Победата над турците при Овеч


Победата над турците при Овеч
Останките от крепостта Овеч днес
25 Декември 2014, Четвъртък


Преди 570 години
Това е една много малко известна битка между войската на полския крал Владислав ІІІ (по-късно наречен Варненчик)


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

и трансилванския войвода Янош Хунияди с турците. Още по-малко се знае, че в нея са взели участие и българи.
Полско-трансилванската войска, която има намерение да стигне и превземе Одрин, тогавашната столица на турците, тръгва по течението на Дунав, презема Видин, Лом, Оряхово, Никопол, Тутракан и се отправя към Варна. С нея е отрядът на Фружин, син на цар Иван Шишман, с 3500 български бойци. Стигат до Овеч (край днешна Провадия). Това е стара българска крепост, която турците са превзели. В нея има гарнизон от 9 хиляди османски войници и тя се намира на пътя на християнската армия. Опасно е да бъде заобиколена, защото турците може да ги нападнат в гръб, затова трябва да бъде превзета и да се унищожи турския гарнизон.

Първият щурм обаче е неуспешен и тогава войводата Янош предлага крепостта да бъде обсадена, а те да продължат пътя си. Владислав обаче не е съгласен, защото за тази цел трябва да се отдели част от войската, а това ще намали нейната сила. Тогава Фружин казва, че в крепостта живеят много българи, които са превърнати в роби, пасат добитъка и работят по нивите, които вече са собственост на турците. Той предлага неговите бойци да се присъединят към тях, когато се завръщат в крепостта, за да влезнат в нея.

Преоблечени като селяни, за няколко дни към 600 души са влезли в крепостта, а под дрехите си са прикрили мечове. През нощта се промъкват в къщите, в които са настанени турски войници и офицери, и ги избиват, като отмъкват труповете им в околните баири, а на другия ден селяните ги заравят. За една седмица гарнизонът, командван от Яшлъ бег, намалява с повече от 800 души. Понеже не е открит нито един от изчезналите, сред турците се разнася поверие, че те са отвлечени от таласъми и караконджули. Започват да дават караул пред всяка къща, в която живеят турски войници и офицери, но и това не помага, хората на Яшлъ бег продължават да намаляват.

С оръжията на убитите турци Фружин, който е сред влезлите в крепостта, въоръжава българите, живеещи в нея. На Архангелов ден, малко след полунощ, всички въоръжени българи (бойците на Фружин и местните жители) нападат турците – спящи, караулещи пред къщите, охраната на конака и стражите по крепостната стена. Присъединяват се и такива, които нямат мечове и ятагани, но са грабнали коси, вили, мотики, брадви. На разсъмване крепостта е овладяна от българите.

Радостта обаче е краткотрайна. Оказва се, че преди това Яшлъ бег е изпратил хора до Шумен и Русе, където има големи турски военни части, и ги призовава на помощ. Към 9 ч. първа идва колоната от Шумен, а час по-късно и тази от Русе. Всяка от тях е от по 10 хиляди души. Християнската войска също е към 20 хиляди. Но към нея се присъединяват  4000 души от местното население, което се е въоръжило с ятаганите на избитите турци.
Владислав, който е водач на похода, обявява, че поема русенската колона, а Янош – шуменската. В този момент е забравил, че и Фружин е съюзник. Той обаче не бездейства. Във вече започналата битка нарежда бойните рогове да свирят и всички българи се стичат до разветия пряпорец на върха на баира, в който са заровени убитите турци по времето на нощните набези на българите в крепостта.

Нападат османците флангово и разстройват редиците им. Битката продължава до към 16 ч. и завършва с победата на християнската армия. Унищожени са 5000 турци, 8000 са пленени, само 4000 се спасяват с бягство от бойното поле. Има поверие, че на това място е бил съграден параклис „Архангел Михаил“, който е окрилял българите в битката. През 1618 г. арабският хронист Албасъмар, който е посетил тези места, пише: „Тук преди около 200 г. се е разразило голямо сражение между турци и християни, в което са загинали много воини на Аллаха“.


Патриотичен календар

19 декември 1879 г. — Подписан е Мемоарът на българи от Македония - обръщение на 102 македонски българи към Великите сили

20 декември 1927 г. — Правителството на България пренебрегва някои клаузи на Ньойския мирен договор и започва възстановяването на редовна и боеспособна българска армия

20 декември 1943 г. — Британско-американската авиация извършва четвърта бомбардировка над София, при защитата на която загива българският летец Димитър Списаревски

20 декември 1944 г. — В България започват заседанията на така наречения Народен съд

20 декември 1968 г. — Българската православна църква възстановява (след прекратяване през 1916 г.) поправения Юлиански календар, с което се въвежда празнуването на Рождество Христово на 25 декември

20 декември 1977 г. — Завършва първото българско околосветско плаване на яхтата „Кор Кароли” с капитан Георги Георгиев

21 декември 2001 г. — В софийската дискотека „Индиго” загиват седем деца

23 декември 1880 г. — Приет е първият избирателен закон в България

23 декември 1906 г.  — Умира Даме Груев

25 декември — Рождество Христово (Коледа)


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки