Чехи, унгарци, германци и швейцарци създават след Освобождението първите бирени фабрики у нас
Автор: Камен Колев
Ако България днес се нарежда на 25-о място в света по потребление на бира от близо 60 литра на глава от населението годишно, в годините преди Освобождението за българите са били познати основно ракията и виното.
Чехът Иржи Прошек, който за първи път идва в България през 1873 г., за да работи на Барон-Хиршовата железопътна линия, забелязва, че местните шопи имат примитивен обичай да варят бира по време на жътвата.
Те накисвали ечемика, оставяйки го да покълне, изсушавали го, добавяли гореща вода и див хмел, с естествена ферментация и охлаждане. Чужденци от различни краища на Европа – Унгария, Чехия, Франция, Швейцария, поставят началото на българската пивоварна индустрия в първите години след Освобождението.
Най-напред бира у нас започват да произвеждат унгарски емигранти, доведени във Видин от лидера на унгарското революционно движение Лайош Кошут. Първото пиво те бутилират в Шумен през 1850 г. 32 години по-късно професионалният чешки пивовар Франц-Франтишек Милде основава бирената фабрика „Шуменско“ и съдейства за създаването на Българската асоциация на пивоварите.
Пивото навлиза в страната и в други градове - французинът Дюкорп, който е работил като железопътен инженер близо до София между 1873 и 1876 г., открива малка пивоварна в Княжево. В Пловдив през 1876 г. е отворена фабрика от двама швейцарци, а първата пивоварна във Варна датира от 1884 г., когато предприемачите Касабов и Втичев отварят малка фабрика.
Но да се върнем към началото. Последователите на Лайош Кошут правят първата бира преди 164 години в Шумен с помощта на голям казан и ярмомелка за малц. Десетина години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората със същия казан произвежда пиво, но въпреки усилията си, не успява да го наложи на пазара.
Отново производството на бира в Шумен е възстановено малко преди Освобождението от Ради Железов, известен като Гьокчеренлията, който построява градина-бирария, в която пласира произведеното пиво.
Натрупаният от предприемача солиден капитал е вложен от неговия син Антон Радев. През 1885 г. той преустройва и разширява малката фабрика, като доставя нови казани, варка, а по-късно и парна машина.
Днешната пивоварна в Шумен е основана през 1882 г. от седем предприемчиви шуменски търговци и чешкия майстор пивовар Франц Милде. Той идва в града през септември 1882 г. и само месец по-късно - на 26 октомври, се основава "Българско пивоварно дружество".
Целта му е варене и продажба на пиво на едро и дребно. Пак през 1882 г. един бръснар от Самоков, който преди това опитал пиво в Цариград, основава в родния си град пивоварна. Тя произвежда и бутилира бира до 1929 г. в зелени стъклени бутилки с фирмен знак „„Бр. Радойкови”. От 1915 г. ток за нуждите на бирената фабрика започва да произвежда динамомашината „Манесман-Мулак”. Тя генерира достатъчно електричество и за осветлението на съседните улици, много преди електрификацията на града през 1925 г.
Преди да стартира промишленото производство на бира в Шумен и Самоков, двама швейцарци с предприемчив дух – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер, изграждат пивоварната в Пловдив. Чужденците пристигат на Балканите в началото на 70-те години на ХІХ век.
По същото време техен сънародник – Кристиан Август Бомонти, който живее в Османската империя, вече е основал бирена фабрика в Цариград и планира експанзия към Пловдив. Фрик и Сулцер са впечатлени както от напитката, така и от предприемчивата идея на Бомонти, и решават заедно да създадат марката „Каменица“.
През 1876 г. Фрик и Сулцер окончателно напускат работата си като специалисти при строежа на Барон-Хиршовата железница и се захващат с пивоварство. Установяват се в Пловдив и през 1879 г. стартират производството на бира. През 1881 г. те регистрират първата българска търговска марка бира „Каменица“ и това се счита за началото на пивоварната индустрия в България.
В периода 1879 –1881 г. пивото се произвежда ръчно в малка работилница в квартал Алтъ тепе, но амбициите на Фрик и Сулцер са да построят модерна пивоварна. Избират място, за което се смята, че е било изчезналият осми хълм на Филипопол.
Името му е Петрица, но с течение на времето заради каменистия му характер е преименуван на Каменица, откъдето идва и името на марката. В онези години мястото е пущинак - мочурливо, обрасло с трева и набраздено със скални издатини. От него постоянно блика студена подпочвена вода.
Тъкмо тази изворна вода швейцарците използват за варенето на бирата. Новата модерна пивоварна стартира през 1883 г. с много модерно за времето си оборудване – бутилиращи линии с общ капацитет от 60 хил. бутилки на час, които дават възможност за рекордно производство.
В североизточната част на пивоварната двамата швейцарци обособяват и голяма акациева градина, в която се предлага прясна бира, а мястото бързо става любимо на пловдивчани.
Преди съединението на България производството на пловдивската пивоварна се увеличава почти двойно, тъй като румелийското правителство й отпуска заем от 50 златни турски лири за насърчаване на дейността. През 1892 г. фабриката дебютира с първото добре отлежало тъмно пиво. Събитието е прецедент за производството на бира в цяла България.
Същата година по време на Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив пивоварната получава почетен диплом. Година по-късно, през 1893 г. идва златен медал от престижния международен Exposition Internationale de Boissons Fermentes Hygiéniques в Брюксел, като наградата е връчена лично от белгийския крал Леополд II. Българското пиво грабва сребърен медал на Колумбовото изложение в Чикаго, а през 1894 г. отново превзема Брюксел – този път с бронзов медал.
Германецът Артур Вилзер е този, който открива първата пивоварна във Велико Търново през 1887 г. Само две години по-късно фабриката произвежда 130 000 оки пиво, от които 40 107 се пласират в окръга и страната. Използва се местен ечемик, а хмелът се доставя предимно от Австро-Унгария.
През 1902 г. дипломираният лекар от Прага д-р Константин Кожухаров се завръща в родния си град Стара Загора. Впечатлен от вкуса на светлото пражко пиво, той решава със свои съграждани да построи фабрика за бира. Тя е наречена „Бъдащност”, но старозагорци я именуват „Бирарията”.
Предприятието първоначално преуспява, но само няколко години по късно се сблъсква със сериозни трудности. Опитът за износ на продукцията в Истанбул се проваля поради липса на хладилни вагони. Пивоварната е обявена в несъстоятелност и е назначен синдик.
След края на Първата световна война двама предприемчиви старозагорци - братя Златеви, решават да възстановят дейността й. Те създават акционерно дружество “Тракия”, в което освен граждани на Стара Загора се включват и вложители от други градове.
Първият български майстор пивовар Андрей Брашованов, завършил пивоварното училище в Грима, Германия, започва работа в новото предприятие.
По-късно той става един от утвърдените специалисти по пиво в страната, издава първия български учебник по пивопроизводство и ръководи курсове за обучение на специалисти. Старозагорското пиво бързо успява да се наложи на пазара и заема трето място по продажби след "Шуменско" и "Прошеково пиво" . В края на 20-те години на миналия век обаче започва стремителен спад в производството на бира в България. Той се дължи на тежката акцизна политика на българското правителство, което поощрява винената индустрия. Това принуждава собствениците на бирени фабрики в България на 3 април 1927 г. да основат пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 предприятия за пиво.
По решение на картела се затварят 12 от тях, сред които и старозагорското. Затворените фабрики спират работа и част от тях продължават да работят само като депозитни складове за продажба на останалите действащи пивоварни. Но създаването на картела не успява да преодолее спада и през 1931 г. той спира съществуването си. През 1949 г. Андрей Брашованов дава идея старозагорската пивоварна да заработи отново и благодарение на него фабриката съществува и до днес.
