Преподобни Пимен – вдъхновител 200 години преди Паисий


Преподобни Пимен – вдъхновител 200 години преди Паисий
Икона на св. Пимен Зографски в едноименния храм в бургаския квартал Крайморие
01 Ноември 2014, Събота


Преподобни Пимен е книжовник, просветител и зограф, голям родолюбец и народен будител.

Автор: Тодор Бакърджиев

Неговото апостолско дело и свята личност изпъкват на междата на XVI и началото на XVII век. Данните се съдържат в оцелели до днес негови книжовни трудове – един октоих (осмогласник - богослужебна книга, използвана в православната църковна практика) и един миней от 1618 г. за месец ноември (богослужебна книга, съдържаща песнопения и четива за неподвижни празници). Освен това преписал и съставил още много книги. Свидетелство за дейността му са и редица църкви, изградени или възстановени от него, почти с еднакви надписи и в един стил стенописи.

В своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски го нарежда като светец в отдела „Просияли български светци“ и отделя немалко място на личността и дейността му. „Свети Пимен преподобни приел в „Изограф“ („Зограф“) монашество, пише Пийсий. „Тоя св. Пимен се грижел, трудел и направил много черкви и обновил манастирите в Софийска епархия, оттам бил родом. След това обновил Черепишкия манастир край река Искър. Тук и починал. След много години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинска епархия в Суходолския манастир.“

През 1938 г. е открито в късен препис едно по-пълно житие на Пимен, писано от неговия ученик Памфилий. Данните от Паисиевата история напълно съвпадат с тези от него. Несъмнено Паисий е използвал някой негов по-стар препис.
Пимен, чието светско име е Павел, е роден около 1560 г. в София. Учил е 6 години при Тома Иконописец в църквата „Свети Георги“ в София. След това заминал за Атон, обходил всички тамошни български манастири и се установил в Зографския. Будният и любознателен младеж проучил много български писмени паметници като хрисовули и др. Приел монашество и се отдал на просвета, строителство и зография.

При него идвали и монаси от другите манастири. За всички той бил „младият авва“ – младият отец и учител. Било му поверено цялото манастирско строителство. Но тъй като постоянно мислел за отечеството си, се завърнал в него, придружен от свои ученици и помощници.

Когато се завърнал, Пимен Зограф заварил убийствена среда на агарянското робство, когато данъците даджия и берий ставали все по-непосилни. За крехък баланс поробителите разрешили на българите да строят повече църкви и манастири. Точно това гениално използвал Пимен като съзидател на угасващото национално самосъзнание и неуморно започнал да възстановява стари храмове и да строи нови. Така съградил по села и градове 300 църкви и 15 манастира. Завръщането му в България било трайно упование за сънародниците му.
В житието се казва: “Името на Пимен се разпространи навсякъде...Отвсякъде се стичал народ при него“.

В календара на Българската православна църква преп. Пимен се чества на 3 ноември. С чертите на възстановител, книжовник, просветител и отличен зограф този голям народен пастир, будител и родолюбец – предтеча на Паисий Хилендарски с около 200 години –влиза в Пантеона на поредицата бележити българи.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки