Новоселското въстание – вторият Батак


Новоселското въстание – вторият Батак
Въстаническата артилерия на Дебневския боаз, кадър от тазгодишната възстановка на събитията
04 Юни 2014, Сряда


За съвременната българска общественост събитията, разиграли се по време на този героичен бунт, остават малко известни

Автор: Пламен Николов

Върху пожълтелите страници на един черковен псaлтир неизвестен автор е оставил следните редове: „Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност...". Написалият ги е бил очевидец на събитията в кървавата година на бунта. Малко познат обаче за съвременната българска общественост остава подвигът на новоселските въстаници, геройската им смърт и жестокият погром, устроен от подивелите башибозушки и черкезки орди.

Някогашното Ново село (днес съставна част от град Априлци) е разположено в трудно достъпна планинска котловина, сгушено под най-високите върхове на Балкана – Ботев, Марагидик и Кадемлия. Живеещите тук балканджии открай време са били свободолюбиви и не са се примирявали лесно с робията. В народната памет са съхранени преданията за местните хайдути Никола Делича, Михаил войвода, Тодор Барбула, Начо войвода.
Семето на стремежа към свобода тук посява Апостолът Левски. Той често е посещавал близкия Троянски манастир, срещал се е там с новоселчани и бързо е разбрал, че те са узрели за свободата. Апостолът основава революционен комитет, съставен от верни на идеята и готови на саможертва непокорни балканджии.

Скоро след гибелта на Левски комитетът е възстановен от един от най-близките сподвижници на Дякона – отец Матей Преображенски (Миткалото).
В подготовката на бунта основни двигатели са севлиевските революционери Йонко Карагьозов, Никола Дабев и Стефан Пешев, който призовавал селяните: „Продай си нивата, купи си пушка!”.

И тук, както и на много други места в страната кипи трескава подготовка за предстоящата борба. Ковачите коват саби, мъжете пълнят фишеци и пренасят оръжие, жените шият въстанически униформи. Преждевременното избухване на въстанието оттатък Балкана води до масови обиски от страна на турската власт и арести на по-будните сред българите. Арестуван е и Стефан Пешев, който е обесен на 25 юни 1876 г. в Севлиево. Време за губене няма.

На 1 май 1876 г. на връх Бабан е даден знакът за най-масово въстание в Северна България. На следващия ден съзаклятниците се събират в кафенето на Драгню Стойчев (осъден на 15-годишна каторга) и вземат решение за обявяване на въстанието. Вдига се цялото население на Ново село, Кръвеник, Батошево и околните махали. Котловината е на бойна нога.

Пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в присъствието на множество новоселци даскал Никола Дабев огласява създаването на Новоселска република. 250 въстаници завардват двата прохода, през които може да се влезе в котловината – Дебневския и Граднишкия боаз.
В същия ден от Габрово към въстаналите села се отправя четата на Цанко Дюстабанов. Въстаниците са знаели, че в Севлиево, Габрово и другите околни селища бунт няма, но са твърдо решени да изпълнят клетвата си.

Четниците са посрещнати с всенародно ликуване и хора. Бойците забравят за миг, че са тръгнали да мрат в неравна борба за свобода, защото Новоселската република вече живее свободно. Уви, не за дълго.
Както навсякъде борбата начева с надежди и песни и свършва с погром. След като разбира за обявеното въстание, турската власт разпорежда събирането на нередовна войска от башибозуци и черкези от околността.

Начело на тези пълчища от освирепели и фанатизирани хора застава плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по произход също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, действащи срещу Ново село. Числеността на тази разюздана, но много добре въоръжена нередовна армия е приблизително около 7000 души.

Започва героичната защита на Новоселската република. Цели девет дни въстаниците отблъскват атаките на 20-кратно превъзхождащия ги противник. Турците изпращат парламентьори, които се опитват да придумат бунтовниците да сложат оръжие, обещавайки да запазят живота им и този на близките им. В противен случай, заплашват поробителите – цялото село ще бъде изгорено, а всичките му жители – избити.
Храбрите балканджии обаче не се замислят и за миг – те са дали клетва и са решени да я изпълнят: „Свобода или смърт”!

Турците настъпват яростно, но са посрещнати от барутните залпове на бунтовниците, които в продължение на дни не отстъпват от позициите. Редом с мъжете се бият и жени, и голобради момчета. Старци и жени стоят край позициите, за да внушат на турците, че вдигналите се на въстание са многобройни.
На няколко пъти башибозуци и черкези стигат до самите барикади, но са отблъснати в ръкопашен бой. Жертвите на поробителя са многобройни – волски каруци непрекъснато изнасят от бойното поле телата на убити и ранени. Въстаниците дават само десетина убити.

Хилядите башибозуци и черкези са отчаяни. Но към тях постоянно се присъединяват подкрепления. На 8 май турците успяват да влязат в Батошево. На следващия ден е превзет и Кръвеник и тилът на сражаващите се геройски българи е открит. Пробита е отбраната при Граднишкия боаз.
Озверелите башибозуци и черкези нахлуват в селата и започват да колят, грабят и палят. Въстаниците се спускат към селата да пазят жените и децата. Кръвеник е превзет и тилът на защитниците е открит.

На север от Ново село и манастира се появяват многобройните пълчища на башибозука и с това заплашват да ударят в гръб и да обградят бунтовниците и беззащитното население от жени, деца и стари хора. Свещеникът Георги Христов се затваря в девическия манастир и открива стрелба, с която успява да задържи прииждащия башибозук и да даде шанс на някои от местните жители да избягат.

След като турците нахлуват в светата обител, започват жесток погром. Някои от монахините са зверски изклани, а останалите са подложени на жестоки мъчения и поругаване. Мъченически загиват игуменката Сусана Ц. Сомлева, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина.

Новоселските мъченици за вярата и освобождението ни са канонизирини от Българската православна църква преди три години. Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и жестокост. Мнозина претърпяват мъченическа смърт, сред които са и оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на когото отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия куриер Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана многократно, докато умряла.... Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с малки кученца, а на пода били разхвърляни шкембета от добитък. Озверялата сган се нахвърлила върху беззащитните жени, деца и старци.

В този момент откъм Дебневския боаз се спускат въстаниците начело с Йонко Карагьозов и Цанко Дюстабанов. Завързват се престрелки по улиците и край къщите. Българите успяват за кратко да отвлекат вниманието на освирепелите турци и да дадат шанс на все още живите новоселци да се изтеглят към Балкана. Най-отзад вървят бунтовниците, които със стрелба задържат напиращите башибозуци и черкези.

Старият свещеник Никола Барбулов е трудно подвижен и бива застигнат, изтезаван, за да каже известното му за съзаклятието и умира в ръцете на мъчителите си. В ръцете на башибозука попадат и няколко жени в напреднала бременност. Те са изкормвани, докато турците се обзалагат какъв може да е полът на нероденото дете. Тази ужасяваща участ сполетява Тена Станева, Мария Пенкова и Велика Неделкова.

След като плячкосват и опожаряват селата, башибозуците се спускат из Балкана да дирят оцелели. Тези, които биват застигнати, не са могли да разчитат на никаква милост.
В местността Бунарът под връх Марагидик се събират повече от 100 въстаници. Те заемат добри позиции и завързват последния бой с напиращите турци. В продължение на няколко часа те успешно отблъскват атаките. Но през Балкана се появяват още башибозуци и черкези, идващи от опожарените тракийски и средногорски села.

Попаднали под два огъня, въстаниците са разбити.  Оцелелите от тях се пръскат из Балкана – на малки групи или поединично, търсейки спасение кой както може. Малцина са оцелелите. От 250-300 въстаници, само петдесетина доживяват Освобождението.
Новоселската епопея с право може да бъде наречена „вторият Батак”. В сраженията падат 160 български бунтовници, десетки са обесени и заточени, стотици са жертвите сред мирното население. Изгорени са над 700 къщи и цялата Новоселска котловина е превърната в димящо пепелище.


Оцелели бунтовници пред Черния паметник, построен през 1885 г. от участника във въстанието Матьо Радил „в памет на падналите 142 човека в сражението против турците” Цанко Дюстабанов „Обявяване на Априлското въстание в Ново село”, художник Борис Данков Мемориалът на връх Бабан

В категории: История , Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Румен
28.08.2017 08:18:23
1
0
Не си знаем историята, не почитаме мъртвите. Затова ни е трудно настоящето и несигурно бъдещето.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки