Пътят, който води към храма


Пътят, който води към храма
Изградената от Съюза на архитектите творческа база, реплика на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“
21 Декември 2014, Неделя


Инициативен комитет от архитекти изрази позицията си по казуса с манастира „Св св. Кирик и Юлита", който бе завладян от пловдивския владика Николай

Автор: арх. Здравец Хайтов

Още през миналата година „Десант“ запозна своите читатели с казуса с горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. Припомняме накратко историята на спора за него между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите в България (САБ).
През 1982 г. Националният институт за паметниците на културата констатира, че светата обител се е срутила. И тогава от САБ  идва идеята на мястото на манастира да се построи негова реплика, която да се използва като международен учебен център и творческа база на архитектите.

Речено-сторено. Като при строежа й  е запазена единствената оцеляла автентична сграда – манастирската църква „Св. Параскева“, която се поддържа от митрополията, както и каменният свод от оградата на някогашния манастирски комплекс.

Но през 1998 г. Пловдивската митрополия завежда иск, с който настоява договорът за предоставяне за ползване от 1982 г. да бъде обявен за нищожен. Съдът обаче го отхвърля.
Десет години по-късно – през 2008 г., пловдивският владика Николай завежда дело за цялостното и безусловно връщане на манастира на Пловдивската митрополия. През 2011 г. Окръжният съд приема решение изцяло в полза на митрополията, което е потвърдено на втора инстанция. Съюзът на архитектите в България обаче го обжалва и предстои ВКС да вземе окончателно решение за евентуално преразглеждане на делото.

Междувременно българските архитекти подготвят протестни действия срещу завладяването на имота от пловдивския владика, а техен инициативен комитет разпространи позицията им, в която се изтъква:
„Ние, архитектите на България, ние, съзидателите на ценности отвъд човешкия живот, считаме, че в противоречие не само с нашето верую и морални ценности, но и с общочовешкия съзидателен стремеж, е отнет несправедливо нашият храм – градената от поколения архитекти, инженери и  технически сътрудници творческа база и академия на архитектурната гилдия.

Съюзът на архитектите в България избра пътят, водещ към храма, да е пътят на съграждането и за три години от изоставените руини направи творческа база и Международна академия на архитектите в България. Намери сили да превърне някогашния комплекс „Св. св. Кирик и Юлита“ в Горни Воден от местообитание на политически затворници, известно като „Годна вода”, и от диспансер за душевно болни хора в светски комплекс и творческа база на българските архитекти“.

По-нататък в декларацията на архитектите се подчертава, че всичко това е станало не с държавни средства, а с пари, „заделени от проектантските хонорари на архитектурната общност в продължение на десетки години“, като направеното от Съюза е съобразено с  добрите практики на християнската и манастирска архитектура.

Успоредно с това САБ е изпълнил поетия си към Българската православна църква ангажимент да възстанови 40-те икони от иконостаса на църквата в двора на комплекса, предавайки ги на Пловдивската митрополия. В най-тежките за държавата години с дарения на своите членове САБ извършва и реставрация на стенописите, като поддържа състоянието на църквата, така че да е от полза на хората и миряните.

„Дай и ще ти се въздаде” е казано и архитектите на България, дълбоко почитайки и уважавайки ценностите на Българската православна църква, изпълняваха в продължение на десетки години своя морален дълг и даваха своята лепта, за да го има Българското православие! Ктиторите на десетки храмове, църкви и манастирски комплекси, камбанарии и параклиси, българските архитекти, инженери, техници и хора на творческия труд бяха до Българската православна църква, докато тя се въздигаше след униженията на комунизма, разкола и лутането в новото време“ – отбелязват от Инициативния комитет на архитектите, които се надяват на справедливото отсъждане на българския съд.

Българските архитекти даваха според силите си  и според морала и вярата си. Ред е на Българската православна църква да въздаде както повелява Моралът и да погледне своите чада и с двете очи, за да види и чуе техните тежнения.
Защото казано е, че човек може да има всичко на този свят, но каква полза, ако помъчи душата си?!


Съдът даде църква на община

Състав на Пловдивския апелативен съд реши спора за собствеността на най-голямата селска църква в България. Магистратите дадоха храма „Успение Богородично“ в хасковското село Узунджово на общината.
Съдиите уважиха доказателството, че вписаният в 100-те национални туристически обекта православен храм, след някогашното си преустройване от джамия в църква, първоначално е бил дарен от цар Фердинанд на селото, след това е бил одържавен, а накрая е актуван като общински.

„Това не означава, че в него няма да се провеждат богослужения. Ние поддържаме сградата и  отделяме средства за нея. Нещо, което БПЦ не може да си позволи", коментира хасковският кмет Георги Иванов.


С дарения на своите членове САБ извърши реставрация на стенописите в действащата църква

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки