За общото между калинките и скакалците в модела „Кой“


За общото между калинките и скакалците в модела „Кой“
Надали е нужно да гадаем кой предложи бившия евродепутат и настоящ активист на ДПС Метин Казак за посланик в Катар
24 Октомври 2014, Петък


На практика няма загадка кой повелява, когато Близнашки изпълнява, което не пречи очакваното количество беди да е непредсказуемо голямо

Автор: Ани Петрова

Умната и красива Ива Йорданова изненада с чисто популистки, но навременен танц на пилона на властта, формално различен от оня танц на пилон, с който някога се опита да пробие в шоуто „Умна и красива”. Новото й представление бе озаглавено „Оставка” и би трябвало да демонстрира чувство за хумор, тъй като не става дума за трайно слизане от сцената.

Поредната калинка на властта напусна поста си на зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) само пет дни, след като го получи от премиера Близнашки.
Той пък й го даде, защото лично се е убедил, по думите му, че това е една млада и амбициозна дама. А всъщност по нареждане на управляващия правителството вицепремиер Илиана Цанова, в чийто политически кабинет калинката Ива Йорданова бързо натрупа самочувствие.

Така се стигна до светкавичното й издигане в ДАБЧ със задачата да помогне на спецорганите да разкрият далаверите там. Както и до непредвидените в сценария протести на българи от Америка и Австралия срещу новоназначението на калинката, която пък на родна почва е и нещо като предвестник на коалицията между Реформаторския блок и ГЕРБ. В смисъл, че живее с поредния председател на СДС Божидар Лукарски, но работи във властта.

А иначе е дори смешно, че Ива Йорданова аргументира оставката си с желанието й да се яви на конкурс за длъжността, за да докаже, че я заслужава. Освен това е нелепо да казва, че дава оставка на петия ден, защото така постъпват достойните хора. И е саморазобличаващо да припомня принадлежността си към „умните и красиви” протестиращи. Всички знаем, че те вече са във властта и още ще се натискат за нея.
Поради което, преди умната и красива Ива Йорданова отново да оседлае нечий политически кабинет или някоя знакова институция, е редно да се побърза с демонтажа на модела „Кой”.

И не е зле да престанете да свързвате това знаково „Кой” само и единствено с Делян Пеевски. Все пак говорим за модел на политически назначения, взаимовръзки, обвързаности и насилствено подменяне на демокрацията. По темата е най-добре да чуем премиера на служебното правителство и професор по право Георги Близнашки.
„Никой не може да смята, че демонтирането на модела „Кой?” е проста задача. Това е дългосрочна задача, тя предполага смяна на политическия елит, а това ще отнеме 7-8 години и много търпение, за да могат да бъдат изведени нови фигури и създадени нови авторитети”. Това коментира неотдавна министър-председателят Близнашки в поредната си телевизионна изява.

Ерго – когато говорим за назначенията на кабинета „Близнашки”, трябва да имаме едно наум за модела „Кой”. Защото дори и служебният премиер еднолично и временно да  се бори с него с всички сили, то моделът остава за още 7-8 години, нали?
Пък и самият Близнашки надали е пример за подмяна на политическия елит. Освен ако не броим като такава подмяна прехода му от БСП към протестиращите и после към ГЕРБ, доколкото топли и разчиства мястото на Бойко Борисов на „Дондуков” 1.
Характерното за модела „Кой” в изпълнение на служебното правителство, създадено и със сигурност направлявано от президента Плевнелиев, е, че алогичните действия, съпоставими с назначаването на Пеевски в ДАНС, вървят с ясен или поне предполагаем отговор на въпроса „Кой”.

Спешните нови посланици

Надали е нужно да гадаем кой предложи бившия евродепутат и настоящ активист на ДПС Метин Казак за посланик в Катар. В случая зад модела стои неговият автор – Движението за права и свободи – което бърза да скрепи по недвусмислен и полезен за ДПС начин задкулисните уговорки за негласна подкрепа на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов.
В случая нямат никакво значение личните качества на Метин Казак – първо, защото не е дипломат от кариерата и назначението му е чисто политическо; и второ, защото това назначение се предлага от едно служебно правителство, което за пореден път излиза извън задълженията, които му вменява конституцията – само и само, за да е полезно на задкулисните си диригенти.

В случая е излишно да се уточнява, че и в трите посланически назначения, предлагани от „Дондуков”1 на „Дондуков” 2, няма нищо архиспешно, но пък заради скандалността им и потенциалната реакция на хората е преценено, че е по-добре те да не се предлагат от правителство с премиер Бойко Борисов.
Всъщност този път политическият коментар на скандалните назначения (и чистки, разбира се), предприемани от кабинета „Близнашки, дойде от коалицията "Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО".

Патриотите изпратиха протестна декларация до президента и премиера, в която се заявява, че решението на Министерски съвет в последните дни от съществуването на служебния кабинет е продължение на порочните практики за назначаване на дипломатически постове на удобни и партийно послушни лица в края на мандата на всяко едно правителство.
Според Патриотичния фронт особено скандално е предложението за извънреден и пълномощен посланик в Катар да бъде назначен Метин Казак. В декларацията се изтъква, че външната политика на България не бива да става за пореден път жертва на задкулисни партийни сделки, а дипломатическите мисии да се превръщат в топли местенца за партийни активисти.

На демокрацията й липсват умните протестиращи

Нали разбрахте, че според премиера Близнашки демонтирането на модела „Кой” ще продължи поне 6-7 години. Възниква въпросът дали този период е толкова дълъг заради сложността на процеса, или просто защото още не е достигнал своя апогей и има работа за довършване.
Кой, ако не порочният едноименен модел, извади от фризера комичния, но винаги верен на вожда Ваньо Танов и го чучна на стратегически важното за всяка управляваща партия място, начело на Агенция „Митници”?

Само не казвайте, че това е еднолично действие на финансовият министър Румен Порожанов, защото много харесва генерали от МВР (отпреди девоенизирането на министерството), които  възприемат десетте цифри на ЕГН-то като мобилен телефонен номер и различават данъчно правилната бира от пивото на Мишо Бирата примерно…
Чия креатура е бившият шеф на кабинета на незабравимия Симеон Дянков и настоящ финансов министър Румен Порожанов, когото осведомени спрягат за същия пост в бъдещото правителство на Бойко Борисов?

И какво мило съвпадение е, че служебният финансов министър Румен Порожанов и служебното правителство подготвиха актуализацията на бюджета по мерките и вижданията на бъдещия финансов министър Румен Порожанов и на (не)служебния премиер Бойко Борисов…
Кого ползва уволнението на шефа на ДКЕВР Боян Боев и заместването му със Светла Тодорова и Евгения Харитонова? За чие правителство и в чия угода служебното ръководство на МИЕ разработи предложение за промени в закона за ДКЕВР.
Малката беда в тях е, че заплатата на шефа на ДКЕВР отива някъде между 8 и 9000 лева – колкото на президента и премиера, взети заедно.

Голямата беда е предвиденото клониране на ДКЕВР в две такива комисии, което не просто умножава по две, а мултиплицира в геометрична прогресия и без това безконтролното чиновническо делене в угода на видими и невидими бизнес интереси.
Има и по-голяма беда и тя е в отсъствието на протестиращи. Не е нужно да бъдат същите умни и красиви братя по природа на Ива Йорданова, които правеха хепънинги пред сградата на Министерски съвет и редовно носеха плакати с надписи: „Кой?” и „Не сме платени – мразим ви безплатно!”.

Но нима не заслужаваха протести възкресението от нафталина на Ваньо Танов или масовите чистки по високите етажи на администрацията, или поредното превръщане на ДКЕВР в послушен изпълнител на волята на ресорното министерство, или прибързаното закупуване на поредните луксозни лимузини за бъдещите министри (същите „Ауди 8“, като любимата бронирана кола на Бойко Борисов, купена с партийната субсидия).
Липсата на протестиращи, утихналият глас на гражданското общество сякаш идват да докажат, че моделът „Кой” има силата на управляваща доктрина, при която в крайна сметка протестите се оказват платени и/или възнаградени…

А за какво протестира Близнашки?

По собствените му думи, новопроизведеният резач на трикольорни ленти и служебен премиер е излязъл преди година и нещо по улици и по площади, не защото протестите са неговото амплоа, а за да даде заедно с другите протестиращи „отпор на олигархията, която се опитваше да налага своя диктат във всички сфери на обществения живот, включително и в политическата сфера и положението стана нетърпимо”.

Е, днес положението видимо е търпимо. Освен за вложителите в КТБ.
Всъщност, ако тръгнем от частното към общото, то проблемът с калинките и „парашутистите” е стар колкото света, а на българска почва изпреварва Големанов и ще надживее управлението на не едно служебно правителство. Въпросът е в количеството.
Самотната калинка – Илиева или Йорданова – е повече пример как не бива да се кадрува, отколкото политическо бедствие. Когато обаче калинкокадруването се превърне в масова практика, оправдавана с политическата целесъобразност, тогава вече е време да сравним калинките със скакалците.

Както и да попитаме кой се предвижда да демонтира модела „Кой”? Не личи да е някой служебен премиер, надали ще е поредният партийно пристрастен и обвързан президент, абсурдно ще е да го направи и късния Борисов, който и до ден днешен вярва, че (здравни) министри се намират и край Околовръстното шосе на всеки български град.
Кой?


„Умната и красива“ Ива Йорданова кацна като поредната калинка в ДАБЧ и след  броени дни отлетя оттам, най-вероятно без трайно да напуска политическата сцена А чия креатура е бившият шеф на кабинета на незабравимия Симеон Дянков и настоящ финансов министър Румен Порожанов

В категории: Политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки