Войник до края на живота си


Войник до края на живота си
Константин Кесяков
30 Юли 2014, Сряда


Константин Искров Кесяков е роден през 1838 г. в Копривщица. Чичо му Петър е  търговец средна ръка, но се познава със замогнали се копривщенци, които живеят в Русия.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

По негова препоръка те посрещат 16-годишния Константин в Одеса и го записват във военното училище.
Завършва  го през 1856 г., произведен е в чин подпоручик и изпратен като взводен командир в Харковския полк. За 10 г. стига до чин капитан и командир на рота. Не забравя обаче, че е българин и следи с голямо внимание борбите на своите сънародници за национално освобождение, като редовно подпомага с пари и нашите революционери в Румъния.

Когато през 1868 г. назрява война между Сърбия и Турция, подава молба да му бъде разрешен 3-месечен отпуск, защото по време на цялата си досегашна служба не е почивал нито един ден. По това време Русия не участва във военни действия и молбата му е удовлетворена.
Кап. Кесяков заминава за Белград и се включва в организацията на Втората българска легия. По десет часа на ден обучава записалите се доброволци и създава много боеспособен отряд. На проведените маневри той е отличен като най-добре справилия се с поставените задачи.

Война между Сърбия и Турция реално няма и легията е разпусната. Силно впечатлени от способностите на кап. Кесяков, сърбите му предлагат да постъпи в тяхната армия с чин полковник. Кесяков отговаря, че не иска чинове и служба, а се ръководи единствено от мисълта за освобождението на своя поробен народ.
Връща се в Русия, където изкарва курс във Военната академия. Произведен е в чин майор и е изпратен за нач.-щаб на Лвовския полк. Там след две години е произведен в чин подполковник.

След Априлското въстание Русия стига до мнението, че т. нар. Източен въпрос може да се разреши само по военен път и затова поема курс за подготовка на война срещу Турция. Тогава подп. Кесяков подава рапорт, с който иска да бъде изпратен в Бесарабия, за да организира живеещите там българи в опълчение. От април 1876 г. до май 1877 г. той обикаля българските поселища и набира  доброволци за опълчението. Записват се 3500 души.

Когато войната е обявена, той ги посреща в Кишинев, въоръжава и обучава. Така се създава Първа опълченска дружина и Кесяков е назначен за неин командир с чин полковник. Дружината участва в боевете при Казанлък, Карлово, Котел, Твърдица, Стара Загора, в защита на Шипченския проход и Шейново.

След края на войната, в периода на временното руско управление Кесяков активно участва в създаването и обучението на българската войска. Княз Дондуков-Корсаков ходатайства пред княз Батемберг той да бъде произведен в чин генерал, но по това време е невъзможно. В България има 38 капитани и един майор – Муткуров, който е получил този чин, защото е нещо като военен министър в Източна Румелия.
Така се приема компромисен вариант и Кесяков е назначен за началник на източно-румелийската милиция. В началото тя е брояла 1200 души, но за една година той увеличава числеността й на 3100 човека. В нея са включени бивши опълченци, участници в чети и по-млади родолюбиви българи.

След обявяването на Съединението през 1885 г. милицията се влива в редовете на българската войска, която отначало се дислоцира на границата с Турция, а след това нанася съкрушително поражение на сръбския агресор. Тогава Кесяков е на 47 г. и както сам казва, кипи от енергия. Иска да е на строева служба, но го назначават за преподавател във Военното училище. През 1890 г., под въздействие на новия български княз Фердинанд, е уволнен и прехвърлен в запаса.

Константин Кесяков започва да пише момориална и военна литература. Издава спомени за битките на Българското опълчение през 1877-1878 г. и указание за действията на българската войска в мирно и военно време. Умира през 1900 г. на 62-годишна възраст. Желанието му е било неговите тленни останки да бъдат погребани в гробището на Копривщица. Такъв гроб обаче сега там няма.


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки