Внук на основателката на обителта „Покров пресвятия Богородици“ в Самоков е основоположникът на периодичния ни печат Константин Фотинов
Автор: Иван Ненов
И до ден днешен самоковци наричат девическия манастир „Покров пресвятия Богородици” „Бабите”. Не може да се съмняваме, че това име е останало от неговата създателка баба Фота. А може би после във времето това наименование е съвпадало с годините на възрастните монахини, макар че в светата обител – както някога, така и днес, монашеството приемат млади девойки.
В старата митрополитска кондика за 1872 г., където е записан уставът на калугерките, е отбелязано, че женският манастир съществува от един век насам, което установява точно годината на неговото основаване – 1772-ра. Разпръснатите монахини от Зографския, Хилендарския, Иверския, Рилския и други манастири из града били събрани в един метох - „кутия”, както тогава самоковци наричали метоха, от баба Фота – (хаджи Фота Йовчева).
А коя е тя? По спомени на нейни потомци Фота Йовчева е родена в Пловдив, като родителите й са от Карлово и Калофер. Омъжва се за Йовчо, който бил също от Подбалканския край. Овдовяла млада, Фота била изпратена от баща си – доста състоятелен занаятчия – кожухар, да се учи в Киевската лавра.
От Киев тя се завръща с високо за онова време образование и с монашеското име Теоктиста, а със средствата, които е събрала в Русия, основава в Самоков девическия манастир.
Защо е избрала Самоков, където е приютила и децата си? От средата на ХVІІІ век Самоков, като център на епархия, е средище с най-добре съхранена църковна дейност, за което основна роля е изиграла близостта до Рилския манастир.
И досега в Девическия манастир са живи спомените, че целият ХІХ век е бил свързан с рода на баба Фота, защото в него като монахини са се подстригвали нейни дъщери, внучки и правнучки. А внукът й Константин, взел за фамилно име това на именитата си баба – Фотинов, е сред най-големите книжовници на Възраждането и основоположник на българския периодичен печат със списанието си „Любословие”.
Баба Фота се е познавала лично с автора на „История славянобългарска” Паисий Хилендарски. Ето един запис от 1918 г.: „Отец Паисий е роден в село Доспей, починал е в Самоков и е погребан в старите гробища на града, които бяха в двора на черквата „Св. Николай”. Това зная от баба ни Фота и майка ми Сузана, които казваха още, че баба ни придружавала дякона из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, та чак до Велес, където из градове, села и манастири проповядвали българската вяра”.
Това са думи на монахинята Евантия Алексова Сахатчи, служителка в метоха „Св. Богородица” в Самоков, които записах в дневника си на 10 октомври 1918 г. при демобилизирането ми в Самоков като войник в Първата световна война.
Монахиня Евантия е дъщеря на Сузана – сестрата на Константин Г. Фотинов, внучка на хаджи Фота Йовчева и последна обитателка на игуменската й килия в метоха...
При срещата в метоха с баба Евантия – и сега си спомням малкото й бледо лице и живите сини очи, които светкаха под черната забрадка на челото й – тя ми описа хаджи Фота Йовчева като едра, умна, набожна, делова и смела – „мъжка жена”, не се страхувала нито от пашата, нито от гръцкия владика, с когото водела нестихваща вражда.
Това потвърди и дядо ми Иван Алексиев Сахатчиев, на който Фотинов също е вуйчо, и добави, че по време на въстанието в Сърбия турците възложили на хаджи Фота дипломатическа мисия – да отиде в Сърбия и да убеди Милош Обренович да спре бунтарството, а тя поощрила княза да разшири бунта и в България, за да дойде и в нея свободата. (Никола Чолаков, сп.„Родна реч”, кн. 8, 1983 г.)
През 1972 г. по повод 130 години от излизането на списание „Любословие” се срещнах с този потомък на Фотиновия род, за когото след това в местния вестник „Самоковска комуна” публикувах „С името на Фотинов”, където съм записал за него: „Макар и прехвърлил осемдесетте години, бившият съдия Никола Г. Чолаков е запазил свежестта на словото и разказите, които е слушал от баба си, дядо си, родителите, роднините, близките и познатите за прадядото К. Фотинов. Като дете е живял в родната къща на Фотинов в Самоков и по-късно, когато е разбрал, че са оскъдни данните за живота на Фотинов, е събирал старателно онова, което е съхранено в паметта на близките.
Той проследява родословното дърво на хаджи Фота – баба и духовна възпитателка на Константин Фотинов. Открива два много ценни документа – завещанието на баба Фота, направено в Самоков и завещанието на Константин Фотинов, направено в Цариград. Притежава автентични снимки на Фотинови родственици от онова време. Плод на няколкогодишна упорита работа е трудът му „Константин Г. Фотинов – одухотворен продължител на Паисий Хилендарски (скици и спомени)”, който труд Никола Г. Чолаков е предал в БАН. За съжаление трудът му не е бил отпечатан и е изчезнал“.
Баба Фота е родена през 1734 г. – 12 години след Паисий. Това, че нейните родственици са я запомнили като хаджийка, т.е. била е на поклонение на Божи гроб, а и като придружителка на Паисий Хилендарски, не е ли логично основание да си обясним написаното в кондиката, че първият възрожденец е починал също като хаджия и е погребан – пак по спомени на баба Фота, през 1798 г. в двора на църквата „Св. Никола” в Самоков? Баба Фота е доживяла до дълбока старост – починала е на около 109-годишна възраст.
Девическият манастир, създаден от тази бележита възрожденка, съществува и днес и е един от паметниците на културата, който повече от двеста и четиридесет години е едно от духовните огнища в Самоков. Тук се съхраняват мощите на св. Сава Сръбски. Запазена е и килията, под която е скривалището, където се е укривал Апостолът на свободата Васил Левски. Стоян Заимов в „Дяконът. Кратка биография”, издадена през 1895 г., разказва, че Левски е бил придружаван в Самоков от Младенчо Бинбаши и Иванчо Чакалчето. Пленил с идеите и с гласа си монахините, Апостолът „сполучил да основе в Самоковско „женски калугерски, таен, български, революционен комитет”,... а „сестрите се заклели на Апостола и обещали, че ще бъдат верни до гроб на „комитетската тайна” и на българското освобождение...”
В средата на манастира е храмът „Покров Пресвятия Богородици“. Сегашният храм се изгражда през 1837-39 г. В ония години той е посещаван от митрополит Доситей, Авксентий Велешки, Неофит Рилски, от основоположника на Самоковската иконописна школа Христо Димитров. Тук има икони от синовете му Димитър Зограф и Захарий Зограф.
Вратите му са отворени за поклонници и туристи.
Всички, които искат да бъдат в съприкосновение с времето на нашите предшественици, да се насладят на тишината и мълчанието на миналото, да изживеят мигове от монашески нощи, да усетят въздействието на духовността, която ни е събудила от робския сън – могат винаги да посетят храма и манастира, скрити зад високи дувари на ул. „Цар Борис ІІІ“ в Самоков.
И да сторят поклон на основателката му баба Фота, разбира се. Защото такава българка не бива да бъде забравяна.
