОТ ТУРЦИЯ НЕ ДЪРЖАВА С ШО ГОДЕ ДЕМРКРАТИЧНА УПРАВА АМИ ДИКТАТОРСКА И СПРЯМО СВОЯ НАРОД ЦАРСКА РУСИЯ,АКО БЕШЕ ЗАПАЛНО ЕВРОПЕЙСКА ,ЯМЕ ЛА БЪДЕМ ГОЛЯМА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА ,А НЕ РУСКА ГУЬЕРНИЯ,
3
европеец,
19.04.2015 18:26:49
0
0
ВТОРИЯТ ГЕНОЦИД ,БЕШЕ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ,ПРЕЗ АПРИЛСКТО ВХЗСТАНИЕ/УБИВАА БЕЦИ И БЕЬЕТА НА ДРЪВНИКА ПРЕД ОЧИТЕ НА МАЙКИТЕ ИМ,ТРАКИИСКИТЕ БЪЛГАРИ САЩО ОИ ДИВАШКАТА ЖЕСТОКА АИАТСКА ИМПЕРИЯ.ЖАЛКОТО ЧЕ НИ ОСВОБОДИ ОТ ТУРЦИЯ НЕ ДЪРЖАВА С ШО ГОДЕ ДЕМРКРАТИЧНА УПРАВА АМИ ДИКТАТОРСКА И СПРЯМО СВОЯ НАРОД ЦАРСКА РУСИЯ,АКО БЕШЕ ЗАПАЛНО ЕВРОПЕЙСКА ,ЯМЕ ЛА БЪДЕМ ГОЛЯМА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА ,А НЕ РУСКА ГУЬЕРНИЯ,
2
pensioner
19.04.2015 04:32:04
0
0
В момента тече с пълна сила геноцида спрямо българският етнос.2000000 млади българи са прогонени от страната.2000000 пенсионери деградират и измират от мизерия.Да не говорим за заслугите на ненаситното лекарско съсловие,което иска да има американски доходи,за сметка на най-ограбеното население.Добавям и вилнеещите по селата цигани и автоджигитите по пътищата.Всички са се впрегнали задружно да изтребят един древен народ.След двадесетина години ще ронят лицемерни сълзи.Бог да пази България!
1
privat opinion privat solution
18.04.2015 17:11:05
0
0
taj kato v momenta nashumja aferata na garzite s iskane za reparazii za okupaziata pres vsv
to mnogo strani imat pravo na reparazii za okupazii.
balgaria bila okupirana 500 godini ot turzia kakto i mnogo drugi narodi tutzia bila okupirana sled parvata svetovna vojna ot garzia anglia franzia makedonia bila okupirana ot garzia sarbia
balgaria bila okupirana ot savetskia sajus 2-3 godini germania bila okupirana 45 godini at anglia franzia usa rusia rusia bila okupirana ot tatarina shingis han
mnogo godini i t.n. zatova da se buta nevnimatelno v istoriata e kato da shovarkash v stari rani s zel na oblagi
za tesi mnenia na mnogo balgari i nebalgari israseni s moja pomosht moshe bi imam pravo da iskam honorari za da moga da otida isvestno vreme na
reha poshivka kadeto si iskam i da pravja polesni prijatni zaposnatstva i prijatelstva s polesni i prijatni personi .
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки