Тази задача не е толкова трудна, както смятат повечето хора
Автор: Дина Харизанова
Мангото, което вече се среща по всички щандове в родните ни супермаркети, е плод, раждан от тропическо вечнозелено дърво. Както вече сме писали в „Десант“, то се отличава с множество хранителни и лечебни достойнства и все по-често напълно заслужено намира място на нашата трапеза.
Въпреки че минава за екзотично растение, то все пак може да бъде отглеждано и у нас, естествено в домашни условия. Трябва обаче да си даваме сметка, че бързо става доста голямо и затова преди всичко трябва да му се осигури голям съд, в който да се отглежда – подходящи за целта са саксиите и кашпите, в които се засаждат декоративните палми. Нужно е още въздухът в помещението да бъде сух, но стаята редовно следва да се проветрява, а също и да е добре осветена от слънцето. Температурата в нея не трябва да пада под 15 градуса.
Иначе мангото лесно може да се завъди от голямата плоска костилка, която е разположена в сърцевината му. За целта обаче плодът следва да е добре узрял. Този избор доста се затруднява, имайки предвид, че отгоре пожълтява или почервенява не при всички сортове – при някои от тях повърхността на мангото остава зелена дори при презряването му.
За да се отдели костилката, трябва да се избере по-омекнал плод. В него дори понякога може да се намери вече леко разтворена костилка с показващ се кълн.
Преди засаждането тя трябва добре да се изчисти от плодното месо, което всъщност не е много лесна работа заради влакнестата му структура. Добре е месестата част да се остърже хубаво с нож, иначе след засаждането може да се появи плесен.
Костилката трябва да се използва веднага, след като бъде отстранена от плода, иначе няма да покара. Засажда се с разтворения й ръб надолу, близо до почвената повърхност. Ако все още костилката не се е пукнала, трябва да се пусне за 1-2 седмици в чаша с вода със стайна температура, която следва да се сменя на всеки 2 дни. След това се засажда, като още веднъж се почистват остатъците от месото на плода. Друг начин е да се остави да набъбне, завита в мокро парче плат, но в този случай трябва да се внимава да не се допусне изсушаването й.
За растението се избира лека почва – като за кактуси, смесена с керамзит или камъчета. Отгоре може да се направи своеобразен парник от пластмасова бутилка с изрязано дъно, чиято капачка от време на време се отвинтва, за да се осигури проветрение.
Съдът се поставя на светло място и почвата се поддържа влажна. Особено важно е да се осъществява редовно поливане след появата на кълновете, което става след около 4 до 10 седмици. От една костилка понякога се появяват едновременно по няколко семеначета. Първоначално те растат доста бавно, след това растежът им се ускорява. След като укрепнат, постепенно се аклиматизират, „парникът“ се премахва и отделните растения се пресаждат в индивидуални, по-просторни съдини с плодородна почва, към която се добавя ситна мраморна фракция.
Мангото е взискателно към влажността на въздуха и затова младите екземпляри е нужно периодично да се пулвелизират.
Новите растения ще започнат да цъфтят на възраст от 6 до 10 години. В нашите климатични условия може да се стигне до цъфтеж не само в стайни условия, но и в оранжерийни – нещо, което е по-реално да се случи в южните райони на страната ни. Но плодоносенето дори и там е доста голяма рядкост. Работата е там, че огромният брой цветове и метличиното жълтеникаво или червеникаво съцветие (понякога те достигат до 10 000) не се опрашват дори в плантациите и много малко от тях формират плод. На прозореца, където условията са далеч от изискванията на тази култура, вероятността е още по-нищожна.
Затова тези, които решат да си отгледат манго вкъщи, трябва да бъдат подготвени за това, че ще получат едно наистина красиво тропическо растение с ланцетни, леко вълнисти по края кожести листа. Обикновено младите листенца са обагрени в жълто-зелени или червеникави тонове, след което стават тъмнозелени отгоре, а малко по-светли от долната си страна.
