Момчил войвода – от разбойник до севастократор

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

За него се носи слух, че е бозал най-малко 5 години и с това обясняват високия му ръст, който бил близо 2 метра. На хората, повечето от които по това време са около 1,65 м високи, той изглеждал истински исполин. Освен това притежава и титанична сила – едва двадесетгодишен можел да пречупи 10-годишно дърво. Лъкът му бил направен от ясенов клон, дебел колкото човешка ръка, на който само той можел да опъне тетивата от биволски ремък и да праща стрелата на 300 разкрача, пробивайки и най-якия щит.

Но и нравът му бил буен. Родителите му били земеделци, но тази работа не била за него. От ранна възраст той става разбойник и с дружината си напада и обира богати български и ромейски владения. Всичките му другари са облечени с ризници, шлемове, имат мечове и лъкове, затова не приличат на разбойници, а на войници от редовна елитна армия.
По това време Западните Родопи са метежна област. Тя преминава ту в българско, ту във византийско владение. Българската царска власт в този район е отслабена, а в Цариград императори се борят помежду си за трона. На всеки е необходима боеспособна войска, затова се стремят да привлекат Момчил на своя страна. Пръв това успява да направи ромейският василевс Андроник ІІІ Палеолог.

Момчил става стратиот-прониар, на когото се дава поземлено имение срещу задължение да служи във войската. Така той скъсва с разбойничеството и се присъединява към нисшата византийска аристокрация. За него обаче това не е достатъчно. Той се цели много по-нависоко и иска да се сроди с императорския род.
Андроник му отказва и затова Момчил преминава на служба при сръбския крал Стефан Душан, заедно със своите 2000 бойци.

Но не е доволен и от него, защото не му плаща редовно уговорената издръжка Затова през 1343 г. се присъединява към Йоан VІ Кантакузин в ожесточилата се гражданска война във Византия. По това време дружината му е нараснала на 5000 пехотинци и 300 конници. Той получава във владение областта Меропа и титлата севастократор. Превзема Ксанти и прави града своя столица.

Момчил притежава малък флот, който господства в крайбрежието на Западно Егейско море и с който нанася големи поражения на турската орда на Умур бег, подпалвайки корабите му, а някои от тях пленява. Обявява се за независим владетел, но не се титулува цар или дори деспот, а само войвода. Въпреки това столицата му Ксанти е наричано още и Царево.
Обгражда се от всевъзможни врагове, които непрекъснато го нападат. Момчил  обаче има достатъчно високо самочувствие и сила, поради което е способен не само успешно да се отбранява, но и да ги громи. Той разбива войската на Кантакузин при Гюмурджина и нанася второ голямо поражение на турците при Порто Лагос. Това кара противниците му да се обединят.

През 1345 г. 20-хилядна ромейско-турска армия настъпва срещу него. Битката става при Буруград, това е втората столица на Момчил, наричана още Орлово гнездо. Учудващо е защо той приема тази битка, след като разполага само с 4000 конници. Би могъл да привлече противника в родопските теснини, да го раздели на части и да унищожава поотделно всяка една от тях, което успешно е правел при други подобни случаи. Вероятно това е предизвикано от самочувствието му, че е непобедим.

Грешката му обаче е наказана. Въпреки юначеството на неговите воини, голямото числено превъзходство на противника решава изхода от сражението. Когато остава с шепа воини, иска да му отворят портите на Буруград, но те остават залостени. Това предателство решава съдбата на Момчил и той намира своята гибел.

Във фолклора Момчил се възхвалява като първия, който се опълчва на турското нашествие на Балканите. Освен това се разказват и легенди за приказното му съкровище, но то и до днес не е намерено. Една от вероятностите е да е било открито от Вълчан войвода, който е потомък на Бимбеловия род, основан от Момчил, и пренесено на друго място. В преданията на потомците в Западнородопския край за Момчил войвода е запазен споменът като за юнака, пожертвал живота си в защита на българщината.



Патриотичен календар

23 февруари 1871 г. — В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор

24 февруари 1878 г. — Джумая (дн. Благоевград) е освободен от турско робство

24 февруари 1945 г. — Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задача за провеждане на Мурската операция

25 февруари 1905 г. — В България е регистриран първият картел — Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики

26 февруари 1851 г. — В Шумен е основан първият български оркестър, негов ръководител е Михай Шафран

В категории: История , Горещи новини