Една българска дивизия спасява страната ни от смъртна опасност


Една българска дивизия спасява страната ни от смъртна опасност
Българска телефонна станция с окопен перископ за наблюдаване на вражеските позиции в предната част на Дойран, март 1917 г. Снимка: ivanpeykovski.blogspot.com
06 Септември 2014, Събота


Наша делегация заминава за Дойран, за да издирва гробовете на загиналите там  бойци от Девета плевенска пехотна дивизия

Автор: Огнян Марков

Вбългарската история има факти, които години наред са били потулвани, върху тях не се е акцентирало в моментите, когато е трябвало да си припомним славното минало, за да подхраним поне малко днешното си национално самочувствие. След тях е участието на България в Първата световна война и най-вече сражението при Дойран, което дори и сега се изучава във военните академии в Европа.

През 2015 г. ще се отбележи 100-годишнината от началото на участието на българската армия във войната, като вече е сформиран Национален комитет на отбелязването на юбилея. По предложение на група съветници от Плевен наскоро бе създадена работна група, която през този месец ще издирва край Дойран гробовете на героите от Девета плевенска пехотна дивизия с мисия войнишките паметници да бъдат възстановени. Общо 20 офицери и 498 войници са оставили костите си на това място. 

Дойранската позиция геройски бива удържана в продължение на година и половина от плевенската дивизия, съставена от бойци от Плевенско, Ловчанско и Троянско. Нашата армейска част разгромява 10 противникови дивизии – 7 английски, 2 гръцки и 1 френска. Неин командир по време на сражениеят е ген. Владимир Вазов – брат на Иван Вазов, на героя от Одрин ген. Георги Вазов и на политика Борис Вазов.

Тайната на този феноменален военен успех всъщност е проста. Когато на 3 март 1917 г. поверената му армия заема Дойранските позиции, ген. Владимир Вазов обхожда лично цялата отбранителна линия и отдава конкретни и точни заповеди за укрепването й. За кратко време са изградени пет отбранителни позиции – инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да защитават бойците ни при артилерийски обстрел.

За изграждането им се труди денонощно целият личен състав на дивизията от близо 35 000 войници и офицери. Понякога се налага да се работи на 17 метра под земята. Ала тъкмо тези фортификационни съоръжения се оказват спасителни за българските войници и след войната ген. Вазов всеки ден ще получава по 2-3 баници - скромен знак на женската признателност, че е опазил българските мъже.

Първата атака на английския корпус срещу дивизията на ген. Вазов започва на 21 април 1917 г. Артилерийската подготовка продължава 3 дни, в които са изстреляни над 150 000 снаряда по българските окопи. След което две английски дивизии тръгват в атака, напълно уверени, че вече не е останал нито един жив българин. Укритията на генерал Вазов обаче са свършили работа и в нашите редици има само трима ранени...

На метри от нашите траншеи англичаните са посрещнати от плътен пушечен и картечен огън, а после българската пехота се хвърля в своята страшна атака „На нож!“ На бойното поле остават 8000 убити чужди войници, заловени са стотици пленници.
Следващата атака срещу непревзимаемата българска позиция е на 8 май. В нея участват вече три английски дивизии. След 6 поредни атаки те губят от 70 до 90% от състава си и прекратяват щурма.

Идва есента на 1918 г. и Антантата е твърдо решена да приключи с България. Крайната цел е ликвидирането й като държавата или в най-добрия случай - свеждането й до територията на днешните няколко области в югоизточната й част. Защото румънците искат всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър...
Но ето, че подвигът на една българска дивизия спасява страната ни от надвисналата  смъртна опасност!

Сега за превземането на българските позиции вече са хвърлени седем дивизии. На 16 септември по нашите окопи са изстреляни 350 000 снаряда. Съгласно тогавашните военни схващания, този път в тях наистина не би следвало да е останал жив човек. Загубите на българите в този огнен ад обаче са само 9 убити и 40 ранени...
Успешно е отблъснат и фронталният щурм, и опитът за обход край планината Беласица. Английският генерал Милн, командващ операцията, по-късно в спомените си ще отбележи: „Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени!”

Затова при следващата атака на 19 септември британецът събира всичко, което може да носи оръжие – готвачи, санитари и т.н., и го хвърля на бойното поле. В тази най-кръвопролитна за цялата война битка Милн е изгубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са значителни. А Девета плевенска пехотна дивизия дава само 494 убити и 1208 ранени...
На следващия ден става ясно, че пред българските войски противник няма и ген. Вазов иска заповед от командването да предприеме настъпление към Солун. Но заради пробива на българския фронт при Добро поле това така и не става.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. При слизането на българите от влака лорд Милн, вече фелдмаршал, изкомандва строената на перона почетна английска част: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят от Дойран!“


ген. Владимир Вазов

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки